- Преди големия концерт на 7 август в Античния театър на Пловдив
- Людмил Стайков ме пробва за "Време разделно", но реши, че съм много млада за ролята
- Не влизам в социални мрежи, но ми разказват каква злоба се лее там
- Съхраняването на паметта никак не интересува обществото ни
- Никъде в света артистите не се делят на млади и стари, а на можещи и неможещи
- Стига с това разделение, ставаме смешни в тази наша любима държавица, казват певицата и съпругът й, прочутият композитор Стефан Димитров в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
Богдана Карадочева и Стефан Димитров на 7 август излизат в Античния театър на Пловдив за поредния спектакъл в триумфалната им кариера. Шоуто е с мотото "Безнадежден случай" - така се казват и обединените им мемоари, чиято премиера под тепетата е на 5 август в хотел "Хилтън". Книгата събра овации из половин България, а сега победоносният й поход продължава. Специални гости в Античния театър са Васил Найденов, Благовест и Светослав Аргирови, "Вариант Б", "Бон бон", ще има и много изненади. На видео стена ще вървят кадри от балета на Стефан Димитров "Сънят на Пилат", постановка на хореографа Василий Медведев.
Под небето на Пловдив ще прозвучат някои от най-великите хитове на Богдана Карадочева с музиката на Стефан Димитров - "Дано", "Иване, Иване", "Самотен ловец е сърцето", "Безнадежден случай"Е Ето какво сподели голямата певица за изкуството, битието ни и нравите.
- Госпожо Карадочева, защо избрахте Античния театър за това своеобразно завръщане, въпреки че вие никога не сте слизали от сцената?
- Античният театър е божествено място - с атмосфера и особена енергия, каквито няма никъде в България. Красотата му е от векове.
- Разказвате в книгата си, че в Пловдив - на един от всенародните празници, сте имала концерти на всеки кръгъл час в продължение на цяло денонощие.
- Като че ли беше на 8 март. Приключения не ми липсват. Те те правят жив. Нашата професия е много особена - винаги е с висок адреналин. И напоследък точно той ми липсва.
- Но според някои хора професията ви е лесна.
- Всъщност тя е много трудна. Винаги да си в добра физическа форма, да изглеждаш прилично - и косата, и ръцетеЕ Да си сигурен, че микрофонът ти работи, че апаратурата ти е перфектна. Но когато решиш, че е завинаги, че ти е съдба, просто трябва да й се посветиш.
- Васил Найденов ще извиси глас за "Сбогом, моя любов", която вие изпявате първа. Каква е историята?
- "Сбогом, моя любов" прозвуча в сериала "Почти ревизия". Но много лирично, защото в сюжета става дума за драматичната съдба на жена, в ролята беше Цветана Манева. След това Стефан направи вариант за Васил.
- А кога за първи път с него излязохте на една сцена?
- Преди много години в Канада. Васил тогава беше на пианото и дори не знаех за другия му талант. Когато се прибрахме в България, се оказа, че той вече беше записал "Адаптация". След като я чух, веднага му звъннах, за да го питам защо не ми е казал досега, че пее толкова божествено. С него се познаваме от деца, бяхме в едно училище. Между нас има химия - обичаме се, разбираме се. Понякога се шегуваме, че сме като старо семейство, но с млади хора.
- Публиката очаква да чуе и някои от любимите ви шансони. Питате ли се как щеше да се развие кариерата ви, ако "народната власт" не беше осуетила поканата за участия в култовата "Олимпия"?
- Откакто се помня, съм възпитавана в любопитство, възторг и респект пред френската музика и култура. Учех езика от дете. Още пазя писмото, в което собственикът и мениджър на "Олимпия" Бруно Кокатрикс предлагаше да пея в първата част на големите концерти в залата - на Шарл Азнавур, на Жилбер Беко, Бог знае още на кого. Императорът на поп музиката в Европа, както го наричаха, ме беше чул на "Златният Орфей". Но тогава не ме пуснаха. По-късно Съдбата ми направи този подарък - да пея в Париж, да се запозная и да общувам с изключителни личности, някои от тях да ми станат приятели. За първи път успях да замина, благодарение на Емил Димитров. С него всяка вечер в продължение на месец изнасяхме представление в театър "Леуропен". Обожавам Париж и много ми е мъчно, че му се случват всички тези неща, които гледаме по телевизионните репортажи.
- Вдигнете малко завесата над новите песни за Античния театър.
- Те са в моя стил, по хубави текстове.
- Между тях ще има ли и ваши?
- Не.
- Вие като че ли не се изживявате като автор?
- За да твориш стихове, трябва да си поет, да имаш осенение свише, да получиш дарба от Бога. Аз пиша текстове, които напасвам с музиката.
- И вашите таланти не са малко, дори сте могла да влезете в киното.
- Пробваха ме за "Време разделно", но Людмил Стайков в крайна сметка реши, че съм много млада - не си спомням точно за коя роля ставаше дума. Трябваше да играя в сериала на Васил Мирчев "Неочаквана ваканция". Точно по това време можех да замина и с Вили Казасян за Япония. Но бях бременна - по-важно от киното и от турнето беше да си родя детето. Пяла съм и в театър - в "Унижените и оскърбените" на Филип Филипов по Достоевски в Народния. Кристиян Платов ми акомпанираше на циганския романс. Всичко съм правила.
- И сте се срещала със световни музиканти...
- С Тина Търнър се запознахме в БНТ. Седнахме, пихме кафе, казах й, че съм й голяма почитателка, че съм била на нейни концерти в България и чужбина. Беше й интересно да разговаряме, не беше само от любезност. Преди години отидохме със Стефан в Милано специално за концерт на Стиви Уондър. И двамата го обожаваме. Бяхме с приятели, когато към нас се приближи импресариото на Стиви Уондър и каза, че след края на шоуто ще ни заведе при него. В първия момент дори малко се усъмних, но след овациите го последвахме към гримьорната. Стиви Уондър дойде след пет минути, а ние щяхме да припаднем от вълнение. Обяснихме му, че аз съм певица, че Стефан е композитор. Стиви беше толкова искрен, толкова очарователен. Когато Стефан му каза, че е гениален, той хвана ръката му и запита "Наистина ли ви харесва музиката ми?" Говорихме си много, беше невероятна среща. Това са големите артисти - големи личности. Свестни и нормални. Винаги ми е било много интересно, когато съм била на една сцена с тях. Отдадени са максимално на това, което правят. И това е възхитително.
- Между тях като че ли не виреят снобизъм и звездомания.
- Не, разбира се. Виж, тук всички са "уникални" и "велики". Просто е смешно. На младите, разбира се, че желая успех, но миличките трябва да мислят за думичките, които пеят. Да пеят по-сериозни неща. Текстът е послание и трябва да стигне до публиката. Да има фабула, да има драматургия.
- Все така ли преживявате парадоксите и абсурдите във всекидневието ни?
- Ами, да, винаги се ядосвам. В началото на 90-те кипеше страхотна еуфория, бяхме пълни с енергия. Решихме, че всичко е приключило. А сега с какво се занимават? И тогава в Парламента избухваха спорове, но на много високо ниво, защото и от двете страни имаше интелигентни хора. Слава Богу, че поне съставиха правителство. Все едно какво. Да ходим постоянно на избори, няма смисъл - историята се повтаря всеки път.
- Вие сте в инициативния комитет, който издигна кандидатурата на професор Вили Лилков за столичен кмет. С какво ви спечели?
- Той е интелигентен и достоен мъж. Наясно е с всички проблеми на София. Много отдавна го познавам - харесвам го, имам му доверие.
- Вашето мнение за дилемата 24 май или 3 март?
- Категорично съм за 24 май. Никога няма да забравя как майка ми и баба ми плачеха от вълнение, от умиление на тази дата. Няма българин, който да не се просълзява, когато чуе "Върви, народе, възродени" - включително и аз. 24 май като национален празник най-после ще ни обедини. Стига с това разделение, ставаме смешни в тази наша малка любима държавица.
- Пеете: Ако до всяко добро същество, застане още едноЕ Какво не ни достига, за да сме по-добри?
- Не знам. Вижте само каква злоба се излива. Кому е нужно? Всеки ден по новините слушаме и гледаме за пребити възрастни хора, за пияни и дрогирани шофьори. Не влизам в никакви социални мрежи, но ми разказват какви неща се пишат там. Защо? Всеки си върви по своя път. Но има и свестни хора - прекрасни, умни, мислещи, чувствителни. Но те не са толкова изявени, колкото другите. Когато правиш добро, не вдигаш шум, правиш го за човека срещу теб и за себе си. Не за да парадираш.
- Какво се случи със записите на вашето предаване "Почти полунощ е" по Нова телевизия? С Васил Найденов тогава интервюирахте изключителни музиканти и артисти, много от които вече ги няма.
- Бяхме направили прекрасни портрети на колеги, които отдавна не са сред нас. Но ето така става в този живот. А и съхраняването на паметта явно никак не интересува обществото ни. Не му е силна черта. Постоянно някой подхвърля: Този е млад, онзи е стар. Младостта не е ореол, трябва да създаваш. Никъде в света артистите не се делят на млади и стари, само на можещи и неможещи.
- Ще чуем ли ваш хит в следващия филм на сина ви, талантливия режисьор Лъчезар Аврамов?
- Не ме е поканил. Важното е той да работи, че и в киното ни има толкова проблеми.
- Внуците ви искат ли да пеете заедно?
- Не. И двамата са в Музикалното училище. Големият завърши седми клас. Харесва ми, че там има друга култура - те знаят кой е Моцарт и Бетовен, това е много важно. Прекрасни деца, обожавам ги.
- Какви тоалети сте приготвила за Античния театър?
- Още не знам. Но ще са в черно - това е цветът за сцената, тя го иска. В него се чувствам най-спокойно и най-уютно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
