* Екшън актьорът има два рекорда в Книгата на Гинес
Актьорът, режисьор и сценарист Джеки Чан създава свой стил в каскадите, изпълнявайки сам дори и най-опасните. Звездата, която на 7 април стана на 70 г., претърпява на снимачната площадка стотици наранявания и счупвания на кости. През цялата си филмова кариера е в ролите на добродушен майстор на бойните изкуства, но остава филантроп и в живота. През 2016 година Чан получи почетен "Оскар" след пет десетилетия в киното и 200 филма. Отличен е със звезда на Алеята на славата в Холивуд. Той е единственият азиатец, който има восъчна фигура в Музея на Мадам Тюсо.
В средата на март Джеки Чан попадна в новините заради снимка, която притесни феновете му. Потребителите на социалните мрежи коментираха безмилостните следи на старостта и пожелаваха здраве на своя идол. В публикация в социалните медии по случай 70-ия си рожден ден суперзвездата успокои почитателите си. "Не се притеснявайте! Това е героят от последния ми филм. Ролята изисква да имам бяла коса, бяла брада и да изглеждам стар", написа Чан. И добави: "Да можеш да остарееш е щастие, особено за нас, каскадьорите. Ние не подозираме колко сме щастливи, че можем да остареем."
Джеки Чан винаги е живял на ръба. Той е единственият актьор, който няма застраховка живот - поради навика сам да изпълнява всички каскади във филмите си, дори най-рисковите компании отказват да го направят свой клиент. Актьорът споделя, че от върха на главата до върха на пръстите на краката си няма кост, която да не е чупена поне веднъж. На младини е работил като бияч в клуб. След зверски побой два дни се опитва да си намести изкарана кост от китката си, докато не си дава сметка, че
това е чужд зъб, забил се в ръката му
Чан може да счупи 12 бетонни блока с юмрук докато държи яйце в ръката си, което остава здраво. Списъкът на травмите му е почти безкраен, но има един случай, когато действително е бил близо до смъртта - по време на снимките на филма "Доспехите на бога" през 1986 г. Но той открива начин да превърне дори последствията от риска в атракция: накрая на филма се показват неуспешни и често много по-опасни кадри.
Зад главозамайващата му актьорска кариера се губи фактът, че Джеки Чан е "ренесансов човек". Зрителите знаят, че той е режисьор и продуцент на своите филми, но не всички са наясно, че сам пише и изпълнява песните в тях. Актьорът е записал 20 диска с музика и в Китай е голяма поп звезда.
Музикалният му талант се проявява още в детството. Когато е на 7 години родителите изпращат Чан Конг-Санг /рожденото му име, което означава "роден в Хонг Конг"/ в трупата на Пекинската опера. Там освен с пеене традиционно се занимават с акробатика и бойни изкуства. Майка му и баща му пък заминават на работа в Австралия. В оперното училище Чан изучава не само различни изкуства, но и свиква на желязна дисциплина. Там се запознава със Саммо Хонг и Юен Биао, които стават негови най-близки приятели, а по-късно и партньори. Благодарение на Саммо Хонг, Чан открива своя път към снимачните площадки, появявайки се като статист във филми на Брус Лий. Но кариерата му не потръгва и Чан отива да живее при родителите си в Австралия. Там работи на строителен обект в Канбера, а колегите започват да го наричат Джеки.
Връщайки се в Хонг Конг, Чан прави още един опит в киното. В началото на седемдесетте години участва в няколко филма, където
имитира Брус Лий, но без особен успех
- подобни имитатори има много по това време. Пробивът идва през 1978 г., когато се снима под режисурата на Юен У-Пинг. "Змията в сянката на орела" и особено "Пияният майстор" най-после отварят пътя към върха на младия кунг-фу майстор. Наборът от бойни таланти, личният чар и темперамент изстрелват Чан в най-високите ешелони на националното жанрово кино.
Но в същото време Джеки анализира внимателно творчеството на Чарли Чаплин и Бъстър Кийтън, които стават и негови учители. Благодарение на тях тесните граници на филмите за бойни изкуства са разширени с уникалното му чувство за хумор.
Но тайната на успеха не е нито в шегите, нито дори в невероятната му издръжливост и смелост. Просто Чан, съзнателно или интуитивно, намира напълно логичен път за азиатското бойно кино, което след смъртта на Брус Лий преживява криза, изглеждаща непреодолима. Защото приживе Лий не е просто боец, той се превръща в мистична фигура, всяко негово движение е обвито в аурата на чудото на човешкия дух. И след смъртта си придобива легендарен, митологичен статус, с който никой не може да се конкурира. Чан показва нов тип герой - пъргав, сръчен, леко смешен човек, с когото зрителят лесно се асоциира. Този образ се оказва много удобен в почти всеки жанр, пише "Лента ру".
Намерил своя индивидуален стил, Джеки го развива в режисьорските си творби - "Проект А", "Полицейска история" и "Доспехите на Бога". Чан постепенно поема контрола над всички етапи на продукцията, превръщайки се не само в режисьор и актьор, но и в каскадьор, композитор и оператор. Още през осемдесетте години "Джеки Чан" не е просто име, а предприятие с пълен цикъл на работа, носещо огромни приходи. Харизмата му помага да се бори с предизвикателствата на новото време. Въпреки многобройните (и очевидно не безпочвени) обвинения в трудни отношения с децата, той става фолклорен герой и една от главните звезди на хонконгското кино. Но това не му е достатъчно.
Още през 80-те години се опитва да завладее Холивуд
но истинската му победа е Rumble in the Bronx на режисьора Стенли Тунг, който успява да направи филм за Хонконг в Америка, запазвайки всички характерни черти на азиатското кино. След това участва в "Час пик" с Крис Тъкър. Докато снима филма, Джеки все още не знае добре английски, така че традиционната финална част от неуспешни кадри включва и тези, в които той бърка думите. От този момент нататък Чан става желан гост в Холивуд, но основно като партньор на американски герой. Сред филмите от този период са "Шанхайско слънце" и "Около света за 80 дни". Най-големият му артистичен успех обаче е по-малко комерсиалният "Чужденец", режисиран от Мартин Кембъл, който успява да разкрие драматичния потенциал на Джеки и да превърне промените, свързани с възрастта, в предимства.
Чан не спира да работи и в родината си. Кулминацията в късния му период е "Китайски зодиак" /2012/. С този филм Джеки влиза за втори път в Книгата на Гинес - за най-много споменавания във финални надписи. Кунг-фу звездата изпълнява 15 роли, той е режисьор, главен актьор, сценарист, кинематограф и изпълнител на песента. Първият му рекорд на Гинес пък е за "най-голям брой каскади от жив актьор".
Днес Джеки е все още е невероятно активен. Наскоро започнаха снимките на продължението на "Карате кид". Освен това той се занимава и с озвучаване в САЩ - една от последните му работи е в "Костенурките Нинджа".
Що се отнася до притеснението на феновете след снимки на остарелия Джеки, скоро се появиха други фотоси от същото събитие, на които Чан изглежда весел - ъгълът на снимане прави чудеса.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
