* Франциск призоваваше за милост към бедните и ЛГБТ хората, последните му думи бяха за мир и разоражаване
* Любовна история почти отказва младия йезуит от духовното служение
Папа Франциск е първият понтифекс от Новия свят, както и първият йезуит, който заема Светия престол. Как Хорхе Марио Берголио стана Глава на католическата църква и с какво се запомни неговият понтификат.
------------
Хорхе Марио Берголио е роден в Буенос Айрес на 17 декември 1936 г. Той е най-голямото от пет деца в семейство на италиански имигранти. Според баща му – железопътен служител, малкият Хорхе искал да стане месар, вярвайки, че това ще е най-добрият начин да обезпечи материално семейството си.
В училище момчето се справя отлично, като най-много го привличат природните науки. Получава диплома по инженерна химия, но скоро поема по пътя на духовното служение. След като 19-годишният Хорхе Марио слуша вдъхновяваща реч на свещеник в църквата, се отказва от идеята си да постъпи в медицинско училище и влиза в семинарията.
Преди това вече е сменил няколко работни места. Работил е не само в химическа лаборатория, но и като чистач, а за известно време дори е бияч в нощен клуб, пише Lenta.ru.
Три години се обучава в няколко аржентински семинарии. След това учи хуманитарни науки в Чили , което му позволява да преподава литература, философия и теология в католически колежи. През 1958 г. влиза в йезуитския орден и полага обети за бедност, целомъдрие и послушание. Но идва момент, в който младият семинарист започна да се колебае за избора си. Причината е, че се влюбва. Но в крайна сметка остава верен на църквата и на 13 декември 1969 г. е ръкоположен за свещеник. „Три неща ми направиха впечатление при йезуитите: мисионерски дух, взаимна подкрепа и дисциплина“, казва по-късно папа Франциск.
През 70-те и 80-те години на миналия век Хорхе Марио Берголио заема различни позиции в йезуитския орден на Аржентина. През това време пътува, живее в Испания, Великобритания и Германия. Бъдещият понтифекс получава все по-важни позиции в архиепископията на Буенос Айрес и през 1998 г. става неин глава. В началото на 21 век аржентинският архиепископ привлича вниманието на Ватикана. През 2001 г. папа Йоан Павел II издига Берголио в ранг кардинал и след това го назначава на няколко административни поста в Римската курия.
След смъртта на Йоан Павел II през 2005 г. Хорхе Марио Берголио е смятан за един от вероятните кандидати за Светия престол. Избран обаче е германският кардинал Йозеф Алоис Рацингер, който става папа Бенедикт XVI.
Кардинал Берголио е известен сред енориашите със скромността си:
живее в малък апартамент, ползва обществен транспорт и сам си готви храната си. Той винаги е заавявал, че несправедливото разпределение на благата, което ограничава възможностите за пълноценен живот на много хора, е социален грях.
Архиепископът на Буенос Айрес не успява да избегне скандалите. През 2005 г. срещу Берголио е образувано наказателно дело: според твърденията през 1976 г. аржентинският свещеник е бил в тайно споразумение с военната хунта, управлявала страната, и е участвал в отвличането на двама йезуити. След няколко години съдебни дела всички обвинения са свалени.
След като през 2013 г. Бенедикт XVI става първият папа от 600 г. насам, обявил доброволно абдикация от Светия престол, е свикан нов конклав с участието на 115 кардинали от цял свят. Обсъждането на кандидатите започва на 12 март следобед и още на следващия ден от комина над Сикстинската капела излиза бял дим – новият папа е избран и той е архиепископът на Буенос Айрес Хорхе Марио Берголио.
Той приема името на Свети Франциск от Асизи
известен със своя аскетизъм и отдаденост на общението с паството. Но не използва Първи след името си – това ще остане за следващия папа, който отново избере да се казва Франциск. Като мото за герба папа Франциск избира Miserando atque eligendo от деветата глава на Евангелието на Матей: „Той беше помилван и следователно избран“.
Аржентинецът Хорхе Марио Берголио е не само първият папа от тази южноамериканска държава, но и първият папа, роден в Новия свят. Преди него членовете на йезуитския орден никога не са били избирани на Светия престол.
Новият папа започва важни реформи, които се отнасят предимно за структурата на града-държава и законодателството на Ватикана. Търси максимална прозрачност във ватиканските отдели чрез провеждане на различни одити, включително с участието на международни одиторски компании. В резултат структурата на Римската курия е опростена, а бюрократичният апарат на Ватикана - намален.
И на Светия престол Франциск продължава да води аскетичен живот. Той се отказа от просторните апартаменти в Апостолическия дворец и се настанява в тристайно жилище в къщата за гости на Санта Марта. Вместо златни кръст и папски пръстен, запазва монашеското си разпятие и поръчва пръстен от сребро.
Неочакваните му прояви в светския живот шокират и забавляват миряните. Например
през януари 2022 г. е видян в музикален магазин в самия център на Рим
да избира дискове с класическа музика. По-късно става ясно, че преди избирането си за Светия престол е бил един от редовните му служители.
Франциск е известен с либерализма си.
Той назначава няколко жени на най-високите постове в църквата, официално разрешава на жените да изпълняват функциите на четци и служители на олтара по време на католически служби. През 2023 г. жените получават право на глас в епископското събрание, което е приветствано и от католическото женско движение.
Заради либералното си отношение към ЛГБТ движението папата е открито критикуван от консервативни църковни фигури. В началото на 21 век бъдещият понтифекс се обявява против осиновяването на деца от еднополови двойки. По-късно Франциск заявява, че представителите на ЛГБТ също заслужават милост, тъй като, според катехизиса, католическата църква трябва да я разпространи върху всички. „Тези хора не трябва да бъдат маргинализирани, а интегрирани в обществото“, са думите му. Франциск дори директно посочва, че не може да „съди хомосексуален човек с добра воля, който търси Господа“ и че осъзнаването на подобни наклонности е голямо страдание за християнина. В същото време той вярва, че тези хора трябва да останат целомъдрени, да се молят постоянно и да се стремят към християнско съвършенство. През 2020 г. Франциск подкрепя граждански съюзи за ЛГБТ двойки като обяснява решението си с думите, че „хомосексуалистите също са Божии деца и имат право на семейство“. Но се обявява против ЛГБТ хората да стават свещеници в семинариите и когато се обсъжда въпросът, използва изявления, които се считат за хомофобски: „Вече има твърде много педерастия в семинариите“, казва той.
Решаването на социалните проблеми също е важно за папата.
Провъзгласява идеята за „бедна църква за бедните хора“
и посвещава проповеди на хората в неравностойно положение, болните и страдащите, призовава богатите да даряват на бедните и обсъжда борбата срещу неравенството със световните лидери.
Загрижен е и за екологичните предизвикателства.
Едно от ключовите събития от понтификата му е неговият исторически разговор с патриарха на Москва и цяла Русия Кирил в Куба през 2016 г. Това е първата среща на висшите йерарси на Руската православна и католическа църква за почти хиляда години след църковния разкол от 1054 г. На срещата е приета съвместна декларация: „Скърбим за загубата на единството, което е резултат от човешката слабост и греховност, настъпили противно на първосвещеническата молитва на Христос Спасителя: „Да бъдат всички едно, както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, така и те да бъдат едно в Нас“.
Франциск установява контакти и с представители на други вероизповедания. През 2021 г. за първи път в историята на папството той се среща с духовния водач на шиитите в Ирак аятолах Али Систани.
Няколко години по-рано, по време на поклонение в Швеция, папата иска прошка за всички актове на насилие, извършени от католиците по време на Реформацията. „Вярвам в Бог, не в католическия Бог, няма католически Бог. Има само Бог и аз вярвам в Исус Христос, неговото въплъщение“, изповядва той.
През 2022 г. Франциск е диагностициран с остеоартрит, което го принуждава да използва инвалидна количка. Оттогава ограничава пътуванията си в чужбина.
Но през есента на 2024 г. посещава страните от Югоизточна Азия и Океания, предимно мюсюлмански.
През февруари 2025 г. 88-годишният понтифекс се разболява тежко. Той е диагностициран първо с бронхит, а след това с двойна пневмония, като състоянието му на няколко пъти е критично. На 14 февруари е приет в клиника Gemelli, където остава повече от месец. В края на март е изписан от болницата и отново започва да се появява публично. Ден преди смъртта си, на Великден, той благослови енориашите от балкона на базиликата Свети Петър, а във Великденското си послание отново призова за мир. „Мирът е невъзможен без истинско разоръжаване! Необходимостта всяка нация да осигури собствената си защита не може да се превърне във всеобща надпревара във въоръжаването“, са думите му.
Два дни преди да почине папа Франциск е дарил спестяванията си – около 200 000 евро, на затворниците при посещението си в Regina Coeli в Рим. Последните му думи били на благодарност към асистентите си за възможността да поздрави с папамобила вярващите на площада за Великден.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
