Две години изминаха от началото на пълномащабното нахлуване на Русия на 24 февруари 2022 г., а съпротивата на Украйна остава забележителна. Уверените първоначални прогнози за бърз руски триумф многократно се оказаха грешни. Вместо това руската армия беше покосена от лоша логистика, корупция, доста безпомощен команден състав и неспособност да се противопостави на украинската тактика.
Въоръжените сили на Киев успешно предотвратиха необмисления руски опит от първите дни на конфликта да превземат украинската столица и след това спряха цялото руско настъпление. След шест месеца те започнаха да връщат обратно руските нашественици, като завзеха отново части от територия около Харков на север и Херсон на юг.
Украинският президент Володимир Зеленски беше прегърнат от западните лидери, които вкараха цялата си енергия в ангажименти за военна помощ и подкрепиха Украйна, за която те смятат, че може да надделее над числено превъзхождащия противник.
Но въпреки всички тези ранни успехи, войната скоро се превърна в повтарящи се човешки вълни от атаки на руски наборници срещу добре защитени украински позиции. Бавното осигуряване на западните оръжия принуди Киев да забави значително контранастъплението си, започнато през лятото на 2023 г. Това пък даде време на руските въоръжени сили да проектират дълбоки и сложни отбранителни линии, минни полета и противотанкови съоръжения. Всъщност, благодарение до голяма степен на усилията на Русия, Украйна сега е най-мащабно минираната страна в света.
След като контранастъплението на Украйна започна, нейните сили отбелязаха малък напредък и поеха големи загуби, особено като се има предвид липсата на въздушна подкрепа. Изправен пред недостиг на персонал и оборудване, Зеленски драматично уволни своя командир на армията - ген. Валерий Залужни, избирайки нова стратегия, чиято същност е да изгради украинската сила, като същевременно блокира по-нататъшния руски напредък.
- Русия е отслабена, но все по-настървена
След като беше унизен, тъй като не успя незабавно да постигне целите на своята "специална военна операция" в началото на 2022 г., руският президент Владимир Путин се опита да сплаши упорито обединения Запад чрез блъф и самохвалство, като същевременно жестоко обстрелва украински градове и военни позиции.
Русия многократно подрънква с ядрени оръжия , мобилизира изолационистки и крайнодесни групи в цяла Европа и предупреждава за надвиснала световна война. Реториката на Путин граничи с необмисленост, прекъсвана от изказвания за моралната запуснатост на "сатанинската" западна култура, на която само руските традиционни ценности могат да устоят.
Показателно е, че в един рядък момент на честност Путин също призна очевидното: нахлуването в Украйна е за възстановяване на това, което той смяташе за "исторически земи" на Русия.
Докато мобилизира стотици хиляди мъже, които направо принася в жертва в украинската месомелачка, Кремъл се опита да създаде образ на общество, контролирано от стабилна, макар и ксенофобска тройка - Путин е мъдрият цар, Православната църква е настойник на консервативната душа на Русия, а военните служат като бронирана опора на страната.
Без да съобщават добри новини, пропагандистите на Кремъл създадоха странен разказ, в който Русия се защитава от агресията на НАТО, либерално етикетирайки противниците на Русия като "нацисти". Но това не успя да прикрие реалността, че самата Русия все повече се нацифицира, както ясно показа нейното хипернационалистическо движение "Z" . Същото важи и за повтарящия се геноциден и антисемитски език в т.ч. грубото изявление на външния министър Сергей Лавров, че и Адолф Хитлер, и Зеленски имат еврейска кръв; сравненията, които се правят между украинци и вредни насекоми; както и явни призиви на спонсорирани от Кремъл пропагандисти за " решаване на украинския въпрос".
Едновременно с това драконовското потушаване на вътрешното несъгласие с властта в Русия доведе до дълги присъди в затвора за всеки, признат за виновен в критикуване на войната или армията. Провалите на Русия доведоха и до дръзкия бунт през юни 2023 г. на Евгений Пригожин, лидер на наемническата групировка "Вагнер" и един от най-близките довереници на Путин. И въпреки удобната впоследствие смърт на Пригожин, фактът, че той успя да измарширува със свои войски до голяма степен безпрепятствено през Русия, спирайки доброволно на 200 километра от Москва, направи Путин да изглежда значително отслабен.
Въпреки това от началото на 2024 г. руските сили започнаха отново да натискат на бойното поле, постигайки малки териториални успехи.
Според скорошен доклад, който няма как да бъде потвърден, броят на руските военни в Украйна е 470 000 души. И въпреки че се смята, че Русия е загубила удивителните 8800 бронирани бойни машини и около 315 000 убити и ранени, руските въоръжени сили най-накрая започнаха да се адаптират към обстановката в Украйна.
- Решаващата трета година от войната
От това как ще се развие войната през настоящата 2024 г. зависи много, но планирането на бъдещето явно не получава достатъчно внимание на Запад. А то ще определи дали Украйна е в състояние да запази територията си и да започне болезнения процес на възстановяване. Ще бъде решаващо за убеждението на Путин, че може да завладява без последствия, което може би ще го насърчи да насочи погледа си към други държави в близост до Русия. То ще потвърди дали Европа може да остане стабилизирана, сигурна и обединена и дали Америка ще продължи да се възприема като надежден съюзник.
За Кремъл ключовият въпрос е дали може да заглуши вътрешното недоволство достатъчно дълго, за да може Западът да загуби интерес към войната и да оттегли подкрепата си за Украйна. Малко вероятно е Русия да остане без оръжия, след като масово увеличи местното производство и се снабдява с безпилотни летателни машини и боеприпаси от скандални съюзници като Иран и Северна Корея.
Украйна, която се бори за своето оцеляване, пък е изправена пред по-трудна и мрачна 2024 година. Тя ще трябва да продължи да поема безмилостните руски атаки, да поддържа икономиката си на повърхността и да възстанови военната си сила за още един опит да изхвърли руските сили от територията си.
Когато през 2022 г. САЩ предложи на володимир Зеленски да го евакуира от Украйна, за да опази живота му, той отвърна: "Имам нужда от амуниции, не от превоз." Днес, две години по-късно това остава също толкова валидна. Без постоянен поток от военна помощ украинската съпротива ще бъде много трудна за поддържане. Помощта от един от най-важните поддръжници на Украйна - Съединените щати - беше възпрепятствана от крайнодясното крило на Републиканската партия. Украинските въоръжени сили страдат от недостиг на боеприпаси , който вече се измерва в украински животи и територия.
Но много по-голяма заплаха се показа на хоризонта с реалната перспектива за втори президентски мандат на Доналд Тръмп. Путин, който официално заявява, че предпочита Джо Байдън в Белия дом, всъщност се надява да има там Тръмп, който да му даде свобода на действие в Украйна, а вероятно и извън нея. Съответно той полага значителни усилия, за да подкрепи кандидатурата на милиардера. Необикновеният спектакъл на Путин - лидер на враждебна чужда сила - използвайки "интервю" с бившия водещ на Фокс нюз Тъкър Карлсън, за да обедини поддръжниците на Тръмп, беше ясен индикатор за това.
Европа най-накрая започва да се събужда за реалността, че водена от Тръмп САЩ може да изостави НАТО, в допълнение към Украйна. Но дали европейските страни са в състояние да преодолеят своята институционална инерция и мрежи от заплетени интереси, за да се противопоставят твърдо на Русия сами, остава открит въпрос. Старо правило е, че войните оформят света. Техните резултати са широкообхватни: преначертаване на карти, установяване на нови линии на влияние и раждане и смърт на цели нации. Войната на Русия срещу Украйна се оказа не по-различна.
- Светът продължава да е тревожен
През лятото и есента на 2022 г. имаше много дискусии относно намирането на изход от конфликта, който да позволи на президента Владимир Путин да спаси репутацията си във война, която не може да бъде спечелена. Сега, когато Украйна навлиза в третата година от защитата си срещу агресията на Русия, спасяването на репутацията остава основна грижа, но този път сякаш по отношение на Запада.
Перспективите на Украйна след две години на изтощителна война, която взе огромни човешки жертви, са несигурни. Загубите на нейното население, както по отношение на жертвите на бойното поле, така и потока от емиграция, последвал инвазията, ще бъдат трудни за поправяне и могат да имат осакатяващи последици за и без това затруднената икономика на страната.
Не само това, но и цената на войната нараства със зашеметяваща скорост. Последната съвместна оценка на Европейския съюз, Световната банка и ООН за нуждите от възстановяване на Украйна ги определя на 486 милиарда долара, което е нарастване с повече от 75 милиарда долара спрямо очакванията от предходната година. Това означава, че нуждите на Украйна са нараснали за 12 месеца с един и половина пъти общата сума, с която ЕС ще я подкрепи през следващите четири години.
Критичната зависимост на Украйна от политическата, икономическа и военна подкрепа на държавите от Г-7 прави перспективата пред нея тревожна. Това не предвещава нищо добро за способността на европейските политически лидери да поддържат необходимата обществена подкрепа за продължаване на помощта. Избирателите във Франция и Германия например са значително по-загрижени за масовата миграция и радикалния ислямски тероризъм, отколкото за плановете на Путин за Украйна.
Освен това Украйна не е единствената криза, която изисква вниманието на колективния Запад. Войната в Газа и по-широкият пожар в Близкия изток е и ще остане на първо място в дневния ред. Но има много други възпламенителни точки, които често не успяват да влязат сред водещите световни новини. Подрънкването на ядрено оръжие от страна на Северна Корея, иранското спонсориране на терористични посредници в Близкия изток и очевидното консолидиране на нова "ос на злото" между тези две страни и Русия е малко вероятно да успокоят нервите в западните столици.
- Скъпоструващо разсейване
На този фон войната в Украйна се превърна в основен и все по-скъпо разсейващ фактор. Много лидери, в частност в Европа, са разтревожени, може би непропорционално, от завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом и възможния край на смислен трансатлантически съюз. Ако САЩ оттеглят подкрепата си, има опасения, че продължаването на войната в Украйна може да изложи Европа на руска агресия, която Вашингтон няма да се опита да предотврати.
Ключовият проблем е, че обикновените риторични ангажименти за подкрепа на Украйна са не просто безсмислени, но и контрапродуктивни. Те поддържат миража на спечелена война, без да предоставят необходимите способности. Както украинският президент Володимир Зеленски каза на Мюнхенската конференция по сигурността преди дни недостигът на военно оборудване, който Украйна изпитва през последните няколко месеца, е ключов фактор за неотдавнашната загуба на град Авдеевка, окупиран вече от руските сили.
Фронтовата линия може да не се е изместила с повече от няколкостотин метра в резултат на тази загуба, но психологическото въздействие е значително - включително на запад, където съмненията относно волята и способността да се поддържат усилията на Украйна отново нарастват. Ако конфликтът продължи по сегашната си траектория - и още повече, ако разказът за невъзможна за спечелване война придобие повече сила - подкрепата на Запада е малко вероятно дори да попречи на Украйна да загуби тежко, което вероятно ще доведе до тоталното поражение, което Путин си представи в скорошното си интервю за Тъкър Карлсън.
Едно украинско поражение би било опасно унижение за Запада. В светлината на продължаващата риторика за "железния ангажимент" на Запада за справедлив мир за Украйна, руска победа би ускорила упадъка на сегашния международен ред. Това би поставило началото на дълъг преходен период към нещо много по-неблагоприятно, и то не само за западните интереси.
Връщане към блоковата конфронтация от времената на Студената война - но с вероятно по-силен воден от Китай съюз с Русия, Иран и Северна Корея, изправен срещу отслабващ и по-малко обединен западен съюз - би оставило малко място за справяне с проблеми като изменението на климата и световния глад.
- Какво решение трябва да се търси
Търсенето на компромис не означава непременно да се позволи на Путин да спечели войната. Това означава да се даде възможност на Украйна да защитава районите, които в момента все още са под неин контрол. Това ще изисква повече западна помощ, но и сериозно обмисляне на преговорите за прекратяване на огъня. Краят на боевете ще спечели време на Западна Европа и Украйна да изградят по-силни вътрешни отбранителни способности.
Украйна е сключила двустранни споразумения за сигурност с Великобритания, Франция и Германия, и е вероятно да последват сделки с други държави от Голямата седморка. Тези сделки биха предоставили по-голяма гаранция за украинската демокрация и суверенитет, отколкото сегашния безполезен опит за пълно възстановяване на териториалната цялост на страната - или нейните надежди за предстоящо членство в НАТО, които едва ли ще се превърнат в действителност.
Преоценката на настоящите реалности на бойното поле по този начин несъмнено ще се възприеме от някои като успокоение. Но по-подходяща аналогия може да бъде тази със Западна Германия през 1949 г. и още повече с Южна Корея през 1953 г., като и двете е трябвало да установят международно признати граници, за да установят суверенитет пред лицето на враждебни съседни сили. Алтернативата, освен Западът сериозно да удвои военната подкрепа за Киев, е бавно и мъчително поражение на бойното поле с далечни последици извън Украйна.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
