Автор: Бойчо ДАМЯНОВ, Виена, специално за вестник "Стандарт"
По задание на Еврокомисията през ноември 2023 г. бе разработено съвместно изследване на два от най-реномираните европейски икономически центрове - SWP Berlin (Фондацията за наука и политика) и виенския WIIW (Институт за международни икономически анализи), за това при какви условия е осъществимо приемането на Украйна в ЕС. Помолих за коментар специално за в. "Стандарт" единия от съавторите на изследването - Ричард Грийвесън, заместник директор на Виенски институт за международни икономически изследвания.
-
Икономиката на страната е сравнима с румънската и българската през 90-те години на миналия век
- Преговори между Брюксел и Киев може да започнат и преди края на войната, казва Ричард Грийвесън в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Защо смятате, че е осъществимо приемането на Украйна в ЕС?
- В момента, заради войната, Украйна е в много тежко положение, но дори и след като свършат военните действия, то едва ли ще се подобри особено. Икономическото равнище е много ниско. Преходът на страната през последните 30 години беше разочароващ в сравнение с останалите източноевропейски страни. Има нерешени институционални въпроси, голяма корупция и много други неща. Това, което установихме в хода на изследването, е къде се намира Украйна в сравнение с другите източноевропейски страни, които вече са в ЕС или са напът да влязат. Оказа се, че Украйна не е чак толкова голямо изключение. По равнище на икономическо развитие, стопанска структура и качество на институциите е сравнима с някои от страните на ЕС, на равнището, на което бяха когато в края на 90-те години започна подготовката за приемането им. Това, разбира се, не е особено радостно, но не е и някакво драстично изключение.
- С кои страни я сравнявахте?
- Най-вече с Румъния и България.
- Споменахте войната, бихте ли допуснали Украйна да бъде приета преди да са прекратени бойните действия?
- Това е немислимо. Такъв прецедент не е имало досега. В най-лошия случай би било възможно да започнат преговори между ЕС и Украйна. В нашето изследване препоръчваме преди приемането да бъдат осъществени необходимите реформи, за да може Украйна да достигне поне равнището на Румъния от 2007 г. Това беше най-ниското институционално равнище, при което страна е била приемана в ЕС. Ние не говорим за приемане през следващите 1-2 години, а поне след още най-малко 10 години. Преговори - да, но приемане без мир, при това не просто примирие и прекратяване на военните действия, а мир с гаранции за безопасност от страна на САЩ и НАТО - без тях не бихме могли да си представим присъединяване на Украйна към ЕС.
- Всички други източноевропейски страни първо влязоха в НАТО и след това в ЕС.
- Така беше, или първо в НАТО, или в случая с Австрия - доказан неутралитет в продължение на много години.
- В изследването акцентирате върху необходимостта в подготвителния етап от привличане на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ), как стоят нещата с гарантирането им в условията на война?
- Докато страната е в състояние на война и впоследствие докато няма твърди гаранции за сигурност, няма да е възможно да бъдат привлечени частни инвеститори, а без тях не би било възможно украинската икономика да се възстанови и развие, както и трайно да се интегрира в ЕС. Това и досега винаги е било проблем за Украйна, нейното постоянно слабо място още далеч преди войната. Тя е страната с най-ниските ПЧИ в Източна Европа заради слабите институции и високата корупция.
Ако вземем най-успешно интегрираните източноевропейски страни като Словакия, Полша, Естония, то е в резултат на високия относителен дял на чуждестранните инвестиции. А в случая с Украйна това ще бъде още по-необходимо. За съжаление, понастоящем този процес почти отсъства и няма как да стартира без въпросните гаранции.
- Преди 30 години, когато започна разширението, не беше ли и самият ЕС икономически и политически много по-стабилен?
- Светът преди 2008-а беше съвсем различен и политически, и икономически. Всички, които влязоха през 2004-а, също и България и Румъния през 2007-а, влязоха в един друг ЕС. Световното стопанство тогава беше в много по-добро състояние. Въпреки че и тогава имаше съмнения от страна на старите членки, които не бяха убедени в необходимостта от разширение. В този период се присъединиха 12 страни - както 10-те източноевропейски, така и Малта и Кипър. В сравнение с днешна Украйна те бяха с много повече население и площ, което предизвика много по-голямо натоварване върху европейския бюджет. Брутният вътрешен продукт на Украйна е само 1% от този на ЕС, по-малък от този на разширенията преди 2007-а. На другите кандидати - западните Балкани (Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония, Сърбия) и Молдова сумарно е дори под 1%. Но по принцип имате право, днес условията вътре в ЕС са много по-неблагоприятни за ново разширение. Страните много по-строго ще следят да не бъдат правени компромиси и да бъдат най-стриктно изпълнени условията за приемане - всеобхватни реформи, действително отстраняване на корупцията, минимално натоварване на европейския бюджет, ограничения върху украинското селско стопанство и т.н. Ще следят много по-сериозно за изпълнението на всички предварителни условия. Затова посочваме, че подготвителният срок след прекратяването на войната ще е доста продължителен.
- Споменахте Молдова, как гледа ЕС на възможно нейно членство?
- Там не се водят непосредствени военни действия, но икономиката на страната е силно засегната от войната в Украйна, инфлацията е свръхвисока, налице е нерешен конфликт в Приднестровието, който е много сериозен рисков фактор. Единственото положително нещо в Молдова е, че на власт дойде прозападно правителство, което провежда последователни пазарни реформи. Но не е достатъчно само да бъдат изпълнени условията за членство, трябва и гражданите на ЕС да са склонни да приемат разширението и да го подкрепят.
- Като положителен пример за привличане на ПЧИ посочихте Полша, но самите поляци се оплакват, че са преди всичко в сферата на услугите и финансите, а не в производствените сектори?
- Напълно ги разбирам, съвпадат и с препоръките на нашия институт през последните години. Не е достатъчно да се докарват всякакви възможни инвеститори, а трябва да се преследва политика на хармоничен икономически растеж. Това не означава да бъдат изгонени досегашните, а да се привлекат нови в отрасли, от които страната има нужда. Всяка от източноевропейските страни трябва да има своя стратегия за икономическо развитие и съобразно с тази стратегия да допуска точно онези инвеститори, които биха я осъществили. Да фокусират стимулите в отраслите с високи технологии, в развитието на научни изследвания, в производства с повече добавена стойност. Точно онова, което по-рано източноевропейските страни правеха през 60-те, 70-те и 80-те години, за което имат богат опит и бяха много успешни - фокусиране върху 3-4 приоритетни направления, а не във всички възможни отрасли. В този смисъл последното полско правителство не беше далеч от истината и имаше доста правилни идеи в тази насока. На практика не успяха да ги осъществят, но направиха опит с т.н. политика на "sovereign attempt" (опит за суверените). По ред причини се провалиха, но сама по себе си идеята беше правилна. Не бива да се чака и да се седи със скръстени ръце. Правителствата трябва да имат ясна индустриална политика за модернизация, която в момента липсва абсолютно.
Последните 30 години Източна Европа се превърна в един "допълнителен тезгях", в доставчик за германската индустрия, а това далеч не е достатъчно за днешното ниво на развитие в света.
- В България по-голямата част от ПЧИ са в областта на услугите и финансите, не са много тези в производствените отрасли, особено в такива с висока прибавена стойност?
- Това съотношение трябва да се измени. Тези неща са отдавна описани и разработени в икономическата литература - трансфер на ноу-хау, повишаване на производителността на труда и т.н. Икономическият ръст се осъществява в производствените отрасли, най-вече за сметка на високотехнологичните производства.
Безспорно услугите също са важни, но производството е водещо. В този смисъл страните от Вишеградстката група (Полша, Чехия, Словакия и Унгария) поставиха добра отправна точка за следващия етап на развитие. Освен производството трябва да се развиват приоритетно и научната и развойната дейност. Всичко това се отнася и за България, където структурите са съпоставими.
- Във Вашия анализ по Украйна става дума и за отделяне на по-голямо внимание и средства за образованието и науката, за изследователската и развойната дейност?
- Чуждестранните инвестиции не могат да се разглеждат като нещо отделно. Те наистина са изключително важни, но се нуждаят и от наличието на подходяща инфраструктура, високо развита образователна система, съответстващо качество и равнище на институциите, наличие на механизми за държавно регулиране, т.е. целия комплекс от фактори, присъщи на една модерна икономика. Има още много за вършене в Източна Европа.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
