- Змиите на Мадоната предсказват годината
- Неувяхващият цвят пази младостта и целомъдрието
На 15 август, когато е празникът Успение Богородично, хиляди вярващи с души, преизпълнени с надежда и умиление, посещават безбройните места за поклонение, където се съхраняват чудотворните образи на Богородица, за да засвидетелстват своята вяра в Нейния образ.
Св. Богородица се възхвалява във всяко кътче на Гърция и света. Почитанието, което вярващите имат към Майката на Бога и на всички човеци, доказва назоваването й с най-различни епитети - "Извор на радостта", "Богородица на Стоте порти", "Явяваща се", "Спасителка на света", "Хозовиотиса", "Богородица с младенеца", "Помилваща", "Морска", "Изцелителка", Мироточива" и още много други.
Възможно е сред най-известните икони да са тези на Богородица в Тинос и Богородица Сумела, но всеки край на Гърция има отделна икона на Богородица, която се почита. Ето един малък наръчник:
1. Надгробен плач на остров Тинос
Иконата на Божията Майка в Тинос била намерена на 30 януари 1823 година, след много премеждия. Била открита на монахинята Пелагия от историческия манастир "Господарка на ангелите" в Кехровуни.
С царска заповед през 1836 година е обявен осемдневен празник на Св. Богородица на о. Тинос, който продължава до "деветия ден" на Богородица, 23 август, когато, в умиление и с уважение, се изпълняват химни и надгробен плач при гроба й и иконата.
Пътят, който започва от пристанището и стига до храма "Благовещение", където иконата била намерена, е най-голямото доказателство за неразривната връзка между гръцкия народ и Православието. В Тинос, наред с Успение Богородично, гърците почитат и загиналите от кораба "Ели" от италианско торпедо, на пристанището на острова в деня, в който се чества Пресвета Богородица.
2. Сумела казала: "Последвайте ме!"
Св. Богородица Сумела е символ на понтийската вяра, макар и първото наименование на чудотворната икона да била Атинска. Иконата на Божията Майка в Сумела била изписана от св. Евангелист Лука. След смъртта му била пренесена в Атина от ученика му Ананий и била разположена в прекрасен храм, посветен на Св. Богородица. Поради това в началото била наричана Св. Богородица Атинска.
Към края на IV век (380-386 сл. Хр.) според Преданието Богородица Атинска се появила във видение на монасите Софроний и Варнава в Атина, и ги призовала да отидат в църквата. Там видели иконата да се издига от проскинитария, да излиза през прозореца и да се издига към небесата. В това време чули Богородица да казва: "Отивам на Изток. Тръгвам към планината Мела, последвайте ме...". Монасите я последвали до планината Мела, в Понт, където и се установила. Там бил издигнат голям храм и манастир. Така иконата получила името Сумела, от израза "сту Мела". През 1922 г., след Малоазийската катастрофа, монаси заровили иконата, заедно с други мощи. По време на размяната на населението, светите мощи и икона били намерени, а през 1931 г. били донесени в Гърция от Амвросий Сумелиотски. Иконата се върнала в Атина и останала в музей до 1951 г. Тогава сдружението "Богородица Сумела" в Солун предложило да се издигне храм в склоновете на Вермио в Кастаня, област Верия, посветен на тази икона.
3. Поклонници на коне в Микрокастро
Богородичният пост се отбелязва по особен начин в историческия манастир на Богородица в Микрокастро. Всяка година хиляди вярващи се покланят на иконата на Св. Богородица, която е датирана от 1603 г. Впечатление предизвиква възвръщането на обичая на идващите от Сиатиста поклонници на коне. Обичаят на конниците поклонници идва от турското робство, когато това било възможност за поробените да покажат смелостта и желанието си за свобода.
4. Света Елена издигнала храма на Стоте порти
Храмът на Св. Богородица на Стоте порти се намира в Парикия, о. Парос. За този храм има две имена - "Катаполияни" и "Екатонтапилиани (Сто порти)".
Според преданието Катаполияни имала деветдесет и девет видими отворени врати, докато стотната била затворена и не се виждала. Тя щяла да бъде отворена и да се появи тогава, когато гърците си възвърнат Константинопол. Много са преданията, които разказват за Стоте порти. Според първото се счита, че когато св. Елена отишла в Палестина, за да открие Честния Кръст, достигнала до Парос и се помолила в един малък храм, който се намирал на мястото на Стоте порти. По време на молитвата си дала обещание, че ако открие Честния Кръст, ще издигне на това място голям храм. Молитвата й била чута. Намерила Честния Кръст и изпълнявайки обета си, издигнала великолепен храм на Стоте порти. Според друго предание обещанието на св. Елена било изпълнено от сина й св. Константин, император на Византия, тъй като тя самата не успяла.
5. Хозовиотиса в Аморгос
В Аморгос, на една скала на височина от 300 метра, се издига историческият манастир на Св. Богородица Хозовиотиса, която се чества на 15 август.
Според надпис в светата обител манастирът бил построен през 1088 г. от византийския император Алексий I Комнин. За това как иконата пристигнала в Аморгос съществуват две легенди. Първата гласи, че иконата била намерена в лодка точно там, където се издига днешният манастир. Твърди се, че иконата била поставена от една благочестива госпожа в лодка от град Хозова в Палестина, която пуснала в морето, за да бъде спасена от ръцете на иконоборците.
Според втората версия чудотворната икона била донесена от монаси от манастира в Хозева в Палестина, намиращ се близо до Йерихон, които се опитали да избягат от гоненията на иконоборците. Минавайки през Кипър, монасите били нападнати от крадци, които осквернили, пречупили и изхвърлили иконата в морето. Двете части по чуден начин достигнали под скалата в Аморгос и от само себе си се свързали, без да остане и следа от случилото се. Други казват, че същите монаси, които продължили пътуването си я съединили щом достигнали в Аморгос, където основали манастир на мястото, показано от Св. Богородица. Свидетелство за това място било длетото, което векове останало вклинено в скалата и паднало през 1952г.
6. Девата на змиите
В южната част на Кефалония, в близост до село Макропуло се намира храмът "Успение Богородично". Там от 6 август, когато се отбелязва празника "Преображение Господне" в и извън храма излизат малки змии, наречени "змиите на Богородица". На това място, според Преданието имало стар манастир посветен на Богородица, голям и богат. Когато манастирът бил нападнат от пирати, монахините за да не попаднат в техните ръце помолили Богородица да им помогне и тя им изпратила змии, които ги спасили. Така, тези змии, които са свещени се връщат всяка година в началото на август и колкото повече дни минават, толкова повече от тях излизат. На 15 август препълват храма. Според преданието ако се случи така, че някоя година змиите не се появят, това предизвестява за нещо лошо. Така например през 1940 г. и през 1953 г., когато змиите не се появили, островът бил разтърсен от земетресения.
7. Свещеноспасителката
Във вътрешната част на о. Лесбос, село Агиасос (букв.- "свещеноспасителка"), Богородичният пост представлява особено преживяване за всички. Едноименната икона била дело на Евангелист Лука, създадена от восък и мастикова смола. Много от поклонниците, тръгвайки от Митилини изминават 25 километра, за да достигнат до двора на църквата, където пренощуват. На празника на Св. Богородица, след Св. Литургия, се обикаля в литийно шествие около храма, като връх на празненството представляват музикалните и танцовите представления на площада на селото.
Богородица Олимпийска на о. Карпатос
Друг е празникът в Олимп, в Карпатос. Службите са тясно свързани с чувство на траур на 15 август, като върхов момент на празника е танцът, който се изпълнява на малкия площад пред църквата на Св. Богородица, под съпровода на жива музика. Този танц е бавен, с умилителен характер и продължава часове.
8. Гробът на Божията майка в Патмос
На острова на Откровението-Патмос, монасите са съхранили обичая на погребението на Св. Богородица, традиция с византийски корени. В златен гроб, в който е положена символично Св. Богородица, се прави лития във величествена процесия, докато камбаните на манастира и другите църкви звънят безспирно.
Кухонися с лодките на Св. Богородица
По време на Богородичния пост се чества и Св. Богородица на Горен Кухониси. След Св. Литургията, на жителите се предлага храна, след което се организират състезания с лодки, като победител става онзи, който пръв достигне до Горен Куфониси.
9. Явяващата се в Андрос
Замъкът Фанероменис (букв.- "на явяващата се") е сред най-значимите места в региона на Коринт, намиращ се на едно възвишение в близост до село Кохилу. През Богородичния пост се организира голям празник в замъка, посветен на Св.Богородица Явяваща се.
10. Неувяхващ цвят
Историята на иконата "Неизбледняващ цвят" 9с едно от най-трогателните изображения на Богородица, е свързана с най-големия йонийски гръцки остров Кефалония. Там отдавна има традиция, макар и свързана с друг празник - Благовещение Света Богородица (7 април) Поклонниците, идващи на острова, носят бели, подобни на лилия цветя. Според апокрифа с подобно бяло цвете, което символизира непорочната чистота, Архангел Гавриил се явил на Дева Мария с благата вест за непорочното зачатие. Цветята, положени от енориаши под кутията на иконата, не се отстраняват до един от основните православни празници- Успение Богородично (28 август), лежат без вода и светлина. В сумрака, без влага, цветята и стъблата постепенно изсъхват, но до Успение Богородично растенията по чудо оживяват, стъблата се пълнят с влага и вместо сухи съцветия се появяват пъпки, цъфтят бели цветя, като по този начин се превръщат в неувяхващ цвят.
Какво означава изображението за православните
Според византийските акатисти Исус Христос и Небесната царица се сравняват с неувяхващи цветя. Именно въз основа на акатистите е създаден чудотворният образ на Божията Майка "Неувяхващият цвят" (XVII век) на светата гора Атон.
За какво помага изображението? Твърди се, че то запазва младостта на жените и целомъдрието им. Момичетата намират партньор в живота, а семействата остават здрави и защитени от изкушения и неприятности
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
