С мъка получава 30 лева пенсия, дава парите си за учебници на бедни деца
Когато си спомняме за подвига на Апостолите на Априлското въстание, както и на хилядите дали живота си в този апотеоз на национално-освободителното ни движение, не може да не споменем една жена, посветила не само себе си, но и живота на децата си за Освобождението на България. Тонка Обретенова, останала в историята ни с гальовното обръщение Баба Тонка, дадено й от нейния зет Захарий Стоянов и обрисувана с толкова уважение и любов от него:" Трябва да ви кажа,Е че баба Тонка е
- жена с весел и шеговит характер
Обстоятелствата я научили и на тая проста истина, че ако човек знае и умее, то много може да спечели пред простодушните турци..."
Родена е през 1812 г. в село Червен в семейството на Тончо и Минка Тончеви, които се преселват в Русчук(Русе) в дирене на по-добър живот. Детството й не се отличава от това на останалите й връстнички по това време - била възпитавана да бъде добра стопанка и трудолюбива къщовница и домакиня. В началото на ХтХ век все още не било прието момичетата да посещават училище, затова тя остава неграмотна. Тонка е буйна, самостоятелна и находчива още от малка. Противно на обичаите тя не се съобразява с желанието на баща си, а сама си избира съпруг през 1831 г. Това е известният абаджия и търговец Тихо Обретенов. От този брак се раждат 12 деца, от които 7 остават живи. Чест гост на семейството е Георги Раковски, който обсъжда с тях стратегията за българското освобождение. Къщата им е сигурно убежище и организационен център на революционните дейци, а Баба Тонка става един от най-доверените съратници на Васил Левски, по времето, когато той организира Русенския революционен комитет. Тя
- съхранява цялата архива
на организацията. Скоро домът им става притегателно място за революционери и хъшове, сред които Стефан Караджа, Захари Стоянов, Стефан Стамболов, Панайот Волов, Ангел Кънчев и много други. През 1869 г. съпругът и Тихо Обретенов умира и на плещите на Тонка лягат грижите за многолюдното семейство, което се посвещава на "народното дело".
Многобройни са подвизите на Тонка Обретенова. В името на народното дело тя се превръща в изкусна актриса, лъже откровено, прави се на пияна.
През 1875 г. след т.нар. "Френска сватба" в затвора е хвърлен Панайот Волов, където тежко се разболява. Баба Тонка измолва да го пуснат, за да го лекува в дома си. Оздравял благодарение на нейните грижи, Волов преминава в Румъния. Когато заптиетата се сещат за него и го търсят в дома на Баба Тонка, тя лъже без да й мигне окото: "Вие да сте живи, той откога умря!".
Властите обаче подозират вече този дом и разполагат стражи (края на 1875). Веднъж за да прикрие трима апостоли, които са в къщата, тя се престорва на пияна и
- събира цялата махала да гледа сеир
докато революционерите се измъкват.
За да не остане в забвение безименният гроб на обесения в Русе Стефан Караджа, Тонка го отбелязва, а по-късно скришом взема неговия череп и го пази като свещена реликва. По думите на Захари Стоянов, когато през 1878 г. синовете й и другарите им се завръщат в Русе, Баба Тонка
-
ги посреща с тази светиня
След Освобождението след дълги прошения на Баба Тонка е отпусната държавна пенсия в размер на 30 лева. С тези пари обаче тя продължава родолюбивите си дела - купува учебници за бедни ученици. През 1893 г. умира в Русе. Като ярък символ на целия й отдаден на народното дело живот ще останат думите й: "Четирима сина загубих! Двамата са в гроба, а другите полуживи. Но още четирима да имах, пак ще ги накарам да носят българското знаме със златния лъв!"
Внучката на легендарната българка е пратена в концлагер
Става тъща на Захарий Стоянов
Смята "медвенското овчарче" за заядлив драскач
Най-малкото дете на Баба Тонка е дъщеря й Анастасия, родена през 1860 г. След завършване на основното си образование през 1877 г. с подкрепата на Евлоги Георгиев и Русенското женско дружество тя се учи в Московския девически институт. През 1882 г. Анастасия се омъжва за Захарий Стоянов без церемонии и сватбени тържества. По-скоро пристава на съпруга си, тъй като Баба Тонка не щяла и да чуе за медвенското овчарче, когото смятала за нахалник и заядлив драскач. След като губи три от децата си, четвъртото наречено на баща си - Захаринка, оцелява, но се ражда след смъртта му. След смъртта на Захари Анастасия работи като учителка и умира през 1926 г. На нея дължим издаването на третия том от "Записки по българските въстания". Захаринка се омъжва в Германия и продължава кръвната линия на героичните си предци.
Баба Тонка има щастието да прегърне една единствена своя внучка, кръстена с нейното име. Малката Тонка, която дори се е снимала с баба си преди смъртта й, е от Никола, който се жени за Димитра Гегова от Плевен. Оттук нататък историята е по комунистически тъжна и мерзка. Внучката Тонка Обретенова, завършва в Париж агрономство. Тя работи в Образцов чифлик край Русе, а също и в Ботевград (Орхание). На около 30 години се жени за Нико Просеничков, философ по образование, завършил в Германия, директор на мъжката гимназия в Русе. На 9 септември 1944 г. негов бивш подчинен, Илия Ташев, учител с неморални простъпки, става помощник управител и нарежда да бъдат арестувани Тонка и Нико Просеничкови. Те са разстреляни на 2 ноември 1944 г., а със задна дата пенсионираният училищен директор е осъден на смърт от Народния съд.
Внучката на баба Тонка има две дъщери, Лиляна и Милкана. По-малката, Милкана, умира през 1945 г., няколко месеца след майка си. Лиляна, по-късно съпруга на художника Ненко Балкански, е пратена в концлагер в Разград, а после за две години е въдворена в Русе със задължението всеки ден да се разписва в милицията.
Никола слиза с четата на Ботев, става кмет на Русе
Никола Обретенов е четвъртият син на Баба Тонка. Роден е през 1849 г.. След като завършва образованието си, заминава при баща си в Исакча, с когото основават там българско училище. През 1867 г. става библиотекар и член на настоятелството на русенското читалище "Зора". През 1871 г. заедно с Димитър Горов от Гюргево разработват нелегален канал Букурещ-Гюргево-Русе, за пренасяне на поща, печатни материали и оръжие. В края на годината Никола основава в родния си дом Русенския частен революционен комитет. На следващата година е делегат на събранието в Букурещ, където участват 25 души, представители на частните революционни комитети от България и Влашко. Приемат новият устав на БРЦК, преизбират Любен Каравелов за председател на комитета в Букурещ, и упълномощават Васил Левски да образува Привременно правителство в Българско. В следващите години активно се занимава с революционна дейност като пренася оръжие, кореспонденция и документи, а също така и дейно участва в заседанията на БРЦК в Букурещ. До избухването на Старозагорското въстание на 16 септември 1875 г. участва дейно в подготовката на Червеноводската въстаническа чета. След потушаването на въстанието се укрива в дома на служител в руското консулство в Русе, който организира прехвърлянето му оттатък Дунава.
В средата на 1875 г. в Гюргево се събират Стефан Стамболов, Стоян Заимов, Панайот Волов, Никола Обретенов, Иларион Драгостинов, Христо Караминков, Георги Апостолов, Никола Славков, Георги Бенковски, Георги Икономов, Георги Обретенов и Георги Измирлиев, които през декември създават Гюргевския революционен комитет с председател Стефан Стамболов. Взето е решение да бъде подготвено въстание, което да избухне на 11 май 1876 г. За целта страната е разделена на четири революционни окръга: I Търновски (с апостоли Стефан Стамболов, Георги Измирлиев, Христо Караминков, Христо Иванов-Големия и др.), II Сливенски (с апостоли Иларион Драгостинов, Георги Икономов, Георги Обретенов и Стоил Войвода), III Врачански (с апостоли Стоян Заимов и Георги Апостолов) и IV Пловдивски (с апостоли Панайот Волов, Георги Бенковски, Захари Стоянов, Тодор Каблешков и др.). Според Никола Обретенов има и Софийски окръг (с апостоли Никола Обретенов и Никола Славков). През януари следващата година Апостолите пресичат Дунава и се отправят към окръзите си. Във Враца, отчитайки обстановката, решават Никола Обретенов и Георги Апостолов да се върнат в Румъния, за да купят оръжие и при избухване на въстанието да го донесат с чета във Враца. С помощта на Крайовския частен революционен комитет закупуват оръжие и муниции, а големият родолюбец Христо Ботев пламенно се заема с организирането на четата.
На 17 май 1876 г. Никола Обретенов с четата водена от Христо Ботев слиза от парахода "Радецки" на Козлодуйския бряг, където, целувайки родната земя, се заклеват пред знамето, изработено от сестра му Петрана Обретенова. На 20 май става непосредствен свидетел на смъртта на Христо Ботев. След месец сражения и скиталчество заедно с неколцина четници е заловен от турците вследствие предателство близо до село Шипково, Троянско. Извънредния съд в Русе го осъжда на смърт заедно със Стоян Заимов, но султанът заменя присъдата с доживотна каторга в крепостта Сен Жан д'Акр, където среща брат си Ангел заточен 8 години по-рано. След освобождението активно участва в политическия и социален живот на България. Става околийски управител в Тутракан, по-късно е окръжен управител на Силистра и Русе. През 1907 г. е избран за народен представител и кмет на Русе. През 1927 г., като член на нарочна комисия установява точното място на гибелта на Христо Ботев, и написва книгата, издадена посмъртно, "Записки за българските въстания". Умира на 90 години през 1939 г.
Заменя с подкупи смъртната присъда на апостоли
Най-големият син Ангел е роден през 1835 г. и нему се пада нелеката задача да помага в изхранването на фамилията. Завършва взаимното училище в Русе и работи в магазина на баща си, докато той е по търговски дела в Румъния.
Въвлечен в революционните дела и остава известен с прякорите си Барбата и Иконома, участва дейно в пренасянето на кореспонденция, оръжие и съобщения. Умира през 1908 г.
Следващият е Ангел Обретенов, роден през 1837 г. Учи в Русе, след което отива в Исакча в Румъния да работи в магазина на баща си. Там се запознава със Стефан Караджа, който го запалва по революционната дейност. Участва в четата на Стефан Караджа и Хаджи Димитър през 1868 г., но след като е ранен в битката край село Вишовград, е заловен от турците и осъден на доживотна каторга в крепостта Сен Жан д'Акр, Северна Палестина. Когато отива да види Ангел в затвора, Баба Тонка е ругана и блъскана от заптиетата като майка на комита, но разиграва блестящ спектакъл - хока заловените четници, а сина си ругае: "Как ти посмя да станеш царски душманин! Нали знаеш, че българинът е роден вечно да бъде роб?" Това толкова се харесва на турците, че я остават да влиза в затвора, когато пожелае.
С молби и подкупи Тонка успява да замени смъртната присъда на част от четниците със заточение в Мала Азия. Когато изпраща Ангел на каторга, за учудване на всички тя не заплаква.
През 1878 по силата на всеобща амнистия Ангел е освободен и се завръща в Русе, където през 1894 г. умира. Въз основа на спомените му, Захари Стоянов пресъздава четническата епопея през 1868 г. в книгата "Четите в България".
Третият син на Баба Тонка е роденият през 1842 г. Петър. И той като брат си Ангел участва във Втората българска легия в Белград и в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Загива в сражение на 9 юли 1868 г. край Канлъдере.
Георги пази другарите си с бой до смърт
Най-малкият син на Баба Тонка е Георги, роден през 1852 г. И той като братята си след завършване на образованието си в Русе помага на баща си в търговските дела. През 1870 г. постъпва в юнкерското училище в Одеса. Във връзка с подготовката на Старозагорското въстание се завръща в България през 1875 г. и се включва във въстаническа чета. След разгрома на бунта се прехвърля в Румъния. В края на същата година новосъздаденият Гюргевски революционен комитет оценява организаторските му качества и го изпраща като военен инструктор в Сливенския революционен окръг. В началото на 1876 г. Георги заедно с главния апостол на окръга Иларион Драгостинов пристигат в града.
Идването на апостолите дава нов тласък на подготвителната работа в Сливен, макар да не са преодолени тактическите различия между тях и някои местни дейци. Гледището на последните - да се възприеме линия на подготовка на чети, които да действат в Балкана, без да се вдига въстание в града, надделява и това слага отпечатък върху цялостната подготвителна дейност, а по-късно и върху размаха и силата на въстанието в целия Сливенски окръг. Пристигайки в града, апостолите донесли със себе си оръжие, революционни прокламации, въстаническо знаме стихове на Христо Ботев и Стефан Стамболов. С пристигането си Георги разпоредил какво да е въоръжението на всеки въстаник - пушка с 250 патрона, револвер с 200 патрона и нож. След обявяване на въстанието ръководителите Иларион Драгостинов, Стоил войвода, Георги Дражев и Георги Обретенов решават въпреки малкия брой въстаници да осъществят набелязания план да обиколят близките села и да вдигнат котленските села на оръжие. Опитвайки се да се върне към Нейково за храна, четата е пресрещната и започва първото голямо сражение с башибозуци, редовна войска и черкезка конница. Като се оттегля, четата води бой, в който загива безстрашният революционер, военен инструктор на Сливенския революционен окръг Георги Обретенов. С точната си стрелба той задържа напора на врага и прикрива другарите си, чието старо и негодно оръжие не може да им служи в боя. Осъзнавайки, че е тежко ранен, той се самоубива на 10 май 1876 г.
Петрана носи тайните писма
Четвъртото дете в семейство Обретенови е Петрана. Родена през 1845 г., тя завършва девическото училище в родния си град. Тя става един от доверените комитетски куриери за пренасяне на тайна кореспонденция, оръжие и боеприпаси и за превеждане на революционери по комитетския канал Русе - Гюргево. През 1875 г. ушива бойното знаме на Червеноводската чета, което след неуспеха на Старозагорското въстание е предадено на четата на Христо Ботев, а през 1876 г. - на брат си Георги Обретенов за четата на Иларион Драгостинов и Стоил войвода по време на Априлското въстание. По време на Руско-турската война е медицинска сестра във военната болница в Свищов. След Освобождението учителства в Оряхово, Враца, Тутракан и Лом. От 1926 г. живее във Варна. Завещава къщата си на Девическата гимназия в Русе. Умира на 7 март 1932 г. във Варна.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
