Три баби от Крибул превеждат отчаяните през гората и им баят
Гъстата и тъмна дъбова гора не стряска бабата и младата жена, която я следва по петите. Двете смело продължават да следват мрачната пътека. Изведнъж пред тях изникват чудновати дървета, които приличат на човешки скелети, отрупани с някакви вехти парцали. Старицата вдига ръка, което е знак разговорите да спрат. В пълна тишина те се промъкват между дъбовете, чиито клони са отрупани със стари дрехи, с червени прежди и конци. Приближават до сакралната зона - уникалното скално образувание Провирачката (б.а. - Дупката). Скалната арка лекува болести, а мистиката и тайнството тук съществуват от хиляди години. Жените не издават и звук. За да не разсърдят змията, която владее скалния феномен. Старата жена взема пръчка и започва да бае. Придружителката й покорно я следва. Водачката вади червена прежда, която е с дължината на ръста на младата жена. Възрастната връзва конеца на стълбата и се качва нагоре. Показва с жестове на другата да я последва. Промъкват се през 50-сантиметровия отвор сред скалите.
Магическите думи на шаманката не спират
Тя прави кръг от конец около първата стъпка на своята спътничка. Вади кибрит и го запалва. Връвта е ритуално копие на слънцето. Следват нови вълшебни думи. Младата, която е бездетна, а много иска да зачене, оставя монети на каменната площадка - скромна лепта за змията - стопанин на мястото. Следва ново промушване през триъгълен отвор между две огромни скали. Двете жени най-сетне са извън свещената зона. Искащата да забременее сваля ритуалната си горна дреха, с която се е докоснала до камъка, и я връзва на едно от дърветата наоколо. Както змията напролет "съблича" старата си кожа и се освобождава от паразити и заболявания и се възражда. Така и човек зарязва болката си там и продължава напред, без да се обръща назад, оздравял и прероден.
Не, това не е приказка. Нито е филм мистерия. А разказ за случващото се всеки ден само на 3,5 км от сатовчанското село Крибул. Езическият обред не е прекъсван от времето на траките. Има го откак свят светува, твърдят местните хора, които на своя диалект наричат дупката Провирачката, намираща се в местността Скрибина. Според легендата светилището принадлежи на огромна черна змия, която го зарежда с енергия. Влечугото е единственото животно в този край. За да подейства вълшебната сила, при извършването на култовата практика
скалата трябва да "стисне" болния
когато се промушва през нея. Целта е той да се съедини с камъка. Уникалната скална композиция цери болести, кълнат се жителите на селището. Това най-добре знаят три жени в селото - Юлия Земеделска, Найле Чаушева и Айше Садък. Те са наследили способностите на древните жреци от своите майки, които пък ги научили от тези, които на тях някога са дали живот. Те ежедневно се катерят по тесния и черен горски път с магарета, за да отведат до магичното място поредния човек, който има надежда за изцеление. Който е прегърнал последната искрица надежда, след като не е намерил помощ отникъде. Но е задължително да вярва искрено в чудото. Тогава ще намери лек за своята болка. "През дупката се влиза от запад на изток, т.е. към изгрева на слънцето. Това е някаква древна лечебница. Обреда го знаят само няколко възрастни жени от селото. Примерите за излекувани хора са много - има цяр за всичко - за зрение, слух, нервни и психични заболявания, стерилитет при жени и мъже.
Баба Юлия, шаманката от Крибул, се разболяла от най-опасната болест - рак. Направила три процедури в древното оброчище и туморът изчезнал. "От този момент си дадох дума да помагам безвъзмездно на нуждаещите се. Не е важно на кой бог се кланяме, а да носим вярата в себе си. Тогава стават и чудеса. Насам редовно прииждат жители на съседните и по-близки селища. Но в последните години идват отвсякъде - увеличават се и чужденците. Тя, болката, не избира кой какъв е, идва бързо, а си отива трудно. Опитвам се да помогна за лечението на всички, които идват", реди баба Юлия. "Отчаяните да намерят сили в себе си, за да потърсят и намерят надежда и цяр", твърди възрастната жена.
Преминаването през дупката има за цел човекът, който е болен, да се допре с горната си дреха до скалите. Преданието гласи, че само по този начин може да оставиш там, в змийското светилище, болестта си. Червен конец се носи против уроки. Сваляш връхната дреха, слагаш я върху някое дърво и ставаш нов човек. "Може да се отървеш така не само от болестта си, но и от злото, и от направена ти черна магия, от всякакви лоши работи. Затова и от другия край на света да дойдат в това сакрално място, няма да сбъркат. Че здравето и животът на всеки един от нас, човеците, са безценни. Затова змийското светилище ни прави известни по цял свят", казват жителите на село Крибул.
Дори инвалиди намират облекчение
на своята болка, след като посетят и спазят целия обред", твърди кметът на Крибул Ибраим Шишков.
Надеждата и вярата водят тук не само българи от всички краища на страната. Сред чуждите посетители най-много са испанците.
Обяснението е повече от логично. Много местни са на гурбет в Испания. Там разказват за святото и магично място и приберат ли се в отпуск в родината си, с тях поемат и болни испанци. "Похвалят се на свои близки там, че са намерили изцеление, което не са открили при лекарите, и насам идват нови испанци. Това лято беше страшно, всеки ден по няколко души се катереха нагоре. Идват и лекари, които търсят лек за диагнозата си", уверява кметският управник.
Черната господарка съска край скалите
Огромната черна змия, която пази тракийското мегалитно светилище, периодично се показва, уверяват някои жители на село Крибул. 1-2 възрастни жени и днес не се отричат от думите си, че са виждали грамадното влечуго. То е голямо и черно, но не е агресивно към хората. Напротив. Усети ли човешко присъствие, веднага се шмугва между скалите и изчезва. "Аз не мога да го твърдя това, но има други, които държат на казаното от тях. По-важно е, че хората намират изцеление, а не дали има змия там, или няма", казва кметът Ибраим Шишков. Затова светилището се посещава все повече от нуждаещи се и от туристи.
Община Сатовча преди няколко години изпрати предложение скалното образувание да бъде включено в националната инициатива "100-те природни феномена на България". Предвижда се кандидатстване по европейски проекти за облагородяването на района, но не и за превръщането на Провирачката в туристическа атракция. Защото не бива да се губи лечебната й сила.
Не се предвижда нищо да се строи поне на 200 м от свещеното място. Няма да има нито пейки, нито беседки, нито барбекюта. Там болният трябва да остане насаме със себе си, да намери покой и вяра, за да се излекува. А не да се стигне дотам, че да се използва святото място за пикник. "Само ще опитаме да намерим средства за ремонта на черния път, който е стръмен и теренът е труднодостъпен. Че идват инвалиди, които не могат да стигнат близо до светилището с кола. Налага се да ги качват на магарета или да ги носят на ръце почти по целия път", допълва кметът.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
