Д-р. Мариана Тодорова е футуролог, доцент в Института по философия и социология към БАН. Тя е визионер, стратег и автор на книги. Има специализации по лидерство в Харвардския университет, Училището по управление на Джон Кенеди, в международната програма за лидерство (IVLP) от Държавния департамент на САЩ и в Китайската академия за управление.
През 2019 г. Тодорова е съавтор на книга: „Future studies and counterfactual analysis. Seeds of the future”, заедно с известния американски футурлог Теодор Гордън (идеолог на 3-ти етап nа проект„ Аполо “ за кацане на Луната. През 2020 г. тя издава своя собствена книга на български език:„ Изкуственият интелект. Кратка история на развитието и етични аспекти по темата ”.
Тодорова е председател на Millennium project, клон в България. Преди две години тя представлява България в ЮНЕСКО в междуправителствената среща за изработване на етическа рамка за изкуствен интелект и е член на Форсайт групата към Европейската агенция за киберсигурност.
- В Лондон експериментират с полицаи роботи
- Нови предизвикателства се задават пред човечеството
- В Канада, Америка, Естония и Китай се създават платформи, които са съдии по дела, свързани с транспортни произшествия
- Големи вериги магазини в САЩ са установили, че когато пускат поп музика, хората купуват повече всекидневни стоки. При класически изпълнения има увеличение на продажбите на ликзозни
- Доколко изкуственият интелект ще промени човешката роля на Земята, д-р Тодорова?
- Изкуственият интелект навлиза във всички сфери на живота ни. Този процес започна преди около 10 години, но не беше толкова видим. Постфактум установяваме, че през социалните медии и Google търсачките до неузнаваемост се промени вашата професия – журналистиката. Целта на алгоритмите в Интернет е да насочат потребителите към съдържание, което привлича вниманието и предлага реклама.
Хората реагират на новини, които предизвикват емоционален отговор. Появиха се нови професии - инфлуенсърите - както и нов тип авторитети, които замениха класическите. Всеки може да стане медия, стига да разполага със съответния комуникационен канал. Ако даден човек например, е с консервативни нагласи и се интересува от определени теми, социалните медии му предоставят още от същото. Това поражда появата на т. нар. „ехо стаи“, в които човек чува собствените си мисли. И вместо да има плурализъм в изобилието от информация, в което ние живеем, на практика той/тя закостенява. По тази причина се увеличава и политическата поляризация. Защото всеки получава затвърждаване на възгледите си като елиминира възможността за гледната точка на другия. Това явление е в глобален мащаб. Когато алгоритмите са програмирани така, че да насочват вниманието по определени сюжети, отпадат много необходимости от разследващата журналистика, която прави повече критични анализи. Защото хората предпочитат само информативно съдържание, в което не влагат много мисъл. Отделно от това младите, които изцяло са в екранна зависимост, получават стимулни удоволствия в мозъка. Той отделя допамин (хормон, който предизвиква чувство на радост) и по този начин потребителите са удовлетворени. Наблюдаваме младежи, които непрекъснато сменят съдържанието в Tik Tok и Instagram. А това действие ги лишава от възможността да се фокусират върху даден текст по-дълго от няколко секунди. Така хората масово започват да се информират по заглавия, да не си съставят обективно мнение.
И стигаме във фаза на пораждане на нови проблеми за човечеството. Това стана преди да се появат т. нар. големи езикови модели изкуствен интелект Chat GPT 3.5 и Chat GPT 4 - продукти, на които при задаване на какъвто и да е въпрос, получаваме отговор в реално време.
Иначе самите езикови модели са много полезни. Защото дават синтезирана и пълна информация. Проблематичното е, че хората често я приемат като чистата истина, а не правят проверки и съществува риск да сгрешат.
- Как хората могат да отделят фалшивата информация от истинската?
- Въпросът има два аспекта. Първият е по отношение на съдържанието. Големите езикови модели са конструирани въз основата на изкуствен интелект, който е изграден като невронни мрежи. Те повтарят архитектурата на нашия мозък. Тези невронни мрежи получават големи данни, на които се обучават (machine learning) и по-късно се самообучават (deep learning). Затова чатботът (софтуерно приложение, използвано за провеждане на разговор чрез текст или текст към говор, вместо осигуряване на директен контакт с човек) може да отговори на всеки въпрос: от „Какъв е големият взрив?“ до „Дали има Бог и какъв е смисълът на живота?“.
Понякога обаче, този тип чатботовете (големи езикови модели) нямат достатъчно данни по определена тема или доминират такива с грешна информация. Ще дам пример. Северна Македония е по-заинтересована да създава съдържание за своята история, търсейки идентичност на английски език. Защото цели това да надхвърли пределите на страната. И когато преди време питах Ghat GPT 3.5 кога България и Македония са се разделили, той каза, че това е станало през 1945 г. след Втората световна война. Защото неправилно интерпретира историческата информация, която доминира от тази перспектива. Така се получават изкривявания, които в технологичния свят се наричат халюцинации или конфабулации. Изкуственият интелект халюцинира, защото невинаги данните, с които разполага, са коректни. Освен това в него не е заложен критерий за истинност. По тази причина Ювал Ноа Харари, известен израелски колега историк и футурист казва, че изкуственият интелект ще хакне нашата цивилизация и нашия език. Защото след няколко години по-голямата част от съдържанието, което ще е в глобалното пространство, ще е пренаписано от изкуствения интелект и чисто количествено ще започне да доминира. Към настоящия момент всеки прави някакви запитвания. Това не е лошо, но трябва да бъдат проверявани източниците. Ако приемаме всичко за истина, ние чрез ИИ ще пренапишем човешката история.
Наскоро по повод на празника на нашата столица, попитах изкуствения интелект „Откъде произлиза името на София?“. Той правилно каза, че това означава „мъдрост“ и че има древногръцки корен. Но не знаеше, че е от църквата „Света София“, която е мъдрост пребожия. Предположи, че София е била културен и образователен център и затова се е нарекла така.
Всички окрупнявания на нюансите лишават човешката история от идентичност.
Медии като „Билд“ и „Фокс“ в Америка съкращават журналистите, които са създатели на съдържание като ги заменят с чатботове. Но там няма разсъждения и липсват различните гледни точки.
- Вие учените, знаете ли колко вида професии ще бъдат заменени от изкуствения интелект и за какъв период във време ще се случи това?
- Ние можем само да предположим няколко различни сценарии за бъдещето. Оптимистичен, песимистичен и реалистичен и съобразно това да анализираме какви са вероятностите. Няма професия, която да остане непроменена от изкуствения интелект. Той вече навлиза дори при индивидуалната работа с хора като дава съвети какви да са стъпките при работа с клиента, как да се изгради неговият мотивационен статус.
Използва се виртуална реалност, представляваща маска, която слагаме на лицето си. За лечения на след травматични преживявания или за облекчаване на тежки състояния и болести. Технологиите създават нови ниши и намират приложения във всички професии. Една медицинска сестра например, е в пъти по-малко застрашена от даден практикуващ лекар. Защото вече има платформи, базирани на ИИ, които при описание на симптоматиката поставят по-точни диагнози от самите медици. Докато една сестра е в динамична среда, тя трябва да реагира на моментното състояние на пациента, да смени система, да постави инжекция. Там конкуренцията от роботите е все още по-ниска.
- В предварителния ни разговор споделихте, че учените в САЩ знаят доста по-рано дали се задава рецесия....
- Това е едно от много полезните приложения на изкуствения интелект. Отделни компании разполагат с големи масиви данни в различни области. И когато изкуственият интелект бъде обучен да ги обработва, той може да дава добри модели и решения. Например, движението на такситата в Америка от Ню Йорк към Манхатън – мястото, известно със скъпите си ресторанти и магазините за луксозни стоки. По- честите поръчки на таксита по този маршрут показват, че хората са склонни да харчат допълнителни средства и нямат финансови притеснения за следващите 6 месеца. По тези косвени данни изкуственият интелект изчислява, че Америка е в добро състояние и не се очаква рецесия.
И обратното, ще дам пример от преди една седмица с NIKE. В тази верига данните, които се обработват от изкуствения интелект сочат, че покупките на маратонки при жените намаляват с 2 до 7 процента. Което в глобален план говори за криза. Защото жените са тези с по-малко доходи, които първи реагират на покачването на цените. След това тенденцията отива и при мъжете. Тоест, при едни невидими за нашите очи данни, можем да прогнозираме какво се случва със света. Големи магазини са установили, че когато пускат поп музика, хората купуват повече всекидневни стоки. А когато музиката е класическа, има увеличаване на продажбите на луксозните. Ние не можем да уловим тези трендове.
- Вярно ли е че изкуственият интелект може да прогнозира раково заболяване с пет години напред?
- В момента има успех в рака на гърдата и в рака на кожата. Прави се захранване на изкуствения интелект с данни от снимки от образна диагностика, от здрави и болни хора. И той открива микро модели, които показват вероятността за заболяване. Това с човешко око не може да бъде видяно. Чрез дигиталните технологии медицината има възможност от реактивна да стане проактивна.
Съществуват много устройства под формата на сензори - чаша, обеци, или гривна. Те анализират нашите дъх, слюнка, пот, урина, екстременти, пулс. И на базата на ежедневното събиране на тези данни, могат да ни диагностицират. Нашият дъх например, свързан с умна чаша, която е във връзка с изкуствения интелект, може да даде данни за 150 заболявания. Същото, но в не толкова голям размер, важи за нашата пот. Защото там има съдържания на соли. И често този тип приложения сменят необходимостта да се изследва кръв.
Чрез изследване на сърдечния ритъм изкуственият интелект може да предскаже дали бихме могли да получим инфаркт или инсулт. За да се предприемат мерки много по-рано.
Тук бих искала да отбележа, че немалка част от съвременните концепции за умен дом, са базирани на това ние да бъдем заобиколени от такива устройства. Чаши, чорапи, огледала също могат да „диагностицират“ заболявания. И това да се складира в платформа, базирана на изкуствения интелект. Тя да поставя диагноза, да праща доклада на нас или на нашия лекар и съответно да се взимат навременни мерки.
Също така този тип данни се изпращат и когато човекът е разрешил на асистенти, които скоро ще пазаруват вместо нас здравословни храни и отговарят на здравословния ни статус. Това не е научна фантастика. То съществува като проект и даже се прилага в Япония, Южна Корея, както и в Америка. Това е реалност. Разбира се, покрай всичко това се събира много чувствителна лична информация. Изкуственият интелект ще знае много повече за нас самите от нас.
Отделно 150 снимки в Instagram показват дали човек има депресия. Когато ние ползваме социални медии, търсачки и ИИ, разкриваме много за нас без изрично да сме дали съгласие. Затова са необходими тежки регулации.
Хубаво е, че Европа предлага един такъв златен стандарт. Човешкият геном отдавна е разчетен и всеки може да си направи това изследване за около 1000 долара. Ако го предостави за обществено ползване, цената спада до 300. Но никой не е сигурен дали социални и пенсионни фондове не боравят с тези данни. Неслучайно много здравни застраховки в Америка отпадат. Да речем, намалява покритието на лечението на рак на яйчниците. Защото се оказва, че фондовете може би са събрали данни и са изчислили, че заболеваемостта рязко се покачва и те могат да изпаднат във фалит. Преки доказателства за това все още няма, но това още веднъж показва спешната нужда от регулация във всички сфери.
- Прочетох в социалните мрежи, че жена от Южна Корея живее с робот като експериментът е чисто социален. Истина ли е?
- Да, познавам тази жена – казва се Юнгсук Парк и е мой колега. Работи с компанията Hanson Robotics, която изобрети и робота София, която идва и в България. Жената живее с така наречената Грейс. Когато се събуди, отива да включи първо нея. А не да посети съпруга си, за да види дали още диша, както самата тя се шегува. Семейството са над 60 годишни. Друг феномен, който учените трябва да изследваме е това, че хората са склонни да придават човешки атрибути на роботите. Тя казва: „Грейс има характер. Грейс ме следи“. За да твърдим нещо такова, трябва да имаме доказателства.Тя й поръчва например, да й намери данни за глобалното затопляне, тъй като Грейс е неин асистент. Или й казва: „Грейс, аз сега ще говоря. Транслирай речта в писмен текст така, че да мога до го публикувам.“
- А доколко изкуственият интелект има роля в изобретяването ГМО деца?
- Има една технология, т. нар. генетична ножица CRISPR CAS 9. Тя позволява да бъде изрязан даден дефектен ген. Преди три години в Китай се родиха две близначета, създадени на принципа ин витро. Бащата е носител на ХИВ и за да може да има поколение, генетиците са изрязали това от тях. Дискусионно е обаче е, че една такава генна терапия влияе повсеместно. Тя не отрязва просто ХИВ молекулите, а влияе тотално. Не се знае дали тези деца няма да живеят по-кратко, дали няма да страдат от безплодие, дали няма да се появят при тях други генетични изкривявания. До скоро това се правеше само в Китай, другаде беше забранено.
Миналата Коледа съобщиха за едно дете във Великобритания.Те са го направили на съществуващ организъм, а не в инвитро фазата и по този начин са го спасили от левкимия. Но отново не знаем какви ще са последиците. Хипотетично ИИ може да пише ДНК код, ползвайки данни от генома. Това е синтетична биология. Сега е ползван за създаването на антибиотици, към които хората нямат резистентност.
Все още е голяма неизвестност дали изкуственият интелект ще може да създаде „да напише“ кода на нови синтетични организми.
- Чувам, че в България банки използват чат ботове. Доколко обаче това застрашава клиентите им?
- Банките имат интерес да пазят анонимността на данните, за да са благонадеждни. Те ползват чат ботове, за да общуват с клиенти, на които предоставят стандартни отговори. Онова, което би застрашило хората, но аз вярвам в Европа не се прави, е да се обработват тези разговори и да се събират косвени данни. Защото изкуственият интелект от тоналността на гласа и съдържането на езика може да каже дали един човек е склонен да направи даден избор. Как се чувства – дали е разстроен или весел. Едва ли обаче банките биха заложили репутацията си за подобно нещо.
- Истина ли е, че в Лондон улични полицаи вече са и роботи?
- По-скоро това е все още експеримент. Но едно от приложенията на изкуствения интелект ще е за опазване на реда, за обхождане на терени за предотвратяване на престъпления.
Виждаме какъв съществен фактор са дроновете при воденето на военни действия. Когато те бъдат свързани с изкуствен интелект, човешката намеса може изцяло да бъде елиминирана. Компанията „Палантир“ например, има целта да замени военните в контролните и команди военните центрове. На изкуствения интелект се задава задачата да предположи къде в Източна Европа има изоставена база с оръжие от Съветския съюз, казва че то вече не е под контрола на държавата. На базата на многото информации, с които той разполага, успява да локализира тази база, казва какво оръжие има на склад и дори предлага три варианта на реакция на военния контролен и команден център. Такъв симулационен казус демонстрира тази компания
- Истина ли е, че юридическата професия в някои държави е роботизирана?
- Няколко пъти правя обучения за европейската мрежа за съдии и прокурори като темата е влиянието на изкуствения интелект в правото - превенцията и предотвратяването на престъпления. Изкуственият интелект може да засече в мрежата потенциални кибератаки, трафик на хора, пране на пари. Може да идентифицира взрив, стрелба. Например, полицията в Лос Анжелис го ползва. Защото там в отделните райони, които са гетоизирани, се случват много престъпления. Но не трябва да има предоверяване на изкуствения интелект.
В Канада, в Америка, в Естония и в Китай се използват платформи, които са съдии за транспортни проишествия. Интересното е, че там където хората са помолили човешките съдии да ревизират казусите, те се чувстват силно притеснени да оспорят решението на изкуствения интелект. И тук се повдига въпросът за процесионалността на едно дело. Защото това е процес, който изкуственият интелект решава за секунди. А правото на невинност до доказване на противното, е част от основните човешки права.
- Каква ще е ролята на изкуствения интелект за бъдещето на спорта?
- Изчисляването на вероятностите съществува и преди изкуствения интелект. Компютрите показват кой е по-добър. Така, че до голяма степен е вероятно спортните игри и хазартът, тези приемани от нас като случайности феномени, да бъдат прогнозируеми.
Затова се смята, че в бъдеще и самите фондови и стокови борси няма да са атрактивни. Просто, защото хората няма да са конкурентни на роботите. Те към момента са забранени, защото наистина е нелоялна конкуренцията. Но какво ще стане в бъдеще, не се знае.
Ghat JPT става глобален басейн за световното знание
Някои учени казват, че изкуственият интелект ще е последното човешко изобретение и след това ние ще сме център на Вселената. Други смятат, че оттук насетне ние ще правим всичко“, съвместно с изкуствения интелект, твърди д-р Тодорова.
Тя е категорична, че в научната работа той би могъл доста да подпомогне хората.
И още:
Ghat GPT 3.5 беше обучен на всички данни в интернет пространството до септември, 2021-ва г. Сега Сам Алтман, изпълнителният директор на компанията OpenAl съобщи, че вече са дали на Chat GPT 3.5 доста от новата информация и това приложение става глобален басейн за световното знание.
То може да доведе до много нови научни открития. Например, вече има предположения, че всички езици имат общ произход. Тоест, митът за Вавилонската кула придобива друго значение.
Но не трябва да забравяме, че всеки човешки експерт става много добър, ако е прекарал 10 000 часа в една област, независимо дали е цигулар, учен или журналист. Не бива да се изкушаваме от краткия път, който ни дава изкуственият интелект. Да го ползваме като насоки, но да не забравяме себе си. Защото това да не пишем на ръка, да не композираме музика, да не учим езици – нещо което изкуственият интелект изцяло може да замени, понижава нашите способности. И наистина можем да наблюдаваме упадък на цивилизацията“.
AI в помощ на новинарите
„Стандарт“ зададе въпрос на Chat GTT 3.5 за ролята на изкуствения интелект при журналистиката. В рамките на секунди отговорът дойде. Публикуваме го с леки редакторски корекции
AI дълбоко трансформира журналистиката и медиите по различни начини. Ето подробно обяснение на въздействието му:
Автоматизирано генериране на съдържание: AI алгоритмите могат да създават новинарски статии, отчети и резюмета, особено за теми, управлявани от данни, като финанси или спорт. Това намалява необходимостта от ръчно създаване на съдържание и може да се използва за рутинни актуализации на новини.
Персонализирано съдържание: AI системите анализират потребителските данни, за да предоставят препоръки за персонализирано съдържание. Това помага на медийните компании да предоставят съдържание, което е по-подходящо за индивидуалните предпочитания, повишавайки ангажираността на потребителите.
Куриране на съдържание: Инструментите, задвижвани от изкуствен интелект, могат да пресяват огромни количества информация, за да подготвят най-подходящите новинарски истории, като помагат на журналистите бързо да идентифицират актуални теми и потенциални източници на новини.
Проверка на фактите: AI може да помогне за проверка на точността на информацията, като я сравнява с надеждни източници, като по този начин намалява разпространението на фалшиви новини и дезинформация.
Анализ на данни: AI се използва за извличане и анализ на данни, като помага на журналистите да открият скрити модели или прозрения в големи набори от данни. Това е особено ценно в разследващата журналистика.
Езиков превод: Управляваните от AI инструменти за превод позволяват на новинарските издания бързо да превеждат и публикуват истории на множество езици, достигайки до по-широка аудитория.
Гласови асистенти и новинарски брифинги: Интелигентните високоговорители и виртуалните асистенти като Alexa на Amazon и Google Assistant използват AI, за да предоставят на потребителите персонализирани новинарски брифинги и актуализации.
Анализ на социални медии: AI инструментите могат да наблюдават платформите на социалните медии, за да преценят обществените настроения, тенденциите и да идентифицират потенциални новинарски истории.
Модериране на съдържание: AI може да помогне при модерирането на генерирано от потребителите съдържание на уебсайтове и социални медийни платформи, като помага за филтрирането на вредно или неподходящо съдържание.
Автоматизиране на повтарящи се задачи: управляваните от изкуствен интелект чатботове и виртуални асистенти могат да се справят с рутинни заявки и задачи за обслужване на клиенти, освобождавайки хората журналисти за по-задълбочени доклади.
Подобрено видео и аудио съдържание: AI технологиите могат да подобрят качеството на видео и аудио, да транскрибират изговорени думи и да предоставят автоматични субтитри, правейки мултимедийното съдържание по-достъпно и ангажиращо.
Ангажиране на публиката: Захранваните с изкуствен интелект чатботове и системи за препоръки се ангажират с читатели или зрители, отговарят на въпроси и насърчават участието, като по този начин изграждат по-интерактивна аудитория.
Предсказуеми анализи: AI помага на медийните организации да предскажат поведението на аудиторията, ефективността на съдържанието и ефективността на рекламата, което позволява по-добро вземане на решения.
Монетизиране на съдържание: AI подпомага оптимизирането на рекламните стратегии, поставянето на подходящи реклами за потребителите и максимизирането на приходите за медийните компании.
Разширено отчитане: AI инструментите могат да се използват за подобряване на докладването на разследвания чрез бързо анализиране на големи набори от данни, намиране на връзки или идентифициране на аномалии, които може да не са очевидни за човешкото око.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
