- Болката се събужда със застудяването на времето
"Едно от най-страхливите неща, които правят обикновените хора, е да си затварят очите за фактите". Тази мисъл е на писателя К. С. Луис, която изисква доста размислъл. Авторът се откроява не само с "Писма на Душевадеца", а и с "Хрониките на Нарния", смятана за един от шедьоврите му. Поредица от седем романа, разказващи за приключенията на група малчугани в страната, където магията се случва всеки ден, а битката между доброто и злото е постоянна.
Колко обаче е по-различен светът на реалността от този на художественото произведение предвид това, че и днес всеки от нас се бори със злото. А то има толкова много лица, които понякога дори не успяваме да разпознаем. Друг път обаче умишлено си затваряме очите, сякаш не знаем за какво става въпрос. От доста дълго време насам този подход се превърна в средство за оцеляване или поне благодарение на него "не се бутаме между шамарите". Да умееш да ги избягваш не е лошо качество. Но животът е така устроен, че когато ги предизвикваш, все някога ще те застигнат. А неговите са в пъти по-силни и опустошителни от физическите.
Няма спор, че едно от най-големите поражения, които може да претърпи човек, е да се раздели със здравето си. В повечето случаи до това се стига именно защото от страх си е затварял очите пред фактите. И понеже много от нас си мислят, че като постъпват така, каквото и непрятно да има, то ще изчезне все някога, идва момент, в който се оказваме в капана на собствените си постъпки.
За последствията от тях мнозина предпочитат да не мислят. Защото ако задълбаеш в тази посока, ще се натовариш емоционално. А никой не иска допълнителен негативен товар. Всички искаме около нас само позитивност и усмивки, дори и това да означава да се правим, че не виждаме лошото. Но, както е известно, игнорирането на проблема не означава решаването му. Единственото, което се постига по този начин, е да се разреши неговото задълбочаване и така да се превърне в по-силно от доброто. Колкото и добри намерения да имаме спрямо здравето си, те си остават такива щом не се грижим за него.
Грижата не се изразява единствено в това да се лекуваме,
- когато "ножът е опрял до кокала"
Тук процесът е постоянен и дългосрочен, а и предполага да сме добре запознати с болежките си, ако ги имаме, за да знаем кога да наблегнем на допълнителните грижи.
Такива определно изискват някои ревматологични състояния, които с промяната на сезоните, особено към студено, сериозно се обострят. Сред тях попада и артритът, който повечето от нас възприемат за диагноза, появяваща се след определена възраст. Това е доста погрешно предвид факта, че преди всичко следва да бъде съобразен произходът му.
Артритът обикновено напомня за себе си по-натрапчиво през студените месеци чрез засилен болков синдром. Той се усеща осезаемо поради промените в барометричното налягане, които влияят отрицателно на ставите. Тъй като това налягане варира през студените месеци, тъканите започват да се разширяват, с което подлагат нервите на повишен натиск. Това води ди повишени сигнали за болка, които пък се пренасят върху ставите. Това е и един от соновните симптоми на заболяването, към които се добавят скованост, зачервяване, повишена темпратура на засегантия участък/участъци, подуване.
Спецификата при
- болестта, за която е известно, че има над 100 разновидности
е, че някои от тях биха могли да засегнат и други органи. Така резонно се обяснява и причината, поради коята подаграта се причислява в известна степен към дългия списък от различни видове артрит. Въпросната е резултат от отлагане на кристали на пикочна киселина в ставите, причинявайки възпаление. По този начин именно се появява така наречената необичайна форма на подагрозен артрит. В ранните етапи той се локализира в една става, но с времето може да се развия и в много други, като в крайна сметка да прерастне в осакатяващ човека фактор.
При подаграта ставите често се подуват и функциите им да се компрометират. Подагрозната форма на артрита е особено болезнена и опасна, когато не се лекува основната причина, а именно подаграта. Тук се потвърждава тезата, че първичното заболяване, довело до появата на друго, е основно при лечебния процес. А по пътя на тази проста логика, но пък работеща, за да не стигне до подаграта е хубаво да се обърне внимание на бъбреците. Когато техните функции са нарушени и трудно филтрират пикочната киселина от кръвта, за да се изхвърли с урината, тя започва да се натрупва в организма.
Много от проблемите със ставите идват точно от бъбреците, но на този факт рядко се обръща внимание. Неправилната им работа е предпоставка за развитието на патологични изменения в гръбнака, ставите на крайниците поради увреждането на нервни окончания. Така в крайна сметка тези "смущения" прогресират до артрози на ставите на китките, раменете, лактите, коленете, тазобедрените стави и глезените.
Едни от основните филтриращи органи в тялото най-често се компрометират в следствие на инфекциозен процес, чието начало може да е поставено от такъв в пикочо-половата система. Бъбречните инфекции се причиняват от патогени с бактериален произход в повечето случаи, които първо поразяват долните пикочни пътища. Още на това ниво започват и първите симптоми, като често уриниране, придружено от парене, понякога и болка. Поради тенденцията на подобна клиника да се противодейства повърхностно или никак, се позолява на инфекцията да се придвижи нагоре по уретерите, достигайки единия или двата бъбрека. Подобен развой усложнява изключително лечебния процес, защото той следва да се насочи към целия път, който е изминал патогена, за да достигне до този орган. Друг е въпросът, че инфекцията и предизвиканото възпаление вече се намират на по-дълбоко място в организма.
Така се стига и до т. нар.
- възпалителен артирит, който често се нарича инфекциозен
Логично той се провокира от бактерии или гъбички, навлезли в ставите. Възможно е да се наблюдава след травма, но най-често е резултат от друго инфекциозно заболяване в организма. Симптомите тук обикновено се появяват бързо и се изразяват в интензивен оток, придружен от болка, втрисане и треска.
Една от формите на инфекциозния артрит е реактивният. Той спада към видовете, при които въпросната реакция е насочена към инфекция някъде другаде в тялото. Реактивният артрит е поредното доказателство за последствие от инфекция в пикочния мехур или в уретрата. При жените - инфекция във влагалището. С реактивен артрит човек може да се сдобие след време и при консумация на конатаминирана с патогени храна, водеща до стомашно-чревни проблеми. Всичко това, разбира се, подлежи на терапевтиране, което обаче следва да се изпълнява стриктно, без припряност, защото то зависи от много факти, пред които е хубаво да не си затваряме очите.
И помнете: "Ако си мислите, че образованието е скъпо, пробвайте с невежеството"! - Дерек Бок
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
