Най-образованият войвода научил сам 5 езика, знаел турското право по-добре от поробителите
До последния си дъх Цанко Дюстабанов изумява със саможертвата си и свои, и чужди
Сред водачите и ръководителите на Априлското въстание се срещат не само имената на дългогодишни революционери, отдали значителна част от съзнателния си живот на народното дело, но и фигури които се включват в последния момент, приемат избора си докрай и са готови да „изгорят“ в революцията. Такъв пример е водачът на габровските въстаници Цанко Дюстабанов.
Роден е на 13 май 1844 г. в Габрово в заможно семейство. Баща му Христо е влиятелен чорбаджия, племенник на основателя на първата българска гимназия Васил Априлов. Майка му е близка роднина да друг изтъкнат радетел за модерно образование - Николай Палаузов. Цанко завършва начално и класно училище в родния си град, а след това известно време живее в Севлиево, където притежава воденица. През 1872 г. заминава за Цариград. Там според някои историци
- учи в престижния Робърт колеж
Сам усвоява френски, италиански, гръцки, турски и малко английски. Отличава се с отлична памет, силна воля и твърд характер. По време на престоя си в османската столица изучава основно турското законодателство. Това ще се окаже по-нататък неговото поприще. Когато се завърнал в Габрово, всички се възхищавали на авторитетните му преценки и познание на турските закони. Заедно с видния габровски адвокат Христо Арнаудов превеждат т.нар Наполеонов кодекс. Влязъл в сила през 1804 г., той представлява първата съвременна кодификация на гражданското право, изготвено на базата на римското частно право. Впоследствие този кодекс се явява прототип за изготвянето на гражданското и търговско законодателства на всички държави, приели за основа латинското право. Предложили му учителска длъжност, но отказал. Открил мъжки пансион в бащината си къща и станал „безплатен учител“. 1875 посреща с почетната служба училищен настоятел и платената - член на габровския казалийски съд. Поради доброто познаване на турското религиозно и обичайно право в края на 1875 г. Дюстабанов организира събрание, което да състави мазхар (петиция) до султана с три основни искания:
1. Премахване на данъка „бедел“, заплащан само от българското население заради военната охрана, осигурявана му от правителството.
2. Даване правото на българите да носят редовна военна служба.
3. Признаване на българския език като втори официален език в Османската империя
Като юрист, във възгледите си Дюстабанов е бил привърженик на еволюционните промени посредством легални и мирни средства. Той не вярва в успеха на революцията. Страх го е най-много заради просветните огнища - училищата. Поддържа становището, че българският народ, преди всичко, трябва да израсне в очите на Европа чрез изкуство и наука и да се покаже по този начин достоен за една автономия, която после лесно би стигнала до независимо княжество. Вярва, че дребно стопанство трябва "да се повдигне" чрез индустриализация на някои стопански форми, а търговията незабелязано и постепенно да мине в ръцете на българите. Българският елемент, станал веднъж по-силен икономически от турския, трудно ще бъде задържан в политическо подчинение. "Наопаки: ако се действува по революционен път, чрез въстание, интелигенцията ще бъде изтребена, училищата и черквите ще бъдат затворени, градове и села ще станат плячка на огъня, икономическото благосъстояние ще бъде съсипано и унищожено", казва Дюстабанов. Естествено, като високообразован и с буден ум той е знаел за готвеното въстание през пролетта на 1876 г., но почти до навечерието му стои настрана от подготовката. На 23 април 1876 г., Гергьовден по стар стил, в една от градините до Габрово, на вино и традиционното печено агне, той е въведен в заверата от приятеля си Димитър Видинлиев. За членовете на габровския революционен комитет привличането на такава уважавана и образована фигура като Дюстабанов само би повдигнала още повече ентусиазма на бунтовниците. След като го посвещават в плановете за предстоящото въстание Цанко заявява: "След всичко, което ми казахте, за мен остава да избирам едно от двете -
- или да ви предам на властта, или да тръгна с вас
Предпочитам подирното". И малко по-късно добавя: "С въстанието ние не ще освободим България, в това съм убеден твърдо, но ще научим българина поне да знае как да мре. Ще обърнем вниманието на Европа и ще дадем възможност на Русия да дигне гюрултията".
На 28 април Габровският революционен комитет научава, че българите в Южна България вече са се вдигнали на въстание и два дни по-късно, рано сутринта, се събира на заседание. Вземат съдбоносни за Габрово решения: на 1 май Габрово да се вдигне на въстание, за Главен войвода на въстаническата чета е избран Цанко Дюстабанов, въстаниците да се съберат при Соколския манастир и там да решат как да действат. Прието е още председателят Еким Цанков да остане в Габрово, за да следи разпорежданията на турската власт и да ги информира, както и да доставя на въстаниците храна.
В навечерието на бунта се преоблича в бели, шаячни дрехи, обточени с червен гайтан, които Дюстабанов си бил шил, според думите на брат му Васил, още през време на въстанието на Филип Тотю, слага калпак на главата и обува чепици с лачени тозлуци върху тях. Взема бащиния си револвер, подарен му от Юмер паша, и съхраняваната у тях пушка на даскал Никола Стефанов. Взема също
- мушама за предпазване от дъжд, бинокъл, хининова кора и чаша
Заедно с 30 четници тръгва за с. Новата махала, Габровско. Минали през селата Бичкиня и Етъра, като от последното към четата се присъединили 12 четници, а по-късно и 37 въстаници новомахленци. На 1 май 1876 г. воеводата провъзгласил началото на Априлското въстание в Габрово. На сборния пункт, Соколовския манастир, бил избран щаб на четата, която вече наброявала 219 души. През нощта щабът решил на сутринта да тръгнат за севлиевските села Батошево, Кръвеник и Ново село, които били въстанали и да им окажат помощ. След края на богослужението войводата Дюстабанов разделил четата на 7 отделения с командири членовете на щаба. За писар избрали Георги Бочаров. След това изпратил авангард който на пътя Габрово - Шипка над колиби в Червен бряг се засякъл с турската поща, съпроводена от три заптиета. Завързала се престрелка. Част от въстаниците се разбягали и останали само 94-ма. По-нататък бунтовниците минали през през колибите в Стомонеци - Зелено дърво - Топлеш, откъдето към тях се присъединявали нови въстаници. Към местността Моровешката стена, на 6-7 км от Габрово, четата нараснала до 400 пушки. На 3 май обаче в нея пак останали в Байновци се наложило тя да се реорганизира вече не в 7, а в 2 отделения. Едното, предвождано от Цанко Дюстабанов, се отправило към с. Батошево през селата Дебели дял и Гъбене. Другото, водено от Георги Бочаров, също се движело към Батошево, но по направлението Купена-Тумбалово-Стоките. На 4 май и двете отделения на четата пристигнали в с. Батошево. По-нататък следват боевете при селата Кръвеник и Ново село и Дебнево, в които загинали десетки въстаници, немалка част били
- заловени или разпръснати
На 12 май, обкръжена на връх Марагидик, четата наброявала само 20 души и се взело решение поединично да се измъкват от обръча. Около Дюстабанов останали 9 души, които слезли към южната част на Стара планина. В последното сражение водено на 11 май в местността Ранибунар войводата бил ранен тежко в лакътната кост на дясната ръка. Другарите му го укрили в колибите на Буйновци, но е предаден от местния чорбаджия на турците и на 18 май 1876 г. е арестуван и откаран първоначално в Габрово, а на 30 май във Велико Търново, където е съден от извънреден военен съд с председател Али Тефик бей. На въпроса на съдията, защо такъв начетен и образован човек е станал бунтовник Цанко Дюстабанов произнася знаменитите си думи:“ Аз зная много добре, че царството ви е голямо, че силата, войската и оръжието са във вашите ръце, че със сила не ще ви надвием; но зная още, че вие сте варвари и тирани, че поради въстанието вие ще нападнете невинните и мирни жители и ще направите зверства, които вече направихте премного и благодарение на което се компрометирахте пред целия образован свят, а тая наша цел е достигната вече.
Бъдете, следователно, известени, че ние победихме... Вие издадохте Хатишерифа и не го изпълнихте, издадохте Хатихумаюна и него не изпълнихте,
- обещахте правдини за християните, и тях не дадохте
Мислите си, че все с лъжа ще я карате! Европа се насити на лъжите ви и вече не ви вярва. Вашата се свърши вече!..."
На 15.VI.1876 г. в публично заседание на Турския извънреден съд в Търново били прочетени смъртните присъди на Цанко Дюстабанов, Еким Цанков – председател на Габровския революционен комитет и свещеник Иван Поппетков Гъбенски, заклел габровските въстаници.
Същия ден изправен пред бесилото Цанко Дюстабанов изрича последните си слова: „Бесилката не е позорна за мен!“
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
