Мисля, че тази думи ще се съберат без проблем на фасадата на Народното събрание, казва в специално интервю за вестник СТАНДАРТ писателят сатирик Георги Гълов, председател на Бирената партия на България
Г-н Гълов, Бирената партия, на която Вие сте председател, записа ли се за участие в предстоящите избори - за роден парламент и за парламента в Европейския съюз? Да не би и при вас да има роене и разпад, както става в много от партийните формации?
- Роене? Ние да не сме пчелен кошер! Не, твърдо не! Бирената партия е едно от малкото, които нямат двойник. Мнозина са тръгвали на борба с мъдрото ръководство на партията, но сутрин, когато човек преодолее махмурлук, с очите си вижда, че няма смисъл от две неща - да нямаш под ръка изстудена бира, и да се бориш с ръководството на партията. Просто няма смисъл.
Бирената партия на България е една достойна партия, която стои правилно на своето място - сред масите. Партията ни е от малкото формации, които сами си плащат сметките, не крият това, ама не се и гордеят с него. Нашите архиви са пълни с изплатени сметки, фактури и празен амбалаж. Ние не се включваме в изборните борби по две причини. Първо - всички партии набутаха в челните места на своите листи истински трезвеници и вегетарианци. И рекоха, че те ще ни водят към светлите европейски хоризонти. Ама ние добре знаем как се подрежда масата от такива партийни кадри - скарата, която предлагат, е студена, бирата е топла. Нищо ново не се предлага на клиента - само старите символи, за които вярваме, че са ни прославили по света: лютеница, шопска салата, менте алкохол. Иначе персоналът е усмихнат, учи езици и нагъва кюфтета в кухнята, далече от нас. Участвали сме в избори и сме губили с достойнство, признаваме си го. За разлика от мнозина, които не признават, че печелят изборите с недостойнство. Убеден съм, че ще дойде денят, в който и ние ще участваме в изборите. Ще бъдете свидетели на това как ще се формира един могъщ европейски бирен интернационал и ние ще сме в първите му редове. Бирената партия на България ще призове хората под своите кехлибарени знамена. Стига да намерим къде са ни знамената сега. Това е първата причина да не участваме в изборите, втората я забравих вече...
- Но защо? Участието в изборите си е чист политически кастинг. Току-виж някой бащица отгоре ви прати на върха на държавата!
- Аман на бащи и бащици! Те си имат други грижи - първо да осигурят себе си, после - родата, после - по-първите хора около тях. Не обичаме висим по опашки. Просто не виждам как ще застанем в дългата редица пред поредния бащица, за да ни погали по главата. Да го кажем така - ние живеем, за да се забавляваме. Не се ли забавляваме, спокойно можем политици да станем, вицепремиери или поне министри. Ама на - забавляваме се. Засега ни стига тази награда, че Бирената партия на България е Предпарламентарно представена партия - снимали сме се на стълбите пред парадния вход на парламента. Много хубава снимка стана, ама не знам къде се е забутала, за да ви я покажаЕ
- Всички политици казват, че е много важно да гласуваме на изборите, тъй като от това зависело светлото бъдеще на страната ни. Още по-важното е - дали Европа ще е лява или дясна. И нашият глас е решаващ...
- Политиците ни карат да гласуваме в деня на изборите, защото това е важно за тях! Повтарят ни го денонощно, за да ни хване главоболие и да спрем ние да им говорим какво е важно за нас. И какво като не гласуваме?! Какво точно ще се случи? Казват ни: ама като не гласуваме - после сме нямали право да критикуваме! Голям праз! Че сега като гласуваме и ги критикуваме денонощно, какво се случва? Иначе битката за лявото и дясното е много, много интересна. Нашите наблюдения сочат следното: в политиката е трудно да бъдеш вляво. Особено когато не си вдясно.
- Къде изчезнаха, по дяволите, сатириците у нас?
- Бавно и полека територията на която живееха сатириците се сви, изчезна. Физически се изпариха местата, където те се изявяваха - периодичен печат, други медии. Ами погледнете - изчезнаха дори и будките за вестници. Днес най-лесен достъп до масовите медии имат политиците - медиите излъчват всяка тяхна дума, жест или глупост. Те са там - излъскани, добре пакетирани в целофан. Всеки си има добре съчинена легенда за своето историческо развитие, която - с леки модификации - ни я пробутват под път и над път. Ако телевизията не ги показва по хиляда пъти на ден - никога няма да чуете за техните героични пози. Спасението от тях се нарича с простата дума "копче". Копчето на дистанционното. Но вроденият ни мазохизъм не ни позволява често да натискаме това копче, седим втренчени в тях и се питаме: кой, какво и как? А отговорът, според мен, е прост - никой, нищо и ей така напук! Играта в политиката тече въпреки нас, въпреки физичните закони на природата, от тази игра мнозина ще излязат честити и богати, а ние като зрители, ще трябва да се наредим на опашката за още едно пакетче пуканки. И всичко това стана - тъжна или весела, няма значение - ежедневна забава за публиката. Кой ще седне да чете днес, или пък дори да пише сатира - няма как, няма къде, няма защо!
Много често едни говорят, за да скрият какво мислят, а други - за да скрият, че не мислят нищо. Политиците правят и двете неща едновременно и им се получава.
- Носите името на Свети Георги Победоносец. Коя е вашата молитва пред него?
-Молитвата е кратка:
Искам да съм такъв,
какъвто бях някога,
когато исках да съм такъв,
какъвто съм сега.
Ама нещо не се получава много!
- 6-ти май, освен Гергьовден, е и Ден на храбростта на българската армия. Простете, но нея я няма на парада, какво се случва, къде е тя?
- Армията ни е много добре. Тя е строена и подредена в различни отчети и графици, описана е в строги планове, прономерована, подпечатана и е класирана в разните папки по различните програми. Чувам дори, че е добре защитена от вируси и хакери. И ние много се гордеем от туй. Е, ама това, че папки, кламери и компютри не могат да маршируват - някак все по-малко ще ни интересува. Положението е: тъмна черква, ситно евангелие, кьорав поп...
- Циркаджии, театрални и кино актьори излизат у нас все по-често на сцената, според някои медии. Съгласен ли сте да свалим шапка пред тези невероятни творци и да започнем да наричаме политиците с истинските им имена?
- Разбира се, че да, трябва. Но у нас нищо не се променя. Тук всичко е истина, но не е вярно. И обратното - всичко е вярно, но не е истина. И цялата енергия е насочена към нещо крайно обидно и омерзително - нищо, ама нищичко да не се променя. Смразяваща е мисълта, че нищо не се е променило. Въпреки целия зор. Да, опияняваме се, когато повикаме срещу властта или ни дават по телевизора, че дефилираме под носа на държавата. А после? Прибираме се леко уморени и доста смахнати у дома, нали? И тука искам да споделя едно наблюдение, което трезвениците замазаха под килима - преди време по улиците и площадите на столицата имаше протести, имаше и контрапротести. Ние отидохме при едните, а после при другите, чухме и видяхме какво искат и какво правят. Всички протестиращи и контрапротестиращи кротко пиеха една и съща марка бира, а това значи, че за всички на площада доставчикът е един! Този факт ни направи дълбоко впечатление, много, много дълбоко. И ни натъжи.
- А не ви ли е срам да предложите за надпис на фасадата на Народното събрание нов надслов: "Заедно можем по-малко"? Прокуратурата и ДАНС не направиха ли вече разследване по случая?
- Не зная да има разследване - при тези институции нещата стават важни, само когато трябва. И не, не се срамувам. По-срамно е всеки ден да четеш на фасадата на сградата: "Съединението прави силата", защото като се обърнеш назад виждаш, че това са само едни празни думи и няма никакво съединение, никаква сила, а само съединители и само насилие...
Дори си мисля, че "Заедно можем по-малко!" е малко слабичко, не отразява реалната парламентарна картинка. Преди време югославското сатиричното издание "Йеж Београд" имаше следното мото: "Един за всички - всички за никъде!".
Мисля, че тази думи ще се съберат без проблем на фасадата на Народното събрание...
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
