Има една дата в българската история, която и до днес, вече 139 години, пазим свято в сърцата си. Денят на Съединението. Някои твърдят, че сме били достатъчно безразсъдни, други че сме били достатъчно сърцати и смели.
Истината е, че събитията от онези дни ни дават чувство за национално самочувствие, защото показват, че когато има образован елит, готов да смачка партийните интереси в името на националните и когато народа е окрилен да постига мечтите си за национално единение, се случват чудеса дори без подкрепата на Големия брат от изток или от запад. Днес тази дата е повод за размисъл.
Можем ли, потънали в партийни битки, вражди и омраза, отново да имаме съединение на нацията в името на бъдещето на децата ни. Отговорът е - ако сме осмислили събията от онова време и сме си взели поука. Ако обаче има кой да чете....
На картата на Балканския полуостров, след близо петвековно прекъсване, отново се появява България.
Границите й, предвидени в Санстефанския договор, обхващат почти всички земи, населени с българи и превръщат младата държава в една от най-големите на полуострова с нейните близо 180 000 км? площ.
Последвалият договор, подписан в Берлин, обаче променя първоначалните представи на българите. Той предвижда създаването на автономно трибутарно Княжество България, включващо земите на север от Стара планина (до река Дунав) и Софийския санджак. Създава се и областта Източна Румелия, притежаваща административна автономия, която обаче се намира под властта на султана, а земите в Македония остават част от Османската империя.
Това разделение предопределя съдбата на България през следващите десетилетия. Нейна основна цел става обединението на всички българи в една държава, като през следващите години политическият елит ще се стреми тъкмо към това. Доказателство за решителността на българския народ е
което избухва само няколко месеца след подписването на Берлинския договор. Въпреки грешките и липсата на единна програма, въстанието показва, че българите няма да се примирят със статуквото.
В следващите няколко години на дневен ред излиза въпросът за обединението на Княжество България и Източна Румелия, станало факт на 6 септември 1885 година. То се явява първата реална стъпка към сбъдването на националния идеал и се нарежда сред най-големите и значими дела, подготвени и извършени от българи.
След неуспеха на Кресненско-Разложкото въстание българите осъзнават, че силите им все още не са достатъчни, за да постигнат своето обединение в пряк двубой с Османската империя. Така те решават да опитат да осъществят своя идеал с помощта на дипломацията. Още с избирането си княз Александър Батенберг проучва международната обстановка за една съединистка акция, но бързо разбира, че
да подкрепи един такъв акт. Политическото положение обаче постепенно се променя, особено след появилото се напрежение между Гърция и Турция вследствие на нерешени гранични въпроси, както и спечелването на изборите във Великобритания от Уилям Гладстон.
Съединистката идея обаче не е изоставена. В началото на 1884 година изтича мандата на управляващата Либерална партия в Източна Румелия. Идва на власт Народната партия с обещание за Съединение, но после се отмята. Затова тя остава в историята с прозвището "лъжесъединистка" .
През лятото на 1885 година комитетът започва масова акция, търси се подкрепата както на Каравеловото правителство, така и на княза. Каравелов обаче не смята, че моментът за една подобна акция е подходящ, сочейки недостатъчната подготовка, липсата на финанси и необходимата външнополитическа подкрепа. Поради влошените си отношения с Русия Батенберг също не бърза да се противопостави на съединистката идея, а след като е уверен от Лондон и Виена, че "ако може да се съедини Източна Румелия без война с Турция и от това не се възползва Русия, всички ще са доволни" князът дава негласното си съгласие.
Обществената подкрепа също е видима. Това проличава особено на честванията по повод годишнината от гибелта на Хаджи Димитър, а ентусиазмът на народа ескалира в началото на септември, когато в Панагюрище трима ученици развяват българското знаме в центъра на града с възгласи: "Долу Румелия! Да живее Съединението!", а арестът им провокира събирането на близо 2000 тълпа, която ги освобождава.
Всички тези събития ускоряват обявяването на Съединението. На 5 септември Захари Стоянов в прокламация зове:
"Братя! Часът на Съединението удари! Вие се задължавате в името на Отечеството ни, в славата и величието на България да се притечете на помощ и да подпомогнете святото дело!"
Същият ден в Пазарджик се събират около 3000 възтаници от околните села. Успешно е проведена акция в Голямо Конаре (днес Съединение). Под ръководството на Продан Тишков (Чардафон Велики) е арестуван пловдивският префект и е обявено Съединението. Недялка Шилева развява ушитото от нея знаме, спечелвайки си прозвището Голямоконарската Райна Княгиня.
От Чирпанско и Асеновградско тръгват нови чети и въстаници. Всички чакат нарежданията на Данаил Николаев, който командва пловдивския гарнизон и трябва да защити властите. Вместо това обаче, заедно с въстаническите отряди, той бързо завзема конака, пощата и резиденцията на главния управител. Съпротива почти няма, Съединението е широко прието.
Гаврил Кръстевич от своя страна заявява: "Аз съм българин, и аз съм за Съединението!".
След официалното обявяване на Съединението на 6 септември 1885 година в областта е съставено ново временно правителство начело с д-р Георги Странски. Междувременно княз Александър I Батенберг заминава за Търново, където се среща с министър-председателя Петко Каравелов. С неохотното съгласие на премиера, сняз Батенберг издава два указа - за обща мобилизация в Княжеството и свикване на IV ОНС на извънредна сесия.
Случващите се драматични събития в България няма как да не приковат вниманието на Великите сили. Най-категорично против Съединението се обявява Русия, която дори отзовава офицерите си от България, а по-късно княз Александър I Батенберг е лишен от званието генерал.
Великобритания първоначално също не подкрепя Съединението, но виждайки, че Русия се обявява против него, решава да промени напълно мнението си. Политическият елит от Острова вижда в отказа на руснаците да подкрепят делото на българите отлична възможност да се намали руското влияние в България и същевременно да се засили британското.
Те заявяват, че трябва да се съблюдават желанията на населението и застават твърдо зад съединистката акция. Същото правят и французите, но в крайна сметка Великите сили така и не стигат до единодушно мнение, въпреки провелата се в Цариград конференция, посветена на въпроса.
В този момент сърбите решават да се намесят решително, обявявайки война на България. Противно на всички очаквания, българите разбиват западните си съседи като по този начин защитават Съединението и то вече не може да бъде оспорено от нито една държава.
Фактическото признаване на Съединението се осъществява с Топханенския акт от 24 март 1886 година в Цариград между Османската империя и посланиците на Великите сили - гаранти на Берлинския договор. Въпреки известните ограничения и уговорки в неговото съдържание, той ознаменува края на битката за защита на святото дело.
Всяка година На 6 септември България празнува годишнина от своето обединение. Денят, в който българите заявяват пред целия свят, че не може да има граница между тях. Съединението остава една от най-паметните дати в българската история, защото с този акт и успешната му защита, българите постигат първия етап от националното си обединение.
4 малко известни факта
Първата идея за съединение се заражда в мига след подписването на Берлинския договор. Съгласно клаузите му, тази част остава като една провинция с особен статут на османската империя. Първият опит за съединение обаче е през 1880 г. Тогава обаче международната обстановка се оказва изключително неблагоприятна и опитът се проваля.
Истината е, че премиерът Петко Каравелов в разговор няколко високопоставени политици и обшественици с най-рязък тон отхвърля Съединението като глупост. Въпреки всичко Димитър Ризов в Евксиновград скланя княз Александър да се извърши Съединението, даже получава динамит за взривяването на моста на р. Арда.
Първоначалните намерения са да се извърши Съединението на 15 септември, но Панагюрище въстава на 2 септември без оглед на планираното от комитета. Властта арестува размирниците, но тълпа от няколко хиляди човека принуждава околийския началник да ги освободи.
След Съединението България е заплашена с война едновременно от Османската империя, която иска да възстанови правата си над Източна Румелия и Сърбия, която настоява за териториални компенсации. Не желаейки конфликт, в който могат да бъдат въвлечени, Великите сили сдържат турската интервенция, но в същото време изискват от княз Александър да изтегли войските си от Румелия. Поради недоверието си към княза, датиращо още от Режима на пълномощията, руският цар Александър III отказва да подкрепи българската дипломация, макар и да е против възстановяването на положението отпреди 6 септември.
-
Елитът, загърбил партийните страсти и народът, окрилен да сбъдне мечтата си, променяха историята
- Краят на войната
- Кресненско-Разложкото въстание
- никоя европейска сила няма интерес
- Знамето на Чирпанската чета
- Международният отзвук
- След Берлинския конгрес
- Петко Каравелов
- Първоначалните планове
- След Съединението
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
