Аркади Шарков е макроикономист от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП), с опит в здравните политики, насочени както към публичния, така и към частния сектор. Магистър по публични политики със специализация по международна търговия и право от Университета в Маастрихт и Университета на ООН. В момента е докторант и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Член е на консултативния съвет към Българския лекарски съюз и на обществения съвет на "Индекс на болниците".
-
България е на едно от челните места по тютюнопушене в ЕС
- Стимулите за раждаемост са една от първите стъпки за борба с демографските проблеми, казва Аркади Шарков
- Г-н Шарков, темата, свързана с демографията, ще бъде основна за Европейската комисия през цялата 2024 година. Кои политики би следвало да са приоритет на държавата ни за краткосрочно и дългосрочно справяне с проблема?
- Има различни политики, на които може да се обърне внимание, особено с оглед на нарастващия демографски проблем в България. Бих наблегнал в най-общ план на няколко ключови, които биха могли да дадат начален тласък към подобряване на общия статут. Стимулите за раждаемост са една от първите стъпки, които могат да компенсират поне базовата стойност на въвеждането на нов човек в живота. Това са политики, които насърчават семействата да имат повече деца чрез финансови стимули като детски надбавки, данъчни облекчения за родители и субсидии за грижи за деца. На второ място мерките като гъвкаво работно време, отпуск по майчинство и бащинство, както и осигуряване на достъпни и качествени детски градини и ясли, за да се помогне на майките и бащите да съчетаят кариерата си с родителските задължения, са ключови както за социалното спокойствие, така и за общото възприятие за стабилност в крехкия постнатален период. Тук голяма роля имат общините, които са основен двигател на местното самоуправление, особено с оглед обещанията по време на изборите миналата година. В средносрочен план са нужни инвестиции в образованието и професионалното обучение, за да се увеличи заетостта сред младите хора и да се подобри тяхната адаптивност към променящите се пазарни условия. В дългосрочен план и не на последно място укрепването на здравеопазването и социалните услуги е ключово. Особено, когато става въпрос за застаряващото население, за да се подобри качеството на живот и да се удължи трудовата активност.
- Като експерт по икономика на здравеопазването Ви питам доколко наднорменото тегло, затлъстяването и приемът на нездравословни храни водят до скоростни тежки заболявания? Има ли начин ние, хората да предотвратим тези процеси?
- Заболяванията в повечето случаи не са скоростни и именно в това се изразява опасността от тях. Протичането им обикновено минава тихо и чак след първи явни симптоми те биват диагностицирани. При добра превенция множество от тях могат да бъдат "уловени" в ранен етап, но естествено това изисква добра информираност на пациента, както и ясно разписана държавна политика в областта. Когато говорим за затлъстяване, можем да посочим няколко основни хронични незаразни заболявания, които са пряко свързани с него - това са диабетът, различните видове артрит, а в последствие мозъчният инсулт и инфарктът, както и рак. Предотвратяването им зависи също от личната здравна култура на пациента, а именно желанието му за подобряване на общото състояние, както и най-ключовият фактор - движението.
- В доклада "(Не?) Победими пандемии", в който Вие сте съавтор заедно с други именити специалисти в отделни области, пишете, че затлъстяването е текуща пандемия в Европа. Бихте ли цитирал данни от проучвания през годините и каква тенденция се очертава?
- Европейски регионален доклад на СЗО за затлъстяването за 2022 г. разкрива, че в рамките на Европейския регион 59% от възрастните и близо една трета от децата (като 29% са момчета и 27% са момичета) са или с наднормено тегло, или със затлъстяване. Разпространението на затлъстяването сред възрастните в този регион е надминато само от Америка, което го прави второто най-високо във всички региони на СЗО. В Европейския регион наднорменото тегло и затлъстяването се нареждат като водещи фактори както за смърт, така и за увреждане, като последните данни сочат, че те водят до над 1,2 милиона смъртни случая всяка година. Това представлява над 13% от общата смъртност в региона.
- Как човечеството може да подходи, за да намали вредите от затлъстяването?
- Лесният отговор е като консумира стоки с по-малка вреда за човешкото тяло. По-дългият отговор изисква политики по превенция и профилактика, заложени на централно ниво. Тук не говорим дори само за политики в здравеопазването. Става въпрос за цялостно преосмисляне на моделите на живот, което трябва да бъде съобразено с всяко едно идно поколение - започвайки от поколението на бейби-бума, а именно нашите родители, преминаващо през поколенията X и Y (т. нар. поколение на милениума), стигайки до поколението Z, което към момента навлиза в работната сила и не на последно място - най-младите - поколението alpha, където трябва да бъде посято семето на знанието.
- И още: каква е разликата при справянето с наднорменото тегло при деца, младежи в пубертета и при възрастни хора?
- Огънят винаги се гаси най-лесно, когато е най-малък по обем и разпространение. Ето защо борбата със затлъстяването в ранен стадий изисква по-малко ресурси, за разлика от борбата с него на една напреднала възраст. При по-възрастните то неминуемо е свързано с промени в метаболизма, придружаващи заболявания и всички утежнения, които са създадени вследствие на дългия продължителен период на съществуването на проблема. При по-младите има друг нов, интересен казус - застояването пред екраните и липсата на движение. Там борбата е свързана с мотивацията на човека, за да превъзмогне обездвижването.
- Какви са здравните и икономическите последици от прекалената консумация на алкохол? В кои случаи се стига до нетрудоспособност и до смъртност?
- Прекомерната консумация на алкохол носи както значителни здравни, така и икономически последици, включително увеличена нетрудоспособност и смъртност. Това допринася за развитието на редица хронични заболявания, включително чернодробни заболявания (например цироза), сърдечно-съдови проблеми, хипертония и различни видове рак, особено на устната кухина, гърлото, хранопровода и черния дроб. Има пряка връзка и с влошаването на психични разстройства като депресия, тревожност и различни форми на зависимости. Естествено прекомерната консумация и в последствие хронифициране може да доведе до намалена работоспособност, чести отсъствия от работа и ранно пенсиониране. Значителни средства се насочват към лечението на заболяванията, причинени от прекомерната консумация на алкохол, което утежнява финансовото бреме за здравните и социални системи.
- Как стои България на картата на Европа?
- По отношение на наднорменото тегло България е близо до средните за Европейския съюз нива по индекс на телесна маса, а именно 55% от популацията е с индекс равен или по-голям от 25. Средното за ЕС е 53% от популацията. По отношение на тютюнопушенето сме на първо място в ЕС по дял на всекидневните пушачи на цигари сред лицата на 15 и повече навършени години.
- Какъв е мащабът на здравните и икономическите последици от употребата на цигари? Кои са последиците?
- България е на челните места по тютюнопушене, особено сред подрастващото население спрямо останалите държави в Европейския съюз. В процентово изражение ежедневните потребители са най-много във възрастовата група между 45 и 64 г., следвани от по-младата част от населението между 25 и 44 г., където представляват около 38%. Наши изчисления сочат, че през 2019 г. пропуснатите ползи за икономиката, свързани тютюнопушене, възлизат на 4,4 млрд. лв. или 3,7% от БВП. Тези изчисления са подценени, тъй като при респондентите, вероятно поради притеснение има такива, които не са заявили обективно своя статут на потребители.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
