Векове наред то е било ползвано за коронацията на френските крале
В продължение на векове катедралата в Реймс е била мястото, където е била извършвана коронацията на френските крале от династията на Капетингите. Пожар през 1210 г. унищожава голяма част от старата катедрала, давайки възможност за изграждане на по-амбициозна структура. Работата започва през 1211 г. Тя обаче, е прекъсната от местен бунт през 1233 г. и се възобновява едва през 1236 г. Хорът е завършен до 1241 г., но работата по фасадата започва едва през 1252 г. и е завършена едва през 15-ти век с поставянето на камбанариите.
Катедралата обаче пази една светиня, свързана донякъде и с България. Реймското евангелие е църковнославянски пергаментен ръкопис. То се състои от две части, 32 страници от които са изписани на кирилица, а останалите 62 - на глаголица. Първата съдържа празнични четения на евангелието според православния обред. Втората част съдържа апостолски послания и празнични паримии според католическия обред и е написана през 1395 година на хърватска (ъглеста) глаголица от монасите на Емауския манастир, основан в Прага през 1347 година като католическа обител с богослужение на славянски език. В края на глаголическата част има кратка бележка, според която кирилската част от евангелието е написана от Свети Прокопий Сазавски. Реймското евангелие е известно с факта, че векове наред то е било използвано при коронацията на френските крале. Когато се заклевали, те
- полагали ръка върху древната
църковна книга с красив обков,
в който били инкрустирани реликви. Вероятно именно за това този ръкопис е бил предпочетен при коронациите, тъй като е бил богато украсен и изписан.
По време на Френската революция пищният обков на така нареченото Реймско евангелие е бил ограбен, но са останали дървените корици, обвити в червена кожа. Днес ръкописът се съхранява в трезора на библиотеката в Реймс и достъпът до него се разрешава само в изключителни случаи.
Първият крал, чиято коронация се случила пред Реймското евангелие е Анри III, управлявал Франция от 1575 до 1589 година. Това е злополучният крал, при който става т.н. Вертоломеева нощ, в която масово са избити хугеноти във Франция, в нощта на 24 август 1572 г., деня на св. Вартоломей. След него пред свещената книга се кълне Анри IV. Историците смятат, че Луи XIII и неговите наследници до Френската революция също полагат клетва пред книгата със старобългарските букви.
Няколко са теориите за произхода на Реймското евангелие. Според някои специалисти то е било донесено от кардинал Шарл дьо Лорен - архиепископ на Реймс през 16 век, който го дарява на катедралата за празника Възкресение Христово. Преди това
- то се е съхранявало в манастира "Свети Йероним",
намиращ се близо до Прага
Според други през 1469 година евангелието е пренесено във Франция от Константинопол от византийския книжовник Михаил Палеокапа. Тази версия се позовава на инвентарните книги на Реймската катедрала от 17 век. Липсата на сериозни и обстойни изследвания на ръкописа от Реймската катедрала подхранва различни версии за произхода му. Съществуват хипотези за сръбски, хърватски, руски, чешки или препис от по-стар старобългарски оригинал.
Кирилската част започва от месец ноември, както е по католическия календар за начало на новата църковна година. Но ако се вгледате внимателно в илюстрация ще забележите, че първите страници липсват и очевидно са откъснати, пише Даниела Горчева в сп. "Диалог".
По всяка вероятност кирилската част е започвала от първи септември, както е по православния календар.
В края на глаголическата част има кратка бележка, според която кирилската половина от евангелието е написана от самия Свети Прокопий Сазавски (чешки светец, живял в началото на 11 век, основал манастир и служил на славянски език).
Васил Априлов пише, че това евангелие вероятно е българско. Стилян Чилингиров и редица други автори посочват този факт, но у нас данните за книгата са твърде оскъдни. В третия том на Кирило-Методиевската енциклопедия от 2003 г. има подробна статия на Георги Минчев, посветена на Реймското eвангелие, в която са представени гледни точки на изследователи от различни страни, посветили свои трудове на този средновековен паметник. Споровете на учените относно произхода на текста не са завършили.
- Често изразените позиции и заключения си противоречат
През 2005 г. България получи като дар от архиепископа на Реймс Тиери Жордан електронно копие от Реймското евангелие, за което някои историци предполагат, че е създадено в България.
Тогава проф. Георги Бакалов коментира пред радио "България": "Въпрос на добра воля е било този документ, написан на старобългарски, да бъде снет и проучен много преди това. Лично за мен обаче, в предоставянето му сега, когато България се очаква да стане член на ЕС, има нещо символично. Защото точно ние, българите, а не друг славянски народ, ще внесем Кирилицата като официален език в ЕС. А този документ е древно книжовно послание, което сме изпратили на Запад още през 15 в. Копието, което видях на мултимедията, е много добро. То може да се разглежда от всеки специалист съвсем спокойно, сякаш пред него е самият оригинал, а даже и по-добре", каза още проф. Бакалов.
"Реймското Евангелие представлява книга с избрани текстове от Свещеното Писание, които се използват по време на Богослужение. От това дали те са по Източната Православна или по Западната Католическа практика може вече да се съди за конкретното място, където са изработени. Според мен, макар че това още не е установено, Кирилският текст, с който започва ръкописът, е подготвен някъде на Балканите, а може и в Русия. Но във всеки случай неговият оригинал е български. Разбира се, тя е отчасти и случайна и бъдещите проучвания върху този текст, който мултимедийният продукт ни представи, ще дадат по-точни сведения", каза още проф. Бакалов.
Начален ортографски анализ на наши слависти потвърждава през 2005 г. заключението, че книгата е българска. Възможно е да предяви претенции Хърватия, която също е ползвала глаголическата азбука. Като исторически текст ръкописът не представлява интерес. Всичко в него е свързано с отделни текстове от Евангелието, които са познати. Ръкописът обаче, представлява интерес за филолозите - те могат да разгледат езика и буквописа, да търсят произхода на отделни думи. Или пък за изкуствоведи, които се интересуват от украсата на текста.
Реймското евангелие заслужава нашето внимание и задълбочаване в изследването му, не само заради неговата историческа стойност, украса и значение, но и като символ на това, че народът и страната ни са и винаги са били част от Европа, та дори даже са в основата и нейните корени.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
