* Никой не знае как е изглеждал великият писател, единственият му портрет е нарисуван по описание
Когато на 20 декември 1604 година мадридското издателство на Хуан де ла Куест пуска от печат първите копия на великия роман "Дон Кихот", авторът му Мигел де Сервантес няма никаква представа, че записва името си в златните страници на вечната литературна класика. Авантюристът, преживял всичко - от робския живот в Алжир, през неволите на бирника, до мъките в затвора заради измами, има една цел - да докаже, че е добър писател. И изобщо не си дава сметка, че с приключенията на странния, застаряващ идалго и неговия слуга Санчо Панса променя завинаги романистиката в Европа и света.
"Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча", както би трябвало да се превежда оригиналното заглавие, макар някои да смятат, че "гениалният" или "забележителният" е по-точно, е първият бестселър в световната литература. На успеха му днес могат да завидят дори Дж. К. Роулинг и Дан Браун. Първоначалният тираж е в рекордните за онова време 1700 бройки, които излизат на пазара през януари 1605 г. и се разпродават като топъл хляб. Още след първата седмица тръгват пиратските издания на томчето. Само за една година то има цели пет официални допечатки. А до днес - невъобразимите над 500 милиона копия. Те правят романа най-продавания в света.
1. Преводачите дописват историята
Първото издание на "Дон Кихот" е пълно с грешки. Но успехът му е мигновен и зашеметяващ. Още приживе Мигел де Сервантес успява да види цели 16 издания на първата част, а също и преводите й на английски и френски. През 1612 г. Томас Шелтън превежда романа на английски, а две години по-късно Сезар Уден, известен полиглот и преводач на Анри тV, пуска книгата на френски. Дълго време се въртят слуховете, че успехът на "Дон Кихот" се дължи на намесата на преводачите, но истината е, че те внасят твърде незначителни корекции.
2. Интересът провокира втората част
Романът до такава степен завладява всички, че две години след излизането му в традиционните маскаради и карнавали в Испания вече се появяват фигури, изобразяващи Дон Кихот и Санчо Панса. 10 години след отпечатването на книгата, през 1615 г., Сервантес пуска и втората част. "Дон Кихот" е първата книга с продължение в литературната история. Но причината за това не е в манията по нея, както става днес с бестселърите и хитовите филми. А в опита историята да бъде брутално открадната.
Някой си Алонсо Фернандес Авелянеда, най-вероятно псевдоним, решава да напише "продължение" на романа, но изопачава идеята, а в предговора откровено се подиграва със Сервантес. Това провокира 67-годишният писател светкавично да запретне ръкави и да напише втората част с нов финал на странстванията на Дон Кихот, за да защити името и творбата си.
3. Срива идеалите, опорочава Испания
Колкото по-голяма популярност набира "Дон Кихот", толкова повече упреци си навлича Мигел де Сервантес от сънародниците си. Мнозина негови съвременници, особено в литературните среди, яростно нападат писателя, че с "Дон Кихот" срива рицарските идеали и опорочава ценностите на Испания.
Но истината е друга. Със странстващия рицар, който се бори с вятърни мелници, Сервантес прави революция в литературата. Разчупва наративните традиции и срутва два стереотипа. "Дон Кихот" е първият роман с "живи герои". До този момент на мода са рицарските повествования с идеализирани персонажи и високопарен език.
Докато "Дон Кихот" е с прост, но фантастичен сюжет, а езикът в творбата е разговорен и разбирам. Това е първият модерен роман.
4. Лековерната пародия
Фантастичните приключения на отнесения Рицар на Печалния образ правят "Дон Кихот" идеалната пародия. В началото на романа се гледа само като на забавно четиво. Истината обаче е, че зад комичните случки стои много дълбок философски план.
И днес великата темата за свободата започва с думите на Дон Кихот: "Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето."
За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека, споделя още идалгото. Защото истински вярва: "Свободата, Санчо, е на върха на бойното копие!"
Затова изобщо не е случайно, че през ХVттт век "Дон Кихот" започва да се изучава в испанските училища, превръщайки се в класика. А два века по-късно Хорхе Луис Борхес възкликва: "Днес "Дон Кихот" звучи много по-дълбок и сложен в сравнение със ХVтт век, без да е изменена и една дума в него".
5. Жаргонният език
И не, "Дон Кихот" не е написан на жаргон, нито на вулгарен уличен език, каквито митове се разпространяват през вековете. Едно от нещата, които най-много въздействат върху съвременниците на Сервантес, е именно езикът. Писателят не ползва познатите литературни клишета, а гради образите си въз основата на живия език, намирайки съвършения баланс между патетиката на рицарските романи и речта на обикновените хора.
Езиковедите са категорични. Романът допринася за резкия скок в развитието на испанския език. Лексиката, която Сервантес ползва, е много по-близка до съвременния испански, отколкото до езика от XVтт век. И остава в литературната история с термина "език на Сервантес". Мнозина са убедени, че именно "Дон Кихот" допринася за това испанският да е вторият най-говорим език в света след английския.
6. Главният герой е напълно измислен
Дон Кихот - наивен в смелостта си и мъдър в наивността си, носи в себе си всички несъвършенства на обикновения човек. Той е първият литературен герой, който позволява на хората да видят себе си в неговите грешки и фантазии. Така странният идалго превръща четенето в масово удоволствие. Но той не е напълно измислен. Прототипът и на името, и на чертите на идалгото е един роднина на Сервантес.
Героят е Алонсо Кехана - благородник, който чете толкова много средновековни романи, че губи разсъдъка си, решава да се нарича Дон Кихот ("кихот" е испански епитет за "непрактичен идеалист") и обикаля земите на Ла Манча с "жребеца" си Росинант ("кранта"). Името му идва от чичото на съпругата на Сервантес. През 1584 г. той се жени за Каталина де Салазар и Паласиос, а нейният чичо се казва Алонсо де Кесада и Салазар. Смята се, че на него е базирано цялостният образ на героя.
Дон Кихот - наивен в смелостта си и мъдър в наивността си, носи в себе си всички несъвършенства на обикновения човек. Той е първият литературен герой, който позволява на хората да видят себе си в неговите грешки и фантазии. Така странният идалго превръща четенето в масово удоволствие.
7. Идалгото прави Сервантес несметно богат
Мнозина смятат, че и в Средновековието, както днес, бестселърът автоматично прави своя автор несметно богат. Уви, успехът на "Дон Кихот" не носи море от жълтици на писателя, който в този момент живее в крайна бедност. Да, животът му, разбира се, се подобрява, но голямата "печалба" са не парите, а международната известност.
Всъщност, бедността преследва Сервантес през целия му живот - още от раждането на 29 септември 1547 г. в градчето Алкала де Енарес, автономна област Мадрид. Баща му Родриго де Сервантес бил дребен благородник (идалго), хирург. Но в онези години хирург не била престижна професия, а нисш занаят, равен с този на касапина. В опита си да осигури по-добър живот на седемте си деца, Родриго непрекъснато мести семейството си от град на град, докато през 1551 г. се установява във Валядолид. Там обаче идва не радост, а пълен банкрут заради дългове към лихвар. Родриго е арестуван, а цялото семейно имущество - продадено на търг. "Да бъдеш бедняк, е присъщо за званието на идалго", казва години по-късно Сервантес.
8. Рицарят на Печалния образ се ражда в затвора
Една бележка на самия Сервантес в пролога на "Дон Кихот" съобщава, че идеята за книгата се ражда в затвора в Аргамасия де Алба в Ла Манча - история за мъж, който се мисли за странстващ рицар и се опитва да извършва чудните подвизи, описани в средновековните рицарски романи. Намерението му е да изобрази действителния живот и поведение, изразявайки се с ясен език. Но битието на писателя казва, че дори конкретният сюжет да е измислен зад решетките, идеята за Дон Кихот се оформя през целия живот на Мигел де Сервантес. Той е низ от авантюри и премеждия.
Поради бедността на семейството Мигел не успява да получи престижното образование, за което родителите му мечтаят. Учи първоначално в колежа на йезуитите, после в градското училище на Мадрид и при известния педагог хуманист Хуан Лопес де Ойос, където проявява влечение към стихотворство.
Заминава за Италия и през 1570 година се посвещава на служба при кардинал Джулио Аквавива. Година по-късно се включва като войник в държавната морска експедиция против османците. Сражава се при Лепанто (7 октомври 1571), където болен от треска, повежда своята рота срещу врага. Ранен е в гърдите и лявата ръка, която остава парализирана за цял живот - "за по-голяма слава на дясната", както сам казва в една своя поема. Заминава за лечение в Сицилия и остава в Южна Италия до 1575 г. Корабът, на който плава при завръщане към Испания с надеждата да получи капитански чин в армията обаче е заловен от османски пирати. Сервантес е пленен и откаран в Алжир, където е държан като роб до 1580 г.
С пари, събрани от семейството, го откупват монаси от Тринитарианския орден и той се завръща в Мадрид. Назначен е на служба в благородническа фамилия, но избира да бъде писател и от 1582 до 1585 г. написва огромен брой стихотворения. По-късно постъпва като доставчик на продукти за Непобедимата армада на Филип II. Тази съвсем обикновена работа се оказва повече от опасна. Два пъти реквизира пшеница, принадлежаща на духовенството. Въпреки че го прави, изпълнявайки заповед на краля, е отлъчен от църквата. Три пъти лежи в затвора за измами - през 1592, 1597 и 1602 г.
"Всичко, създадено от Сервантес, е плод на неговия житейски и духовен опит, свързано е с някакво преживяване от често пъти бурния му живот. Тази автобиографичност достига висш израз в образа на Дон Кихот, който е своеобразен alter ego, другото аз на самия писател. Идеализмът, душевното благородство, непрактичността на Рицаря на Печалния образ са качества, присъщи и на неговия духовен баща и затова, завършвайки романа, Сервантес не случайно заявява: "Само за мен се роди Дон Кихот и аз за него. Той знаеше да действа, а аз - да пиша. Ние двамата с него сме едно цялоЕ", казва големият литературен критик и изследовател Симеон Хаджикосев.
9. Една наивна средновековна приказка
Митът, че "Дон Кихот" е просто една наивна средновековна приказка, е най-лесният за оборване. Според ЮНЕСКО "Дон Кихот" е най-превежданата книга след Библията - на над 40 езика.
По данни на норвежкия Нобелов институт резултатите от анкета, състояла се през 2002 година, сред 100 световноизвестни писатели сочи, че "Дон Кихот" е най-добрата белетристична творба в света. Романът на Мигел де Сервантес е предпочетен пред пиесите на Уилям Шекспир и книгите на прочути автори - от Омир до Лев Толстой. Писатели, сред които Салман Рушди, Милан Кундера, Джон Ървинг, Карлос Фуентес, Дорис Лесинг са дали с 50 процента повече гласове за "Дон Кихот" в сравнение с творбата, заела второ място в списъка със 100 новели, разкази и пиеси на всички времена. Дори Астрид Линдгрен успява да даде своя глас броени дни преди смъртта да я покоси.
10. Мигел де Сервантес е бил красавец
Всъщност днес никой не знае как е изглеждал наистина Мигел де Сервантес. Единственият портрет на писателя, който светът познава, е нарисуван през XVIII век от английския художник Уилям Кент по словесния автопортрет, който Сервантес си прави "Поучителни новели".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
