Банкерът, който не искаше да е милионер

Амадео Джанини създава най-голямата търговска банка в света, оцеляла в кризи, земетресение и Голямата депресия

Банкерът, който не  искаше да е милионер | StandartNews.com

* Благодарение на него е построен мостът "Голдън Гейт" и е заснет филмът "Отнесени от вихъра"

Той не си постави за цел да стане банкер, но създаде банка, която през 1945 г. се оказа най-голямата в света с активи от 5 милиарда долара. Той промени значението на самото понятие "банка", превръщайки го от елитна в масова институция. Благодарение на него е построен мостът Голдън Гейт в Сан Франциско, заснети са филмите "Отнесени от вихъра" и "Снежанка и седемте джуджета". Амадео Джанини върти милиарди, но не поиска да стане милионер. И не стана. 

Плод и зеленчук

Амадео Пиетро Джанини е роден на 6 май 1870 г. в малък хотел в Сан Хосе, Калифорния, управляван от баща му Луиджи Джанини. Купен е с пари от роднини на майка му Вирджиния Джанини, собственичка на ферма в околностите на Генуа. 

Когато Амадео е на 7 години, баща му е убит от хотелски работник в спор за един долар. Майката, останала с трима синове, скоро се омъжва отново - за фермера Лоренцо Скатена.

Семейството се мести в Сан Франциско, където пастрокът върти търговия със селскостопански продукти. Амадео започва да помага в търговията и скоро с доведения си баща си поделят бизнеса. 

През 1892 г. се жени за Клоринда Агнес Кунео, чийто баща Джоузеф Кунео е направил състояние от недвижими имоти. По примера на своя тъст, Амадео също инвестира на този пазар. През 1901 г. операциите му носят 250 долара на месец, което съответства на съвременните 10 хиляди долара, пише "Комерсант".  След смъртта на тъста му през 1902 г., роднините сключват договор с Амадео да управлява средствата му в продължение на 10 г. срещу  25% от сумата, с която ще увеличи капитала. 

Един срещу всички

По това време Сан Франциско е най-големият град на Западното крайбрежие на САЩ. В града има много банки, но клиентите им са само от бизнес елита, а за малки заеми хората търсят лихвари. Джанини решава да създаде своя банка. В борда й влизат италиански бизнесмени, а той поема поста вицепрезидент и главен изпълнителен директор. 11 директори получават 100 акции, които плащат авансово по $50 за бройка. Останалите акции са закупени от 1.6 хил. дребни акционери.

Bank of Italy отваря врати на 17 октомври 1904 г.  Докато в други финансови институции минималната сума на заема е 100 долара, тук е 25. Джанини обикаля Малката Италия и убеждава жителите да не държат пари под дюшеците, а да ги сложат в спестовна сметка с 3,5% лихва годишно. 

Бедствието

Сутринта на 18 април 1906 г. Сан Франциско е разрушен от земетресение с магнитуд между 7,7 и 8,3 по Рихтер. Бедствието предизвиква пожари, продължили 4 дни. 410 000 души остават без дом. 80% от града са унищожени, загиват 3000 души. 

Джанини пристига в банката  след като е изминал 17 мили от дома си пеша и  на автостоп, тъй като влаковете не се движат.  

Два микробуса са натоварени с пари в брой, предимно златни монети, на обща стойност 80 000 долара. Италианската банка няма сейф, парите са маскирани като каси с портокали и са скрити в къщата на Джанини в Сан Матео. На 22 април вложителите получават писма, че банковите транзакции ще се извършват в дома на д-р Атилио Джанини (брата на Амадео). Повечето банки започват работа отново едва в края на май, тъй като огромните метални сейфове трябва да изстинат, преди да бъдат отворени. А Bank of Italy извършва операции още в края на април. Повечето от тях са на кея - парите се броят на дъска между два варела, касата е торба.  Джанини познава всичките си клиенти и помни колко пари има всеки в сметката си. Той раздава заеми, за да се възроди градът,  предлага пари на капитаните на кораби, за да донесат строителни материали. Така Малката Италия започва да се възстановява по-бързо от останалата част на Сан Франциско.
 
Бедата не идва сама

През 1907 г. се задава криза. Банките изпитват недостиг на пари, дължащ се отчасти на факта, че застрахователните компании трябва да плащат огромни суми заради труса и пожара в Сан Франциско. Джанини се подготвя за трудни времена: намалява кредитирането, увеличава златните резерви, прави кампания за привличане на нови депозити. През април се пука балонът на поземлените имоти в Египет, започва масово теглене на пари от банките и колапс на голямата Cassa di Sconto. След това банковата паника удря Япония, Германия и Чили.  На 30 октомври кризата идва в Сан Франциско - банката California Safe Deposit & Trust Company се срива. Щатът обявява банкова ваканция.

Джанини нарежда в помещенията на банката му да бъдат поставени клетки, в които има торби със златни монети, за да се успокоят клиентите. Италианската банка дава злато при първо искане на вложителя, докато повечето банки настояват клиентът да ги уведоми предварително. И губят вложители. Bank of Italy обаче приключва поредната трудна година с увеличени активи до 2,2 милиона долара.

Италианска Америка

Първият клон на Bank of Italy е открит в Сан Хосе през 1910 г.  чрез закупуването на закъсалата местна търговска и спестовна банка. След това са закупени две банки в Сан Франциско и една в Сан Матео, близо до дома на Джанини. После - още две в Лос Анджелис. През 1919 г. Bank of Italy е втора в Калифорния с активи от 137,9 милиона долара. По брой вложители - 189 511 души - е първа в страната.

През 1921 г. е създадена банка за жени - единствената в САЩ. Целият й персонал е дамски. След това отваря италиански отдел, където привличат италианците от Калифорния. Следват  и други подобни отдели - руски, португалски, гръцки, мексикански, испански, китайски. Джанини се грижи за служителите си, които получават коледни бонуси, премии за трудов стаж, медицински осигуровки и други социални облаги.

През 1919 г. Италианската банка купува East River National Bank, а след това  Banca dell' Italia Meridionale в Италия.  През 1924 г. Джанини подава оставка като президент на Банката на Италия и се отказва от заплатата си, но продължава да се занимава с делата на банката. Бонусът за заслуги от 1,5 млн. долара, който му гласува бордът, дарява за благотворителност -  създаване на училище за селскостопански изследвания в Калифорнийския университет в Бъркли и предоставяне на безвъзмездни средства на студенти. В интервю за San Francisco Examiner Джанини каза: "Не искам да имам повече пари. Ако имах всичките милиони на света, не бих могъл да живея по-добре от сега. Винаги съм казвал, че никога няма да стана милионер."

През 1928 г. Джанини купува 78 000 акции на Bank of America и я слива с банките в Ню Йорк, които вече притежава. След това Bancitaly, Bank of Italy, Bank of America и техните филиали са обединени в гигантска корпорация с пазарна капитализация от 1,5 милиарда долара, наречена Transamerica Corporation.

На 17 октомври 1929 г., четвъртък, се провежда банкет в чест на 25-годишнината на Италианската банка. В петък всички акции на Нюйоркската фондова борса започват да падат. Всеки следващ ден положението става все по-лошо. 29 октомври е останал във финансовата история като "черния вторник". Transamerica губи над 750 милиона долара от стойността си.

Джанини обаче продължава да създава банкова мрежа. През декември става ясно, че е закупил Oakland Bank и е добавил пет клона към Bank of America в Ню Йорк.

На 8 август 1930 г. цената на акциите на Transamerica пада до 18 долара. В началото на 30-те финансовото състояние на банката е катастрофално. Но Джанини подкрепя Новия курс на президента Франклин Делано Рузвелт - програма за преодоляване на ефектите от Голямата депресия. Банкови агенти ходят от врата на врата и призовават съгражданите си да влагат пари на депозити, за да улеснят съживяването на националната индустрия. Символ на икономическото възстановяване е финансираното от банката изграждане на моста Голдън Гейт. Bank of America купува ценни книжа на стойност 38 милиона долара, които са използвани за строителството. Успехът на депозитната кампания е зашеметяващ - по 27 000 нови вложители на месец. След приемането на Националния жилищен закон през 1934 г. банката започва да отпуска заеми на купувачите на жилища, а през 1936 г. дава кредити на вноски за автомобили при 6% годишно, което принуждава банките в цялата страна да намалят лихвите си.

Между 1943 и 1945 г. Джанини купува около 60 независими банки. На 6 май 1945 г. той подава оставка като председател на борда на директорите на Bank of America.  С повече от половината от състоянието си - приблизително 500 хиляди долара - създава Bank of America Giannini Foundation. Фондацията отпуска безвъзмездни средства за обучение на банкови служители и финансира научни изследвания, предимно в областта на медицината. 

След войната банката отваря клонове в Манила, Банкок, Шанхай, Токио, Йокохама и Гуам. През 1947 г. Transamerica контролира 41 банки с 562 клона в щатите Калифорния, Вашингтон, Орегон, Аризона и Невада. Bank of America има около 500 клона само в Калифорния.

На 6 май 1949 г. Амадео Джанини празнува своя 79-и рожден ден, а на 3 юни умира в съня си. След смъртта му става известен размерът на състоянието му - 489 254 долара. От тях завещава 50 хиляди долара на различни религиозни организации, останалите пари са преведени на фондация Bank of America Giannini.
 

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай