Д-р Никола Вардев завършва висшето си образование по геология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1978 г. Научната си кариера започва през 1980 г. като научен сътрудник в Научно-изследователски институт по полезни изкопаеми. През 1988 г. придобива научната степен Доктор на геолого-минералогичеките науки. Участва в редица национални и международни проекти, свързани с изготвяне на прогнозни карти на различни райони на България, с оглед прогнозиране на нови типове суровини.
От 2000 г. д-р Н. Вардев е член на различни ръководни органи на Българската минно-геоложка камара.
-
Има 8 млн. лв. за изследвания в регионален аспект, но те са крайно недостатъчни, казва д-р Никола Вардев в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Д-р Вардев, все по-силно се чуват гласове в посока на това, че след 15-20 години фирмите от минния бранш, които понастоящем внасят 80% от концесионните такси в бюджета, няма да могат да работят поради изчерпване на проучените налични находища. С новите условия и зеления преход има все по-належаща нужда от суровини, т.е. добре развита и работеща минна индустрия. Какви са рисковете?
- Реализирането на геологопроучвателните дейности - регионални, търсещо-оценъчни и детайлни, са в основната на ефективна, постоянно обновяваща се миннодобивна индустрия, а от там и на успешна и конкурентна икономика. На първо място стои въпросът за придобиване на информация за изследваните и проучвани суровини - трябва да се знае какво има в задния ни двор. Освен това договарянето и реализирането на едно проучване е фина работа - като ухажването преди женитбата.
Като човек с дълъг стаж в индустрията и буквално израснал в Научно-изследователски институт по полезни изкопаеми, където се правеха регионални изследвания и предпроучвателна работа с оглед откриване на нови находища, мога да кажа, че в момента, тъй като нямаме истинска национална геоложка служба, такива липсват. А самите дейности отнемат много дълго време, повече от 5-10 години. От 15-20 търсещи инициативи в регионален смисъл е възможно една-две от тях да се окажат актуални и да стигнат геоложко или търговско откритие. За другите се правят геоложки отчети и се поставят в геофонда и след 50 години вашите деца - бъдещи геолози и инженери, могат да анализират и използват тази информация.
Минната индустрия работи с изчерпаеми ресурси. Ако една компания не финансира и не развива проучвателна дейност, след 10-15 години ще бъде затворена. В момента много от добивните фирми финансират проекти, с които увеличават знанията си за периферията и в дълбочина на находищата, в които работят. Работи се и на нови проучвателни площи, но всяка фирма проучва това, което разбира. Едни проучват злато, други мрамори, трети термални води. Извън това нищо не се прави. А и получаването на разрешение за проучване на определен тип суровина в българските условия понастоящем е доста тромава и дълга процедура. Например като пуснеш заявление за придобиване на права за проучване, няма никаква гаранция, че ще ги дадат на теб. Обявява се в Държавен вестник, някой друг се информира, кандидатства, т.е. стига се до конкурс. Да продължа примера с ухажването. Харесваш една жена, ухажваш я, ходите на море, едно-друго и стигате до женитба. Отивате в църквата, там, нали знаете: "Има ли някой друг претенции към тази жена? И аз: "Имам претенции" - е, като имаш претенции - конкурс.
Същото е и с проучвателните дейности - ти правиш, струваш, влагаш себе си, намирате се, обаче конкурс, нали разбирате. В момента има повече от 100 конкурса от преди 15-20 години. В близките 15 години няма кой да ги организира и дейността на фирмите ще спре. Може би е крайно време държавата да въведе механизъм за гарантиране на правото на първия заявител, за площи, в които все още няма регистрирани запаси на съответните суровини.
На територията на България има и много стари находища, в които добивът е прекратен поради изчерпване на суровината, по тогавашните представи. На други места има недостатъчно оценени и проучени находища. В обсега на стари находища и в близост до затворени обогатителни фабрики има депонирани милиони кубически метри минни отпадъци - хвост, рудни и нерудни отвали и др. Всички тези обекти представляват интерес за реализиране на съвременни проучвателни дейности с оглед изясняване на съдържанието и формата на присъствие както на традиционните, така и на търсените в момента критични суровини. Бързоразвиващите се съвременни технологии в миннодобивната и преработвателната индустрии, с използването на роботизирана техника, създават възможност за проучване на неразкрити находища на значителна дълбочина, които в близкото минало не са били обект на никакво проучване.
Към настоящия момент държавата е осигурила 8 млн. лева за научно-изследователски изследвания в регионален аспект, за т.нар. критични суровини, но това не са детайлни изследвания. Все пак е похвално - така се започва.
- А защо държавата не проучва сега?
- Защото няма такава специализирана структура. Има една дирекция в Министерство на енергетиката, чиито чиновници гледат разрешенията и приемат докладите, но те не проучват. В миналото държавата беше съсредоточила в себе си всичко - търсене, проучване, изследване, добив - всичко беше в ръцете на държавата. И сега тя е собственикът на всички подземни богатства, но няма планиране и финансиране на съвременни регионални изследвания, поради липсата на собствена структура, която да осъществява тази дейност. А държавата има интерес от това да получава, съхранява и предоставя информация и знания за реализиране на геологопроучвателни дейности. Това сега липсва. Частните дружества търсят конкретни полезни изкопаеми. В момента в България няма финансиране за регионални изследвания. Тези 8 млн. лева са нищо.
- Каква е ползата от това, че частните фирми инвестират в проучвателни дейности, от които реално държавата се възползва като собственик на информацията?
- Суровините са държавна собственост. Силна и просперираща е тази държава или общност, която намира най-подходящи правни и финансови лостове, за насърчаване и напътстване на "ухажването" в проучвателния процес на всякакви български или чуждестранни юридически лица. За да може бързо и ефективно да се придобият знания за съвременните, най-търсени и необходими подземни богатства. Без риск и без да влага средства, държавата получава информация. А ако намерят нещо и получат права за добив, от фирмите държавата ще получава необходимите дивиденти, ще има работни места, данъци и т.н.
- Има ли визия държавата за развитието на икономиката си чрез използването на природните богатства?
- Би трябвало да има. Може би знаете, че преди време направихме един голям доклад за развитието на минерално-суровинната база в годините, един вид стратегия за развитие. Всяка стратегия обаче през определен период от време трябва да се актуализира. Преди 15 години е било едно, сега е друго. Първо трябва да се актуализира стратегията и да се създадат максимални условия да не се пречи на фирмите да работят, т.е. да им се облекчават възможностите за работа, без да се нарушават всички други параметри за опазване на околната среда, за екологията. Цената на полезните изкопаеми се определя от търсенето на световните пазари и това за какво може да се ползват. Самолетостроенето, електрониката, компютърните технологии, всичко свързано с новите високи технологии изисква по-фина смес от елементи и минерали. Тоест толкова динамично и комплексно трябва да се правят геоложките проучвания, добивът и обогатяването на наличните суровини, така че да не се изостава от процеса на развитие на световната икономика.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
