Не съм фен на диктатурата, но се оказва че в някои общества тя работи добре, казва в специално интервю за вестник СТАНДАРТ актьорът и продуцент Башар Рахал
- Г-н Рахал, на 6 декември на големия екран тръгва "Без крила". Ники Илиев е режисьор - Вие сте продуцент и играете бащата на главния герой. Защо избрахте за сюжет на филма житейската история на параолимпиеца и трикратен шампион на скок на дължина Михаил Христов? Както е известно, той изненадващо губи ръцете си при токов удар, но успява да преодолее ужаса и препятствията и да изкачи върха.
- Запали ме историята на това момче. Случи се така, че бях поканен да направя мотивационна реч на събитие на една фирма. Там срещнах Мишо. Усетих силното му въздействие върху хората - той разплака доста от присъстващите. Видях живота на един победител. Да се събудиш инвалид на 14 години като дотогава си бил живо и здраво момче и да не паднеш духом, а да станеш шампион - при това три пъти световен, е истинско геройство! Не знам колко хора могат да направят такова нещо. Ако ние в България не сме на нивото да оценим живота на нашето време, то това са рицарите. С Ники от дълго време сме се разбрали да правим филми за герои. Защото искаме да дадем на младите модел на подражание. В момента ние нямаме такъв. Нямаме хора, които да кажат: "Ох, аз искам един ден да стана президент като Бил Клинтън". Например! Нямаме политици, на които искаме да приличаме. Нямаме уважение към актьорите. Виждате какво се случва в Народния театър. Това най-малкото е липса на уважение - да отидеш и да правиш баталии без уважение към институцията. В България по принцип не се правят биографични филми - за нашите спортисти, актьори, учени. Както има филми за Рей Чарлз, за Елвис Пресли и за много други.
- Наскоро министърът на културата Найден Тодоров обяви, че приоритетно ще бъдат финансирани филми, които разказват за националните ни герои. Вероятно ще подкрепите идеята.
- Прекрасна е. Дори знам кой би могъл да произведе три такива филма, но няма да му казвам името. В България има безкрайно много талантливи хора, които могат да правят добро кино. Но добър филм не се прави без пари.
- Прави се с много пари.
- Точно така. Всичко е въпрос на желание. Изпратих съобщение на нашия монтажист за премиерата на "Без крила". С него работим от много време, приятели сме. Написал ми е: Башо, благодаря ти най-вече, че накара нашия приятел и твой партньор Ники Илиев да направи един смислен и различен филм". Ники е страхотно момче, тази лента тепърва ще му трупа позитиви.
- Казвате, че изкуството ще победи лошотията. Дълбоко ли вярвате в това?
- Вярвам, защото изкуството е нещо, което никой не може да ти вземе. Каквото и да правиш, както и да се опитваш да управляваш една ниско интелигентна маса от хора, които са по-лесно манипулируеми, човек се развива цял живот. Знаете как върви историята - на приливи и отливи, възходи и подеми. Човекът има нужда от изкуство и култура. Но всичко зависи от образованието.
- А споделяте ли мнението на философи според които в следствие на днешната политическа, социална и икономическа криза в световен мащаб изкуствата ще започнат да раждат шедьоври?
- Не знам кога точно ще дойде този подем. Нашите политици са представителна извадка на обществото. Не можеш, както се казва, да изливаш в един съд боза и да излиза амброзия. Няма как. Каквото посеем, такова жънем. Много се надявам скоро да дойдат по-смислените, тези които сега са на по 20 години, те са и технологично по-подготвени. Рано или късно това ще случи навсякъде. Защото виждате какво става в Унгария, в Америка. То е навсякъде, глобализация, която изведнъж започва да се налага. Дълго време имаше едни ценности. Сега започва да се установява диктатура. Оказва се, че в някои общества тя работи по-добре. Виждате какво става генерално. Не, не, аз не вярвам в диктатурата, но натам вървим. Гледам какво избират гласоподавателите. Колко крайни хора се настаняват в политиката. А това означава, че народът се е наситил от липсата на конструкция. Предстоят катаклизми. Проблемът е, че ние се лутаме в това общество и когато капиталът става най-важното нещо - движеща сила - изкуството започва да изчезва.
- Срещнахме се по време на репетиция с прекрасни деца от актьорската Ви школа. Кое мотивира интереса им към театъра?
- Школата ми е вече на близо 10 години. През нас са минали около 400 деца. От тях действащи артисти са 70 - 80 човека. Все смислени хора.
Иначе обучаваме тийнейджъри, имаме младежи на по 20, 25, 30 години и едно момче на 12. Приех го защото много иска, но преди това разговарях с родителите му. Защото при нас има пораснали хора, а те са с различен език.
- На кого искате да подражават те?
- Не ги учим на това. Караме ги да се развиват - да четат книги, да гледат смислени филми. Говорим с тях по човешки теми, за да израснат като добри хора. Не е задължително да станат актьори, може да са оператори, президенти, сценографи. Каквото поискат. Ние се стараем да построим основата.
- Гледате ме с вярващ детски поглед, типичен за школата на Станиславски. Но, как съчетавате комерсиалното с некомерсиалното. И "Биг Брадър" имам предвид, където този сезон сте водещ?
- Предполагам, че не гледате "Биг Брадър".
- Познахте.
- Няма да защитавам "Биг Брадър", той е достатъчно добре заложен като риалити формат, защото е социален експеримент. Да заключиш ти за два месеца едни хора, които не се познават, от различни групи и възрасти, без социални мрежи и контакти с близките им, с право да спят в определен часови пояс от денонощието, това вътре е урок по актьорско майсторство. Снимат ги 24 часа в денонощието. Един, два пъти влязох зад стената и получих аритмия. Това са силни хора. Естествено всеки иска да се представи в най-добрата си светлина.
Изключително добър експеримент. Рейтингът му е много виок, но важното е, че наистина зрителите в момента следят какви отношения има вътре. Тези хора са наше огледало. Когато ти виждаш истината отстрани, ще си направиш изводи: "О, аз не искам моето дете да изглежда така". В този сезон пошлост няма. Ако е филм ще кажеш: е, много хубав сценарий, но това нещо го няма реално. И изведнъж виждаш, че тези хора са истински. Това ми е защитната реакция.
За мен е удоволствие да съм водещ на "Биг Брадър". И дълбоко не се притеснявам от критиките.
- Какъв е следващият Ви проект?
- На 4 декември е премиерата на "Без крила". На 5 и 6 ще играем за първи път пред публика на пиесата "Билет за Америка" с Иван Бърнев в Театро отсам канала. Режисьор е Ивайло Христов. Диляна Тодорова е сценарист на идеята на Мартин Макариев и Луиза Григорова. Участва и Христина Ангелова, малката й сестричка, която беше в моята школа, а сега е в НАТФИЗ.
- Гледам Ви и си мисля емоционалността Ви. Така ли сте роден или сте "откраднал" малко от своя учител по актьорско майсторство Стефан Данаилов?
- Напоследък все по-често ми казват: ти много приличаш на Стефан. Но да кажа, че аз имам трима мъже учители в живота: баща ми, след него е Михаил Михайлов - също актьор и бизнесмен, много енергичен човек, и Стефан Данаилов.
- Имате ли житейска ситуация, в която сте бил емоционално слаб и Ламбо, както го наричаха част от актьорите, Ви е изправил?
- Не. Ако се предадеш, това ще помогне ли? Не е като да не съм понасял удари, разочарования, неблагодарности и предателства. Повечето хора сме имали такива моменти. Може би понякога мерната ми единица за желание за помощ се променя, защото гледам да помагам на много хора. Много лесно някой може да ме излъже. Ти трябва да предаваш доброто и с идеята, че човекът на когото си направил добро, ще направи същото. Мишо нон стоп помага на някой, Ламбо цял живот помагаше, майка ми, баща ми - също. Ние не сме егоистично настроени.
- Как празнувате Коледа и Нова година във вашето интернационално семейство?
- Имам две дъщери - едната е в Лос Анджелис, другата в Ню Йорк. Понякога пътувам, за да сме заедно. Но аз съм в нов етап от живота си с нов човек до мен, чувствам се щастлив, спокоен, балансиран, което е много важно за везна като мен. Общо взето трудно е, защото е еквилибристика да си навсякъде. Чакам клонинга: да сложа един Башар в школата, един в университета "Любен Гройс", а и аз в този момент да бъда на Малдивите, ако може.
- Какво е пожеланието Ви към почитателите?
- Да бъдат добри! Ние сме жалостив народ и ми прави впечатление, че когато тръгват да се събират пари за болен човек, това се случва изключително бързо. Но в същото време завистта продължава да ни мъчи. Този негатив трябва да го преборим. Усещаш, че нещо несправедливо се случва около теб и затова ставаш завистлив.
Нека бъдем малко по-борбени и да не мрънкаме толкова.
Завистта само трови завиждащия и негативната енергия се връща към него. Ако си отворим чакрите, ще разберем че доброто е поучително. Така ще възпитаме и по-готини деца.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
