На мястото на днешната сграда е имало дървена конструкция със седалки и сцена за театрални постановки
Централните хали отварят врати през пролетта на 2024 г.
Българският Биг Бен ще възстанови камбанарията си и ще заработи отново след повече от 40 години тишина. Часовникът на една от най-емблематичните сгради в центъра на София - Централни хали, ще известява столичани на всеки кръгъл час от пролетта на 2024 година. Също като Биг Бен на Уестминстърския дворец в Лондон.
След двугодишен ремонт Халите също ще отворят врати. Две от фасадите на сградата вече са реставрирани. Възстановена е основната зала, премахнати са отделните павильони и тераси, които не се вписват в оригиналния проект на архитект Наум Торбов.
Историята на сградата датира от началото на 20-ти век.
Година след Освобождението на България (1879 -та), София е провъзгласена за столица. По онова време градът е сравнително малък, жителите му наброяват близо 12 000 души, а площта - едва 3 кв. км.
Княз Александър I Батенберг си поставя задачата да превърне София в истинска европейска столица.
Започват инвестиции в модерни сгради. Именно тогава, в края на 19 в., са построени сградата на Народното събрание, Двореца на София, Старата централна гара, Лъвов и Орлов мост.
На мястото на днешните Централни хали е била разположена дървена конструкция със седалки и сцена за театрални постановки. По-късно властта взима решението да бъде построен първия покрит европейски базар - Централните хали.
В края на 19-ти и в началото на 20-ти век в София има няколко открити пазари: Житни пазар (в района зад днешния РИМ - София), Солни пазар на ул. "Позитано", Говежди пазар - бул. "Тодор Александров", Слугински пазар на несъществуващия вече пл. "Трапезица" и седмичния петъчен пазар зад джамията.
По хигиенни и естетически причини общината решава да изгради покрито тържище в центъра на града.
Специалисти избират мястото на стария дървен театър "Хамершмит", наречен по-късно "България", в който различни артистични трупи изнасят своите представления.
Любопитен факт е, че през 1904 г. в Халите е излъчен и първия документален филм, заснет у нас от двама британски режисьори. Според някои източници строежът на покрития пазар е стартирал през 1906 г. по проект на френски архитект. Според други обаче, първата копка е направена през 1908 г. по идея на българския архитект Наум Торбов.
За столичната управа е било важно Халите да се впишат в общ ансамбъл с останалите сгради - бившата вече Централна баня, Синодалната палата, Синагогата и Богословския факултет.
Сградите са в стил неовизантика с елементи на сецесион и представляват - корпусно тяло, в което елементите са квадратни и имат симетричен вид.
И в Халите първоначално фасадата е била симетрична като през годините тя претърпява промени.
Има 80 колони, които са 2,4 метрови и в горната си част представляват съвременна интерпретация на класически капител.
Арките са друг характерен за стила елемент. Те представляват витражи, които подчертават ренесансовия прочит на сградата.
Основата е гранитна. Средствата, които са били отпуснати за строежа, възлизат на внушителната за времето си сума от 1 500 000 лв.
Зданията от италианския Ренесанс са с правоъгълни керамични плочки - майолика. Те са ръчно изработени от лекотопима глина и имат глазура от калай. За да се получи тази глазура се пекат на 1500 градуса.
Такива плочки могат да бъдат забелязани и по фасадите на много от заобикалящите Халите сгради.
Уникалната архитектура на Халите е наранена след опостушителните бомбардировки от Втората световна война между 1941 и 1944 г.
В края на 1943 г. в България са разрушени над 14 500 сгради, но тази на Централните хали остава почти непокътната.
До днес в Халите е запазен първия герб на София от 1900 г. по идея на Хараламби Тачев, който по онова време е още студент в Държавното рисувателно училище. Гербът, както и декоративните капители на колоните са изработени от известния каменоделец Георги Киселинчев, работил още по фасадите на Централна баня и храм-паметника "Александър Невски".
Първоначално гербът включва само крепостна корона, разположена над щита, който е разделен на четири полета. В горното ляво поле е изобразена древногръцката богиня на съдбата Тюхе - покровителка на града (копие на изображение от антична монета) / императрицата Юлия Домна (изобразена върху монети на най-значителните градски центрове в Тракия през римската епоха: Сердика (София), Пауталия (Кюстендил), Филипопол (Пловдив), Августа Траяна (Стара Загора) и Хадрианопол (Одрин)), в горното дясно поле - църквата Света София. В долното ляво поле - планината Витоша и в долното дясно поле - златен балдахин над статуя на Аполон.
В експозицията на РИМ - София пък се намира монетата, която служи за модел и символизира лечебните минерални извори в града и околностите. В центъра на щита е добавен по-малък щит с лъв, копиран от открит в Търново медальон, който символизира и приемствеността между двата града като столици на България. Самият Хараламби Тачев споделя, че девизът "Расте, но не старее" е поставен през 1911 г., когато е бил кмет покойният Р. В. Радев. Подсказан му е бил от девиза на Парижкия герб който е: "Fluctuat nec mergitur ("Плава, но не потъва).
Отначало девизът на столичния герб е бил "Расте, не старее", но като забелязали, че буквите са 13, веднага прибавили думи и буквите стават 15. По-късно, през 1928 г. са добавени и двете лаврови клонки отстрани.
При последния ремонт са извършени цялостна подмяна и възстановяване на покрива и освежаване на характерната метална конструкция, изработена в леярните на Густав Айфел през 1909 г.
Kaufland България придоби собствеността
на Централни хали и ще възстанови
функциите и визията на сградата
Половин година след началото на същинските дейности по възстановяване на оригиналния вид и функции на сградата на Централните хали в София, екипът на компанията представи актуален статус на процеса.
Проведена е реставрация и на двата часовника и е поръчан за изработка фонтан от зелен мрамор, който се изработва по оригиналните проекти на сградата от началото на 20-ти век. Към момента се полагат близо 3000 кв.м. подови плочки, след проведено обширно проучване за оформлението на подобни сгради от епохата. Автори на проекта за реставрация са реставраторите Панайот Панов и д-р Румяна Дечева, които следват детайлен процес, за да се възвърне духът на сградата, запазвайки я за идните поколения.
В предстоящите месеци ключовите ремонтни дейности ще са свързани приоритетно с възстановяване и социализация на археологическите останки и крепостната стена на ниво сутерен и изграждане на „Интерактивна зона за археология и история“.
След финализиране на ремонтните дейности, над 170 български доставчици на основни категории храни като месо и колбаси, риба, хляб, млечни продукти, плодове и зеленчуци, ще станат част от възстановяването на оригиналното предназначение на сградата.
В непосредствена близост до археологическото наследство на Централни хали, в сградата ще отвори врати и най-голямата книжарница за детски книги в страната, която ще наброява над 10 000 заглавия. На сутеренното ниво ще бъде обособено и пространство за културни и социално-значими събития.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
