От 1 февруари т. г. вдигнах заплатите в Театър "Българска армия", казва директорът Мирослав Пашов
Как историята за Хамлет е възможна? Нашият отговор е, че тя е възможна като приказка - ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ
Затова ние нито се обвързваме с периода, в който се появява пиесата, нито търсим конкретните исторически параметри на описаните събития, нито разполагаме действието в съвремието ни. Мислим, че в случая същината се разкрива, ако на въпроса "кога" отговорим с "някога", като това приказно някога означава винаги. Този подход ни позволява да преживеем една истина, която надхвърля ограниченията на определени контексти и съобразените с тях интерпретации.
"ХАМЛЕТ" е една от най-известните пиеси в света. Навярно мнозина от вас са чували кървавата й история за младия принц, срещнал призрак, "полудял", задал вселенския въпрос "Да бъдеш или да не бъдеш?", чийто отговор се търси до днес. Убил и бил убит, заедно с всички участници в неговото нежелание да разбере защо съдбата е избрала да се случи всичко. И ето ни днес - отново изправени пред гениалния текст, се потапяме в спиращия дъха свят на Шекспировия език и с най-искрени чувства се опитваме да ви разкрием отговора на Хамлетовия въпрос.
И така макар нашата история да е към своя край, тази на нашия поет не е. Защото неговият паметник е вечен - не изсечен в камък, а изтъкан от стихове, и ще бъде помнен... докато думите се раждат от дъха, а дъхът от живота!
Текст и реализация Театър "Българска армия".
Автор: Уилям Шекспир
Режисьор: Стоян Радев
Сценография и костюми: Нина Пашова
Музика: Михаил Шишков
Хореография: Теодора Попова
Участват: Иван Радоев, Ясен Атанасов, Владимир Матеев, Веселин Ранков, Ели Колева, Гергана Плетньова, Васил Дуев-Тайг, Атанас Атанасов, Веселин Анчев, Владислав Виолинов, Тигран Торосян, Симеон Дамянов, Гергана Данданова, Анастасия Ингилизова, Александър Дойнов, Стойко Пеев, Калин Иванов, Марио Василев.
- Г-н Пашов, как Театър "Българска армия" (ТБА) се сдоби със смелостта да постави за втори път на сцената си "Хамлет" от Уйлям Шекспир, чиито премиери са на 28 февруари и 4 март?
- Ако човек се вгледа внимателно в репертоара на ТБА през годините ще забележи, че ние сме ярко последователни. А и самото наименование "военен" означава дисциплина. Гордея се с това, че поддържам онази линия на театъра, в която той е бил в апогея си. Минахме през периоди, в които политическите събития навън бяха по-ярки от случващото се на сцената и салоните ни не бяха пълни. Ковид пандемията също ни нанесе голям удар. Мога да кажа обаче, че през последните три сезона има огромно възраждане в театрите, съответно и в нашия.
Основното, върху което бих желал да акцентирам, е, че репертоарът на театъра е сериозен. Вървим в посоката, която ни е зададена от големите имена в българската режисура в ТБА - Леон Даниел, Крикор Азарян, Красимир Спасов, Асен Шопов, Николай Ламбрев, Иван Добчев - в периода, в който беше тук. Всички тези велики режисьори са заложили в основата на 75 годишнината на ТБА тази година да има качествен репертоар.
Преодоляхме периода на по-веселите представления.
- На комерсиалните.
- Да. И отново тръгнахме към тежките заглавия, към класиката. Например, "В очакване на Годо" от Самюъл Бекет играем вече четвърти сезон. Цялата продукция на театъра като "Хотел между тоя и оня свят" на Ерик-Еманюел Шмит, "Отговорните", "Жена без значение" на Оскар Уаилд и др. са сериозни представления. Младият режисьор от трупата ни Васил Дуев - Тайг постави успешно "Комедия на корупцията" от Франц Кафка.
Всичко това по един безупречен начин говори, че ние сме на прав път в развитието на театъра. Когато се работи в конкурентна среда, подобни спектакли не са за пренебрегване. Точно обратното е, тъй като те имат своята многобройна публика.
Преди 29 г. "Хамлет" също е бил поставен в ТБА от режисьора Николай Ламбрев. Така, че нормално е в своето развитие да се обърнем отново към това заглавие.
Първоначално с режисьора Стоян Радев планирахме реализацията на друг спектакъл. Но не получихме авторските права. Започнахме да обсъждаме различни пиеси и така стигнахме до "Хамлет", чийто сюжет е актуален и днес.
- Но в "Хамлет" има предателства, фалш, лицемерие, трупове. Нима всичко това го има в днешното ни битие?
- На 100 процента. Всеки наш зрител ще има усещането, че пиесата е писана едва ли не вчера. Нищо, че става въпрос за герои от далечното минало. Иначе събитията, конфликтите, са съвременни. Колкото и странно да звучи, изумително е.
- Дори братоубийството?
- Да. Дори и поръчковото убийство го има. Да не забравяме, че в пиесата чичото изпраща племеника си далеч, за да не му пречи и поръчва убийството на брат си. Това е истината. Уж са исторически събития, но не - днешни са.
- Затова наричаме вечните автори като Шекспир класици. А чия е идеята Хамлет и Призракът на неговия баща да бъдат играни от невероятните актьори син и баща Ясен и проф. Атанас Атанасови?
- На режисьора Стоян Радев, който е ученик на проф. Красимир Спасов и често го цитира по време на репетиции. Стоян идва в театъра изключително подготвен и зареден. Аз например, отдавна не бях изпитвал такова огромно удоволствие като това да видиш как режисьорът знае цялата пиеса наизуст. Освен това може да прави смислови съкращения, което е сложна задача. Още повече, че в случая се работи със стих.
Сега на въпроса Ви: През през последните години Ясен, който е част от трупата на ТБА, направи забележителни роли - беляза голямо израстване като актьор.
Стоян предложи да поканим баща му - преподавателят от НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", който през 1996 г. е играл Хамлет в ТБА. Фактически проф. Атанасов ще предаде щафетата на сина си на сцената.
- Какво е посланието на режисьора в премиерния спектакъл?
- От първата репетиция на маса той непрекъснато подаваше на актьорите ясно да разберат, че пиесата е съвременна. Че всички събития в театъра са в паралел с политическия живот в страната.
- А защо твърдите, че с "Хамлет" разказвате приказка?
- Защото приказката в крайна сметка е плод на една голяма истина и ние просто трябва да я приемем, колкото и болезнено да е. Хубаво ще е ако тя може да ни повлияе да бъдем по-добри.
- От години работите със Стоян Радев.
- И се радвам за това, съставът го приема сърдечно, той също. А в театъра това е особено важно. Той и преди това направи успешни заглавия. "Представление и половина", в което участват само актрисите на театъра, също предизвиква бурен зрителски интерес.
- Но това е заради личните житейски истории на топ актрисите от ТБА, вплетени в пиесата. Те разтварят душите си и ние това в българския театър го виждаме за първи път. Да не бягаме обаче от болната напоследък за театрите тема: парите, скандалите с фиктивни назначения в някои трлупи и т. н. Вие имате близо 17 години стаж като директор. Какво е обяснението Ви около този скандал?
- Каквото и да кажа по въпроса, това много ме мъчи. Защото твърде повърхностно се погледна на проблема. Плюс това много ме притеснява фак-та, когато върху театрите се упражняват хора, които не познават системата или в случая т. нар. методика, по която става финансирането.
Дали трябва да се промени методиката, това не може да се реши както се казва, на коляно. Трябва внимателно да се види кои механизми са работили и кои не и какви са причините за това. Високо трябва да се каже, че в крайна сметка не са виновни директорите на театри. Да, ясно е, че между тях има калпазани. Но нека ако има нужда от съд, там да се решават нещата. На това му казваме зулуми. Това е истината.
Но е безобразие е да се слагат всички под общ знаменател. Категорично не съм съгласен с такова очерняне на театрите. Важно е да се заемат хора, които познават системата и установят нарушенията поединично. Какво става в определени театри, какъв е точно проблемът? Кой и защо си го позволява? Аз мисля, че дори от избора на директори за определени театри има значение какво ще се случва. Дали тези хора имат потенциала да работят?
- Във всеки директорски избор участват експерти от културното министерство. Тоест, излиза че МК е знаело какво се случва?
- Логично е. Ние сме второстепенни разпоредители. Нямаме каси в кабинетите си, за да кажем: отваряме ги, взимаме пари, харчим. Ние нареждаме отчетите си до министерството, то проверява фактура по фактура и съответно покрива разходите ни. Лично аз не мога да се съглася, че през август числеността на актьорския състав на една трупа е 22 човека, а изведнъж през септември тя стига до 50-60. И никой не е реагирал. И друго нещо: ДМС-тата, които са добър стимул за успешна работа и правят баланса между играещите и по-малко заетите артисти, премахнаха уравниловката. Не може обаче дългогодишни артисти в театъра да взимат по 300 лв., а току що назначените по 22 000 лв. ДМС-та. Това трябва да направи някому впечатление.
И още нещо. Как изведнъж някой отвън идва и играе, а ние репетираме по 4-5 месеца?
- Говорите за външни постановки.
- Да. Трябва да има контрол. Например, защо онова, което се произведе на място, се играе 2-3 пъти, а външни представления се играят по 2-3 години с пълен успех? Има нещо гнило в Дания! Трябва да се регламентират нещата. И някой трябва да има смелостта да каже, че сме прекалено много на клона. Между другото, ТБА също беше от проверените от министерството. Дойде човек от инспектората, провери всичко както си му е редът. И да, оказахме се изрядни.
Какво означава да произвеждаш културен продукт? Щом като ТБА прави по 110 представления в турне на година, значи театърът разпространява продукцията си в страната. Някой трябва да се замисли защо пък едно представление някъде се играе едва 3-4 пъти.
- Кога за последно вдигнахте заплатите на актьорите?
- Сега, от 1 февруари го направих. И тук е мястото да кажа, че директорската заплата се определя от министъра. ДМС-то също.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
