Експозицията в градинката пред Народен театър "Иван Вазов" е част от инициативите по повод 155-ата годишнина на БАН
През тази година се изпълват 200 години от написването на "Рибния буквар". По този повод Галерия на открито "Градска градина" пред Народния театър "Иван Вазов" събира столичани и гости на София, желаещи да видят първото издание на "Буквар с различни поучения" от 1824 г., станал известен като "Рибен буквар". Председателят на Българската академия на науките акад. Юлиан Ревалски и директорът на Централната билиотека на БАН д-р Силвия Найденова представиха експозицията, която е сред събитията, посветени на 155-годишнината на БАН.
На 14 табла са разгледани Предисловието и отделните раздели на Буквара, най-ранните отзиви за него, а също и предшествениците и следовниците на тази уникална за българското учебно дело книга. В експозицията е включена информация за Петър Берон като учен,
просветен деец и дарител
"Рибният буквар" е едно революционно за времето си издание не само за нас българите, но и за световната педагогическа наука и мисъл. То съдържа нови за времето си методи за преподаване на световно ниво", каза в словото си председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски. Той допълни, че изложбата съвпада с инициативата "14 века България в Европа" на трите обществени медии БНТ, БТА и БНР, която отбелязва честването на 1350 г. от създаването на българската държава. Сред първите събития в тази инициатива са 155-годишнината на БАН и 200 г. от написването на "Рибния буквар".
На откриването на изложбата присъстваха служебният зам.-министър на образоването и науката акад. Николай Витанов, генералните директори на БТА и БНР Кирил Вълчев и Милен Митев.
Изложбата може да бъде разгледана до 28 май.
"Рибният буквар" е една от най-значимите книги на българското Възраждане и e издадена през 1824 г. в град Брашов (Австрия, а дн. в Румъния). Пълното наименование на книгата е "Буквар с различни поучения, събрани от Петра х. Беровича, за болгарските училища". Изданието е малка детска енциклопедия, която дава основни познания за българския език, физиката и аритметиката, има още молитви, нравствени поучения, добри съвети, басни и 12 илюстрации на животни. На последната страница от илюстрациите
са изобразени кит и делфин
и това е причината да бъде наречен "Рибен".
По повод годишнината на "Рибния буквар" в Националния исторически музей пък е изложен оригинален екземпляр на първото му издание като е придружен от графично оформени страници от книгата, които представят неговата структура и съдържание с кратка информация за всички раздели. Посетителите имат възможност да прочетат повече за учебника и неговия автор на постерно пано, а за най-малките почитатели на музея е оформен
интерактивен кът с игрови задачи,
чрез които децата ще научат интересни факти за буквара и учебното дело през Възраждането.
Поради големия интерес към този учебник той претърпява 6 издания в продължение на 20 години, а авторът му д-р Петър Берон се радва на високо уважение. Според Каталога на Н. Теодосиев и изследванията на Иван Алексиев има два варианта на третото издание, през 1846 г. и 1847 г., с което възрожденските издания на Буквара стават седем. Според панагюрския възрожденец Петър Карапетров, букварът на Петър Берон в онези времена "е бил последната книга за учение, изучаван от кора до кора от хора, които минували вече за учени.
"Буквар с различни поучения" или "Рибен буквар" е първият новобългарски учебник.
Букварът е съставен по модела на гръцкия "Еклогар" на Димитриос Дарварис от 1804 година, той е
издаден в Брашов през 1824 г.
с финансовата подкрепа на сливналията Антон Йоанович и под егидата на епитропите Васил Ненович и Йордан Хаджигенович.
Освен разнообразното съдържание, д-р Петър Берон въвежда и различни нови термини, непознати по онова време в българските учебници. Още в първото издание той въвежда термина "илектрика", което в следващите е определено по-точно - "електрика".
Вторият дял на буквара
съдържа молитви - те са шест на брой
и трябва да бъдат изричани от децата преди лягане и след ставане от сън, както и преди и след хранене и преди завършване и започване на учебните занятия. Частта от трети до шести дял на буквара, може да бъде оприличена на днешната читанка - различни приказки и басни с поучителни истории, афоризми, разкази, цитати.
В дял трети "Добри съвети" Берон написва 57 съвета за отношенията между млади и стари, за уважението, разбирателството и любовта между поколенията, за толерантността.
"Умни съвети", който е поместен като четвърти дял от учебника, съдържа мисли от велики древни философи. Повечето от тях са поучителни за децата - кое е справедливо и кое не, кое добро и кое - зло.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
