- Различни патогени атакуват червата, лечението трябва да е под строг лекарски контрол
Казват, че времето лекува всичко, но дали това наистина е вярно? Много хора с повечко житейски опит, както и тези, преживели безброй перипети, може би не са съгласни с това твърдение. Времето може и да заличава спомени, но емоцията от тях винаги остава скрита някъде надълбоко. И именно тя ни подсказва за скритата опасност. Жалко само, че на тази "интуиция" малко от нас разчитат и си мислят, че щом някое преживяване е останало в историята и бегло го помним, то няма да се повтори. Е, оказва се, че това не е така. Просто отказът да научиш, както и връщането към старите порочни порядки щом опасността отмине, са най-върлият провокатор на повторенията на събитията в живота. Ето защо мнозина периодично имат неприятни преживявания, сходни на тези от миналото. Най-вече от здравен характер.
От години насам темата за климата и здравето е доста актуална. Повечето хора сами се убедиха във връзката помежду им, но това не се оказа достатъчно, за да променим мисленето и поведението. Едно от многото проучвания в областта на климатичните промени и тяхното влияние върху здравословното състояние на хората доказва, че горещините са свързани с обострянето на възпалителните заболявания, засягащи стомашно-чревния тракт. Изследователите предполагат, че това се дължи на ефекта от жегите върху патогените, променяйки бактериалния растеж. Последващият стрес, който се предизвиква, рефлектира върху тялото и се получава обостряне на стомашните проблеми. Процесът при изменението на патогенното поведение, а оттам и на по-късната поява на симптоматика, се дължи именно на промяната във времевия период, необходим на патогените да се развият.
Като цяло всяка атмосферна промяна влияе на тонуса и общото състояние на организма. При хората, които страдат от хронични заболявания, усещането при обострянето на клиниката е доста по-тежко. Едно от заболяванията, които не дават спокойствие особено през топлите дни, е улцерозният колит. Това е болест на храносмилателната система, която се характеризира със силно възпаление, водещо до разраняване и язви на дебелото черво.
Към момента има доста разнопосочни теории относно причината за появата на улцерозния колит, тъй като при страдащите се наблюдава паралелно нарушение на имунната система. За тях обаче все още не е ясно дали са причина или следствие на колита. Ясното до момента е, че имунната система реагира спрямо бактериите в стомашно-чревния тракт по неправилен начин.
Безспорно улцерозният колит е една от тежките хорнични диагнози, тъй като поразявайки храносмилателната система неминуемо започва след време да рефлектира и върху други органи и процеси в организма. И макар до неотдавна да се считаше, че болестта няма бактериален компонент, защото бактериите не виреели в киселинната среда на стомаха, се оказва, че това въобще не е така.
Едно от доказателствата, разбили тази теория, е появата на инфекциозния агент Helicobacter pylori, който е отговорен за редица стомашни заболявания. От друга страна самият факт, че безброй бактерии могат да причинят гастрит, а милиарди такива обитават дебелото черво, то няма как някои от щамовете да не са отговорни за появата на чревното възпаление и неговата продължителност.
Улцерозният колит също е диагноза, свързана с патогенна инвазия в организма и по-конкретно с нейното ненавременно лечение. Всяко състояние от инфекциозен характер, което не е третирано в рамките на някакъв приемлив времеви период, в даден момент прераства в диагноза.
Така на практика се доказва, че възпалителното заболяване на червата е с патогенен произход. Например много внимание е обърнато на ролята на Mycobacteria при болестта на Крон, а определен подтип на Escherichia coli се свързва с колита и различните му форми. Наличието на Shigella, Salmonella и Yersinia, включително и секретираните от тях токсини пък се определя за една от основните причини за улцерозния колит, докато токсинът от Clostridium difficile се свързва с обостряне на заболяването.
Тъй като E. coli е преобладаващият аеробен грам-отрицателен вид при чревната флора, много повече внимание се обръща на неговите подтипове. Освен коменсалните щамове, определени видове притежават силно вирулентни свойства. Например диарийните подтипове на E. Coli принадлежат към тях, показвайки свойства като прилепване към чревната лигавица, производство на ентеротоксини и цитотоксини, последвани от тъканна инвазия.
Различават се няколко основни категории на E. Coli, причинияващи диариен симптом: ентеротоксигенни, ентеропатогенни, ентерохеморагични, ентероагрегативни, дифузно адхерентни и ентероинвазивни.
Ентероинвазивната инфекция, предизвикана от Escherichia coli, се различава като клиника от шигелозата, но никак не протича леко. При нея има диариен синдром, съчетан с висока температура. Две състояния, които само по себе си могат да доведат до тежка дехидратация на организма и дори да го поставят в риск. Тук се наблюдава преодоляване на стомашната киселинна бариера от патогените, което им позвлява да достигнат до тънките черва, след което започва увреждането на чревния епител.
Особеното при ентероинвазивните щамове на E.coli, е че те произвеждат адхезинови протеини, посредством които се свързват и проникват в чревните клетки. Те поразяват чревния епител, което предизвиква възпаление и респективно разраняване на лигавицата. Също така се наблюдава характерното вътреклетъчно размножаване, което пък е причина за тежък ентерит със силно изразен възпалителен процес. Когато той е такъв, се прави логичният извод, че инфекцията е дълбока, което пък е предпоставка за задълбочаване и провокиране на други диагнози. Така на практика може да каже, че улцерозният колит е следствие на инфекциозни процеси в стомашно-чревния тракт, които не са овладяни или пък не са напълно излекувани. Извод, който може да се подкрепи от доказаното увреждане на метаболизма на епителните клетки.
От друга страна анаеробните бактерии при дебелото черво са способни да разграждат погълнатите въглехидрати и протеини чрез процеса на ферментация до късоверижни мастни киселини, които са основният източник на енергия за колоноцитите (клетки на дебелото черво). Дефицитът на тази енергия, резултат от инфекция, предизвиква появата на колит. Свръхпродукцията пък на сероводород при страдащите от улцерозната форма е токсична за чревната лигавица, което допълнително утежнява състоянието.
Поради приликата си с други диагнози понякога улцерозният колит е труден за диагностициране. Неговата клиника наподобява тази на други видове колити и заболявания на тънките черва, както и на болестта на Крон. Последната обаче може да порази и други части от храносмилателния тракт като хранопровод, стомах, тънки черва, а възпалението навлиза по-дълбоко в стената на червото.
Лечението на улцерозния колит зависи от степента на тежест на заболяването и е индивидуално за всеки. То е медикаментозно и се прилага под строг лекарски контрол. Не е желателно предприемането на самолечение, тъй като заболяването може да прогресира и да доведе до колапс на стомашно-чревния тракт.
Но, както казва Кристина Бейкър Клайн: "Животът зависи от малките моменти и привидно тривиалните решения"!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
