За първи път от 3 г. започваме новата година с приет бюджет
За първи път от 3 г. насам държавата ще започне новата година с приет бюджет. Разчетите са за 3,2% ръст на БВП и ако се сбъдне, брутният вътрешен продукт ще е около 205 млрд. лв. Заложената инфлация е до 4,8%, а ръстът на доходите - 11-12%. Дефицитът на касова основа ще е 5,8 млрд. лв., или 3% от БВП и 2,9% на начислена база. Заложен е и 8,4 млрд. лв. нов дълг, като таванът за годината е 11.7 млрд. лв. Така съотношението на дълга към БВП ще достигне 24.7% към края на 2024 г.
"Приемането на бюджета навреме ще даде възможност на общините и бизнеса да планират нормално, както и сигурност на всички граждани за развитието на икономиката през следващата година", заяви финансовият министър Асен Василев. По думите му, бюджетът е реалистичен, но няма да бъде лесен за изпълнение. Шефът на бюджетната комисия Йордан Цонев посочи, че е участвал в изготвянето на почти всички държавни бюджети от 1997 година насам и определи сегашния като исторически. Според него Бюджет 2024 може да послужи за пример как трябва да се продължи да се работи занапред.
2024-а се очертава да бъде годината на държавните инвестиции. Макар че депутатите намалиха първоначално заложените капиталови разходи с 2 млрд. лева, които се очакваха от таксата за пренос на руски газ, все пак по това перо останаха близо 10 млрд.
За първи път е ясно и какви инвестиционни проекти ще бъдат изпълнявани догодина - в бюджета има списък на 389 обекта. Описани са и близо 1600 общински проекти, които ще получат финансиране от заделените за целта 1 млрд. лева. Очаква се списъкът да бъде допълнен през март, а броят на проектите да се увеличи. Депутатите приеха още договорите по обществени поръчки със строителни фирми да се индексират с до 50% заради инфлацията и записаха това в преходните и заключителни разпоредби на Закона за Бюджет 2024. Измененията касаят договорите за обществени поръчки и рамкови споразумения, като в това число влизат и така наречените инхаус поръчки. Въведе се и ограничението в тези случаи да не се променя предметът на договора или рамковото споразумение. Производителите и търговците на електроенергия ще продължат да правят целеви вноски във фонд "Сигурност на електроенергийната система", които ще бъдат определяни от Министерски съвет. От изказване на финансовия министър стана ясно, че компенсациите за бизнеса заради скъпия ток ще продължат при повишение на цените на свободния пазар над 200 лв. на мегаватчас.
По предложение на Бойко Борисов, Кирил Петков и Делян Пеевски бе гласувано, че част от небитовите потребители като детски градини и ясли, училища, читалища, храмове и манастири ще плащат тока през 2024 г. по регулираните цени за домакинствата, а не като за бизнеса, както бе досега. Разходи над тези цени ще бъдат компенсирани от фонда СЕС.
"Всеки капиталов разход е записан в тази програма и на месечна база ще можем да следим реално как се изпълнява тя", коментира Асен Василев. Но посочи, че за да се превърне програмата в реалност, трябва министерствата, агенциите и общините да си свършат работата, като проведат поръчките, направят проектите и да проконтролират изпълнителите, така че в края на 2024 г. България да е по-модерна и европейска държава, в която "инфраструктурата не е останала от римско време".
"Това е първият бюджет за целия преход, който има за пръв път програмно бюджетиране на инвестиционната програма", подчерта и председателят на бюджетната комисия в парламента Йордан Цонев. По думите му, цялата капиталова програма е направена така, че да може да се допълва и променя в зависимост от нивото на усвояемост на националната и на общинската приоритетна програма. "Вярваме, че цялата тази иновация ще даде добри резултати и ще доведе капиталовата програма до това да бъде фактор за ускоряване на икономическия растеж", каза Цонев.
- Социални разходи
Рекордна сума в бюджета е заложена и за социални разходи - 24 млрд. лв. 21 млрд. лв. от тях са за пенсиите, които ще бъдат индексирани с 11% през юли. Минималната заплата става 933 лв. от 1 януари. Средно с 11% се увеличават парите на чиновниците, като 350 млн. лв. са предвидени за изравняване на разликите във възнагражденията във ведомствата. Максималният осигурителен доход се вдига от 3400 на 3750 лева. Парите за здравеопазване са увеличени с 1,1 млрд. лв., а за култура - с над 500 млн. лева. Също толкова допълнително ще получи министерството на образованието, за да се вдигнат заплатите на учителите. Университетите също ще могат да поемат дълг до 20 млн. лв., с които да финансират свои проекти, като това ще става съгласувано с министъра на образованието.
През 2024 размерът на месечните помощи за отглеждане на едно дете ще е 50 лв., за 2 деца - 110, а за три деца - 165 лева. Родителите на ученици до четвърти клас и на записаните в осми клас ще получават еднократно 300 лв. Еднократна помощ за раждане на първо дете е 375 лв., на второ - 900, а за трето - 450 лв. Родителите ще ползват и данъчни облекчения, като ще могат да приспадат по 6 хил. лв. на дете от годишната данъчна основа, върху която се изчислява дължимият данък за доходите на физическите лица.
За поредна година са приети и компенсации за родителите, чиито деца не са приети в общински детски градини и ясли. Бюджетните организации, настанени в сгради, които са държавна или общинска собственост, няма да плащат наем от догодина. Партийната субсидия остава 8 лева на получен глас. 200 млн. лв. са предвидени за създаването на фонд за финансиране на българи в чужбина.
"Това е бюджет, който силно подкрепя доходите, за да спрем да казваме, че конкурентното ни предимство са ниските заплати, а доброто образование, здравеопазване, добрата инфраструктура и инициативността на предприемачите", коментира Асен Василев.
- По-високи такси за хазарта
Депутатите решиха да вдигнат между 2 и 4 пъти таксите за хазартния бизнес, откъдето очакват около 200 млн. лв. допълнителни приходи в хазната. От 15 на 20% се увеличава таксата за организиране на офлайн залагания върху спортни събития, лотария с търкане на билетчета, тото, лото. Увеличената ставка е върху разликата между получени залози и изплатени печалби. Еднократните такси за онлайн залагания от 100 хил. лв. се увеличават на 400 хил. лв., за игри в казино - от 100 хил. на 300 хил. лв. Скачат и таксите за ротативки. Въвежда се и еднократна такса за офлайн игрите. Алтернативният тримесечен данък за игрални автомати се вдига от 500 на 800 лв.
От хазартния бизнес реагираха, че промяната е направена в последния момент и не е съгласувана. В позиция до медиите от Асоциация на игралната индустрия в България предлагат да се осигури възможност за разсрочено плащане на таксата за фирмите със заварените лицензи: "Предлагаме да бъде прецизиран срокът за тяхното заплащане от организатори на хазартни игри, получили лицензи преди влизането в сила на измененията в Закона за хазарта, като се даде възможност за тяхното пропорционално разсрочване, съобразено със срока до изтичането на съответния лиценз", пише в писмото.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
