Той взе от Тодор Живков сградата, в която и днес е Сатиричният театър, казва в специално интервю за вестник СТАНДАРТ Ивайло Калоянчев, син на легендарния Георги Калоянчев
- Сам се отказа да идва в театъра като видя, че не го държат краката
- Не пожела да стане преподавател във ВИТИЗ
- Искаше да изиграе Ричард Трети, но не можа
- Със Стоянка Мутафова ги свързваше голямо приятелство
- Имаше уважение между баща ми и Георги Парцалев
- Ивайло, кой е най-ранният ти детски спомен от твоя баща - обичаният народен артист Георги Калоянчев, който е роден преди 100 години на 13 януари?
- Два са спомените ми и ще ги споделя за първи път. Бях в първи клас, тогава имаше тетрадки с тесни и с широки редове и пишехме ченгелчета. Един ден майка ми Валя каза на татко: стига, само аз се занимавам с детето! Вземи си почивен ден и му отдели внимание. И, оставаме ние ми сами.
- А брат ти Явор?
- Той не беше роден, аз съм с 11 години по-голям от него. Пиша аз, но вместо да спра в края на реда, карам до долу докато свърши страницата. Той вика: изтрий, не, къса листа, хайде пак. И вика: дотук, дотук, дотууук! А аз пак надолу и айдааа. Той изпадна криза, обиколи блока да търси валериан. И повече не остана с мен насаме.
Другият ми спомен е пак от същото време. Набиха ме веднъж на улицата. А той във входа ми се кара и вика: като бият теб, ще биеш и ти! И после на събрание на живущите в блока ни порицали. Как било възможно да има възпитани деца, когато родителите ги учат да се бият?!
Живеехме срещу Пожарната и аз исках да ставам или пожарникар, или боклукчия, защото те се возеха на камионите отстрани. По-късно се запалих по театъра.
- През 80-те години бяха на мода видеокасетите. От теб знам, че сте гледали филм у вас с известен чуждоземен актьор, за който малкият едва тригодишен и току що проговорил твой първороден син Георги Калоянчев - младши, те попитал: "Тате, този извал ли е у нас"?
- Е, да. Вкъщи идваха много популярни хора. Имал съм случаи, в които моля татко да ми ходатайства за нещо. И го питам: ти познаваш ли този човек там от когото зависи. Той вика: не е важно аз да го познавам, важно е той да ме познае. Много популярен беше наистина. Хората го спираха по улиците, искаха да го пипнат, да се докоснат до него.
Беше народен човек. Не отказваше срещи и разговори. Особено като ходехме в родния му Бургас.
- В квартал "Лозенец" живеехте в един блок със Стоянка Мутафова - тя на втория, а вашето семейство на четвъртия етаж. Какво ги свързваше с баща ти?
- Дъщеря й още е там, както и брат ми със семейството си и майка ми. Стояна и баща ми ги свързваше едно голямо приятелство. Те са заедно още от Народния театър. По-късно с указ на ЦК Стефан Сърчаджиев основава Сатиричния театър. В началото обаче, не е искал баща ми да бъде в трупата, защото бил популярен. Играл бил в 2-3 филма и хората го знаели.
-Но в това няма логика.
- Е, а де, но така е било. Сградата на Сатиричния театър на ул. "Стефан Караджа", в която играем сега, баща ми я взел директно от Тодор Живков. Отишли при него с Нейчо (б. авт. Става дума за режисьора и актьор Нейчо Попов, един от съпрузите на Стоянка Мутафова, за който тя твърдеше, че е голямата й любов).
Преди това обаче играли на сцената на "Сълза и смях", тогава филиал на Народния театър. И да ти кажа честно, първото им представление "Баня" на Маяковски е било голям провал. След това трупата станала силна: с Лео Конфорти, Пецата Карлуковски, Стоянка, баща ми, Георги Раданов, Георги Попов, Георги Парцалев, Кольо Анастасов, Татяна Лолова, Енчо Багаров, Нейчо. Събират се и става Сатиричния театър такъв, какъвто го знаем.
-Разказвал ли ти е Калата (б. авт. Става дума за Георги Калоянчев, както го наричаха близките му) случки, свързани с посещенията на Тодор Живков в театъра по онова време?
- Е, да, да. Примерно, след премиерата на "Големанов" от Ст. Л. Костов ги събрал Тодор Живков и дълго мълчал, нищичко не казал. И така всички мълчат. И вика: усещаш една атмосфера, в която всеки момент той ще каже: вие какво правите тук? Хайде ти в Кърджали, ти в Сандански, ти еди къде си и закривам този театър. И в тази напрегната атмосфера изведнъж Мара Малеева (съпругата на Живков) се обажда и казва: Защо бе, Тодоре, защо хората да не показват как са ставали министри едно време? Той се замислил и казал: Да бе, верно, то едно време е било това. Е,хе хе хе! Браво, много хубаво, много хубаво! И работата се разминала.
И аз съм бил на сбирка с Живков на 60-та годишнина на баща ми. Тогава играхме "Г-н Балкански" от Георги Данаилов. Известно е, че Бай Ганьо е една от най-прочутите роли на баща ми. Пък аз играех в същата пиеса Данчо Харсъзина. Като ни събра след това Живков приказва, приказва, приказва...Изкара, че икономически сме по-добре от японците. Това беше през 1985-та (4 г. преди промените). И казва: вижте Калоянчев, бе. Какво прави той? Подскача напред назад на 60 години. Аз нито подскачам, нито нищо, значи още мога да ръководя. Ха, ха, ха.
- А имало ли е професионална ревност между баща ти и Парцалев?
- Не, имаше взаимно уважение между тях. Самият Парцалев разказваше следното: купува на майка си билет за представление. Тя го гледа, свършва спектакълът. Той пита: как беше? Тя: браво, много хубаво беше, ама Калоянчев как игра? Боже господи?! Той отново взима билет за майка си за друга постановка. И тя пак същото му казва: ти игра много добре, ама Калоянчев!....И той й рекъл: Е, хайде сега Калоянчев да ти вземе билет за следваща постановка.
- А на теб давал ли е баща ти съвети в професионалния живот? Пречеше ли ти когато навремето реши да кандидатстваш във ВИТИЗ "Кр. Сарафов"?
- Не. Първият път той не знаеше, че кандидатствам. Подготвяше ме друг негов колега - Джамби (б. р. Покойният вече Иван Джамбазов). Скъсаха ме, защото тогава не можех да казвам "Р". Дефект в говора. Тогава Гриша Островски приемаше клас, аз влязох на следващата година - 1978-ма. Преди това баща ми вика: хайде кажи нещо, бе, само аз мога да ти кажа ставаш ли за артист или не. Другите ще те излъжат. Който ме обича ще ти каже, че ставаш, който не - че не ставаш. Беше по-страшно, отколкото да изляза пред изпитната комисия. Почнах аз едно нещо, а той: чакай, спри, не така...И по едно време вика: ти поддаваш, може и да стане работата! Ще те подготвя!
- А давал ли ти е съвети в личния живот?
- Почти не.
- Чувала съм, че са го канили за преподавател в НАТФИЗ, обаче отказал. Защо?
- Да, няколко пъти го каниха. Питал съм го как прави образите на героите си. Той вика: идва ми отвътре. Не знам как става това чудо. Аз не мога да обясня на студентите как става, мога да им го изиграя, да им го покажа. Те ще започнат да ме имитират и ще се получи цял клас, който имитира Калоянчев. И това не е хубаво, всеки трябва да бъде сам за себе си. Иначе когато правеха "Сако от велур" от Станислав Стратиев, той играеше 8 или 9 чиновника. Гледам репетициите и след това го питам: татко, ти защо не сложиш на единия мустаци, на другия перука, нещо да се различават. А той вика: не, физиономията на чиновниците е една. Чиновничеството навсякъде е едно и също. Образът на чиновника е един, той не може да бъде различен.
- Голяма част от публиката го свързва единствено с комичните му роли, а знам, че той обичаше и трагичните герои.
- О, да. Той дори във всеки един комичен образ търсеше трагиката. Искаше да изиграе Ричард Трети, но не успя. Една от най-хубавите му роли е в "Инспекторът и нощта" - тя е драматична.
-Директорът на Музикалния театър великолепната певица Еделина Кънева, твоя братовчедка и племеница на Калата, беше като неговото трето дете. Той вярваше в успеха й още от дете и ето, че това се случи.
- Да. Той нямаше момичета и много я обичаше. Тя също. Въобще, той беше обичлив човек. Много държеше на семейството си. Еделина доста дълго време живя при нас, защото майка й и баща й бяха в Либия. Имам си я за сестра.
- Имаше ли бенефис баща ти?
- Не, сам се отказа. Видя, че не го държат краката, не може да играе. А иначе с главата си беше наред, помнеше си текстовете. В инвалидна количка не можеш да играеш. Той и в театъра затова престана да идва.
- Кои бяха последните му думи?
- Не съм бил до него. Брат ми се обади по телефона, той беше при тях в "Лозенец", с думите: "Татко си отива". Веднага тръгнах от Банкя и...някъде по средата, спомням си, че на разклона за "Бояна" ми звънна и каза, че татко вече не е между нас. Беше 18 декември, 2012 г.
- Какво си казахте за последно?
- Не, не , не мога да го помня, тъй като не съм знаел, че ще е последният ни разговор. Хем си наясно, че човекът не е добре, хем не можеш да приемеш мисълта, че може да си отиде. Все мислиш, че ще стане чудо!
- Усещаш ли го някога около теб?
- Непрекъснато. И на сцената....Знам, че гледа отнякъде. Ще видим.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
