*Комитопулите - клонка от Крумовата династия, застават начело на държавата във време на тежки изпитания
*Майчина клетва застига византийски военачалник, ослепил и брат си при село Ключ
6 октомври 1014 г. Сърцето на българския цар Самуил не може да понесе мъката на своите войници - 15 000 пленени, а по-голямата част от тях - ослепени. Съкрушителният удар е нанесъл византийският император Василий II, останал в историята ни като Българоубиец. Пагубната битка се случва в подножието на планината Беласица, край сегашното село Ключ, където е ранен и самият Самуил. На 6 октомври 2024 г. бяха отбелязани 1010 г. от смъртта на владетеля, управлявал България в едни от най-тежките години на нейната история.
Самуил е първият български владетел от династията на Комитопулите. Анализът на историческите извори показва, че те са "клонка" на Крумовата династия по линия на бащата Никола, както изглежда, първи братовчед на цар Петър (927-969). Самуил има още трима братя - Давид, Мойсей и Арон. "Странните" на пръв поглед лични имена са характерни за "царското коляно" след покръстването (864 г.), когато "на мода" са имената на библейски царе и пророци, пише проф. Пламен Павлов в "Труд".
За ранните години на Самуил не се знае много. Смята се, че баща му Никола е бил болярин и областен управител. Вероятно е починал преди 970 г. Според Самуиловия надпис от 993 г. и други сведения, майка му е Рипсимия.
На 30 януари 969 г. умира българският цар Петър. Когато през 971 г. синовете му - цар Борис II и Роман - попадат във византийски плен, а по-късно си отиват от този свят, именно братята Комитопули Давид, Мойсей, Арон и Самуил са възприемани от болярството от незавладените български земи като хората, които имат правото да поемат върховната власт в България. Въпреки че най-големият от синовете на могъщия комит Никола - Давид, е останал в традицията като "Свети Давид, цар Болгарски", Комитопулите не носят царски титли - короната е приета единствено от Самуил, и то след смъртта на цар Роман (979-997).
През 971 г. временна столица на България става Средец/София, което се потвърждава и от присъствието на патриарх Дамян в града. Затова най-логично е в онези години Давид, като най-голям брат, да е пребивавал именно в днешната ни столица. Той е убит по време на военни действия през 976 г. в местността Красивите дъбрави между Костур (дн. Кастория, Гърция) и Преспа.
Мойсей - вторият син на комит Никола, е роден през 30-те години на X в. Заедно с братята си е един от водачите на болярството, а през 971 г. - член на регентството, управляващо свободните земи на царството от името на пленения Борис II (969-971). През пролетта и лятото на 976 г., когато българите преминават в контранастъпление, Мойсей командва силите по течението на Струма, но загива при обсадата на Сяр (дн. Серес, Гърция) скоро след гибелта на Давид.
След смъртта на двамата по-възрастни братя Арон, заедно със Самуил, е начело на борбата с Византия. Двамата оцелели Комитопули са лоялни към българската царска династия, още повече, че самите те са от рода на "прародителя Кромос" (Крум), и през 978 г. признават за цар избягалия от византийски плен Роман (978-997). Не е изключено, предвид невъзможността да има деца, цар Роман да е обявил Арон и Самуил за свои съвладетели, допуска проф. Пламен Павлов. През 986 г. Арон отбранява обсадения от Василий II Средец, след което заедно със Самуил и цар Роман разгромява ромеите в прохода Траянови врата (17 август 986 г.) Около действията на Арон след битката при Траянови врата има сериозни неясноти. В крайна сметка по-големият брат е обвинен в държавна измяна и екзекутиран със семейството си на 14 юни 987 г. в местността Разметаница, недалече от Дупница и Радомир. В хрониката си Йоан Скилица резюмира: "Арон бил убит от брат си Самуил /..../, защото бил привърженик, както казват, на ромеите или защото се стремял да вземе властта за себе си..."
През 997 г. цар Роман умира и Самуил става едноличен владетел. Борбите за надмощие между България и Византия продължават през цялото му царуване.
Преломът в относителното равновесие на силите в българо-византийския военен конфликт, продължил близо половин век, настъпва през 1000-та година. Василий II завладява отново земите между Стара планина и Дунав с Велики Преслав, Дръстър/Силистра и Видин, както и онези на север от Солун. Византийският хронист Йоан Скилица обобщава: "Императорът не преставал всяка година да навлиза в България и да опустошава и разорява всичко по пътя си..."
Едно от най-важните укрепителни съоръжения на българската отбрана е дървено-землената преграда, защитаваща Ключката клисура. През юни 1014 г. Василий II атакува клисурата, стремейки се да си пробие път към Струмица. На 29 юли военачалникът Никифор Ксифий успява чрез обход по високото било на Беласица да изненада българите в тил. Опитът на Самуил да организира отстъпление не успява. Самият той е ранен, но е спасен благодарение на бързата реакция на сина си Гаврил Радомир. Пленени са 14 или 15 хиляди българи - в това число вероятно влизат не само царските отряди, но и събраното за защитата на укрепената линия при Ключ опълчение.
За да прекърши военната мощ и преди всичко психическата устойчивост на българския народ, Василий II извършва чудовищно престъпление - нарежда пленените Самуилови войници да бъдат ослепени, оставяйки на всеки сто души един едноок водач. Величавите в своята трагедия войнишки колони се отправят при своя цар в Преспа, който при жестоката гледка получава сърдечен удар и умира на 6 октомври 1014 г. След смъртта му България започва да губи територии и през 1018 г. пада под византийска власт.
- Какво се случва с ослепената армия?
Сведения откриваме в малкия манастир "Свети Георги Победоносец" край пловдивското село Белащица. На каменна табела до входа му пише, че обителта е основана от византийския военоначалник Никифор Ксифий през 1020 г.
Заради приноса му за победата над българите при село Ключ, той е назначен от Василий II за управител на Филипополска област. Императорът му изпратил част от пленените самуилови войници, за да обработват нивите. По-късно те основали село Беласица, което с времето започнали да наричат Белащица.
По-възрастните хора от се лото твърдят, че някога, когато са правени строителни укрепвания на манастира, до най-старата сграда - магерницата, са открити кости. Смята се, че са на починалите тук самуилови войници.
- Никифор вдигнал манастир за покаяние
Не по-малко интересна е историята на самия Никифор Ксифий. Мълвата разказва, че той бил българин от днешната Стара Загора и като дете се наричал Николай. На 11-годишна възраст го отвели като роб в Цариград и го обучили за византийски войник. Тридесетгодишен бил, когато участвал в битката при Беласица като военачалник.
Тогава заповядал да ослепят дори собствения му брат Драгомир, за да не издаде българския му произход. Майката Венцислава била на 76 г., когато разбрала за ужаса, сторен на българите и на големия й син. Тогава тя изрекла страшни думи: "Проклет да бъдеш, сине, да не живееш дълго заради това, което направи!"
Никифор разбрал за майчината клетва. През 1020 г., в знак на покаяние, съградил манастир и го посветил на светеца-войн - свети Георги, а за себе си издигнал голям дворец-крепост, който съществувал до 1650 г. Но след година-две вдигнал въстание срещу Василий II, бил заловен, ослепен и заточен. След няколко години бил помилван и се замонашил, но е убит на 22 декември 1029 г. в сражение при Беласица планина, когато и византийската войска била разбита.
На юг от Белащица има останки от двореца му и крепостната стена, а до тях расте хилядолетен чинар. Смята се, че дървото дори е по-старо от манастира - на над 1100 години. То е най-дебелото в България - обиколката на ствола му е 13,7 метра. Всъщност това е прототипът на "кичестия явор", до който се вие "стройната" калина от стихотворението "Неразделни" на живеещия по това време в Белащица Пенчо Славейков.
Белащенският манастир е опустошен от османлиите при нашествието им по тези земи (около 1364 г.). Възобновен е през XVIII в. от местните християни - българи и гърци. Опожарен е отново през 1878 г. при последните сражения през Руско-турската война, когато последната отбранителна линия на отстъпващата османска армия е по линията Куклен - Брестник - Белащица. След Освобождението манастирът е възстановен, като остава под управлението на Цариградската патриаршия до 1906 г.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
