Белокаменните паметници са в Световното наследство на ЮНЕСКО
Казват, че вярата в Бог е опазила руснаците през войните. Твърдят, че вярата никога не ги е напускала. Дори когато е било забранено да се изповядва публично, винаги са я пазили в сърцата, в домовете си, в дълбоката руска душа. Тази истинска вяра е засвидетелствена в уникалните храмове, църкви и манастири по цялата необятна руска земя. Изумителната им архитектура се допълва с особения дух, витаещ в тези храмове, и особено в магическия кръг, наречен "Золотое кольцо" - "Златен пръстен".
"Золотое кольцо" на Русия - това са велики паметници на архитектурата - стари събори, здания, църкви, манастири. Всеки от тях носи частица руска душа, нещо от нейната древнославянска сила и могъщество.
Пътувайки през Московска, Владимирска, Ивановска, Костромска и Яриславска област, проникнах в силата на руския дух и почувствах истинското и недостижимо величие на Русия.
"Золотое кольцо" започва от град Владимир - древната столица на Североизточна Рус, един от най-големите туристически центрове. Разположен е на левия бряг на река Клязма, на 176 км от Москва. Основан от Владимир Мономах през 1108 година, градът достига разцвет при княз Андрей Боголюбски, който през 1157 година е преместил тук столицата на княжеството от Киев. Неговият приемник Всеволод е бил един от най-могъщите руски князе и при управлението му владимирските управници са получили титлата "Велики". През 1238 г. градът е бил разорен и опожарен от татарите. По-късно няколко пъти е бил подлаган на набези.
В условията на засилваща се раздробеност на Североизточна Рус, град Владимир престава да е резиденция на великите князе, които извършвали в него само обреда по коронация. От 1299 г. обаче Владимир става резиденция на руските митрополити. Три белокаменни паметници на домонголското строителство влизат в регистъра на Световното наследство на ЮНЕСКО. Задължително е да ги посетите при обиколката на "Златния пръстен". Това са величествените църкви Успенски събор, Дмитриевски събор, Успенски Княгинин манастир и Златните порти на града.
Успенският събор е катедрален православен храм на Владимирската епархия и държавен музей. В него са се венчавали владимирските и московските князе. Паметник на руската архитектура от XII век, послужил за образец на редица по-късни събори, в това число на Успенския на Аристотел Фиораванти. Един от малкото храмове, в които са съхранени уникални фрески на Андрей Рубльов, гениалния руски иконописец от XV век. По време на Андрей Боголюбски в храма се е намирала чудотворната икона на Владимирската Божия Майка. Днес тя е в Третяковската галерия в Москва. През 1992 година Успенският събор е включен в списъка на паметниците на Световното наследство на ЮНЕСКО.
Дмитриевският събор е построен от Всеволод Большое гнездо (Голямото гнездо) и осветен в чест на великомъченика Дмитрий Солунски. Според различни източници съборът е вдигнат между 1291 и 1197 година. Каноничен пример за църковно-куполен белокаменен храм на Владимиро-Суздалската школа. Прочут е със своята белокаменна резба. Стените му са украсени с 600 релефа на светии, митични и реални животни. В събора се съхраняват стенописи от XII век. През 1992 г. също е включен в списъка на паметниците на Световното наследство на ЮНЕСКО.
Златните врати е велик паметник на древноруската архитектура, построен през 1164 година като отбранително съоръжение. От съществуващите през средните векове Златни порти в Йерусалим, Константинопол и Киев, до наши дни са се съхранили само владимирските. По време на Андрей Боголюбски те били най-тържествените порти на столицата на Североизточна Рус. Използвали ги като Триумфална арка. Под сводовете им минавали княжеските дружини, заминаващи и връщащи се от походи. Тук са посрещали чуждите посланици и именитите гости. Портите били вход към най-богатата част на града, където живеели князе и боляри. В горната част има уютна църква. Вече 50 години Златните врати са част от Владимирско-Суздалския музей-заповедник. В църквата има военноисторическа експозиция от различни оръжия и снаряжение. От 1992 година Златните порти са в списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО.
Успенският Княгинин манастир е действащ женски манастир във Владимир. Основан в началото на XIII век от великия владимирски княз Всеволод, наричан още "Голямо гнездо", по настояване на неговата жена - великата княгиня Мария Шварновна. Тя е аланска (осетинска) княгиня, дъщеря на княз Шварн. Мария е родила дванадесет деца - осем синове и четири дъщери. Наричали я "Владетелката на Голямото гнездо." Великата княгиня е покровителствала книгите, науката и изкуствата, отличавала се с благочестие и мъдрост, богато украсявала църквите, по-късно я сравнявали с княгиня Олга и Феодора. След раждането на най-малкия син Иван, княгинята се разболяла тежко и дала обет да основе манастир. През 1200 година по нейно настояване в град Владимир е вдигнат Успенският манастир, който в нейна чест започнали да наричат Княгинин. Осемнадесет дни преди смъртта си Мария се подстригала за монахиня. Николай Михайлович Карамзин е написал: "Готвейки се да умре, княгинята повикала своите синове и ги заклела да живеят в любов, напомняйки им мъдрите думи на великия Ярослав, че междуособието погубва князете и отечеството, възвеличано от труда на предците; съветвала децата да бъдат набожни, трезви, винаги приветливи и да уважават старите".
---
Ростов Велики си има райска градина
"Там, на брега на езерото свято,
Ростов Велики във водата се оглежда,
Там, където за душата винаги е лято,
Ростов Велики князете си отглежда"
Ростов Велики е разположен на брега на езерото "Неро" и е един от най-древните градове на Русия. В "Повести временных лет" пише, че градът е съществувал през 862 година и е бил управляван от Рюрик, а неговите първи заселници са били племето меря. От началото на XII век започнали да го наричат Ростов Велики. През IX век Ростов, заедно със всички владения на племето меря, е бил присъединен към държавата на Рюрик със столица Ладога. В похода на княз Олег срещу Цариград ростовците са участвали като съюзници. В текста на договора между Олег и гърците те се задължавали да плащат данък на отделни руски градове - Киев, Чернигов, Перeславъл, Полоцк, Ростов и Любеч. От 989 до 1010 година Ростов е управляван от младия Ярослав Мъдри. През 1207 година се появява самостоятелно Ростовско княжество, основател на което е Константин Всеволодович - най-големият син на Всеволод Голямото гнездо. Ростов не е избегнал трагичната участ на много руски градове. Бил е опожарен и разграбен от тушинските отряди (1608), които пленили митрополит Филарет Романов - бъдещия патриарх и баща на цар Михаил Фьодорович. В историята на Ростов това е било последното нашествие на завоеватели.
На територията му има 326 паметници на културата. През 1970 година Ростов е бил включен в списъка на историческите градове на РСФР. През 1995 година музеят резерват "Ростовски Кремъл" влиза в книгата на особено ценните обекти на културното наследство на народите на Русия. Ростовският Кремъл е построен през 1670Ч1683 по идея на митрополит Йона Сисоевич, който мечтаел да бъде създаден рай в пълно съответствие с библейското описание - обградена със стени и кули райска градина с езеро в центъра.
---
В Суздал задължително отсядате в манастир
Красив и спокоен провинциален град, в който душата се отпуска. Не знам каква е магията му, но там се чувствах в безтегловност. Забравих за времето, то бе спряло като в приказките. Имах усещането, че целият град е храм.
За Суздал се споменава в най-древната известна руска книга - "Новгородския кодекс". През 1107 г. Суздал е обсаден и превзет от волжските булгари. На града са причинили ужасни щети през 1608-1610 полско-литовските завоеватели. През 1634 г. Суздал е подложен на грабеж от кримските татари. През XVIII век градът става неофициална столица на странстващите търговци "офени", затова жителите на другите области на Русия ги наричали "суздали". През XVI век в Суздал започва строителството на манастири и градът се превръща в един от религиозните центрове на Русия. През 1992 година ЮНЕСКО включва белокаменните паметници на Суздал - Суздалският Кремъл и Спасо-Евфимиевият манастир, в списъка на Световното наследство. Една от най-древните части на Суздал е Суздалският Кремъл. Според археолозите началото му датира от X век. В Архитектурния ансамбъл на Кремъл влиза съборът Рождество Богородично (1222Ч1225), който е един от най-интересните паметници на древноруското строителство. Храмът нееднократно е бил опожаряван, но въпреки това е действащ и до днес. Неговата долна част се отнася към XIII век, а горната - към XVI век. По-старата част е декорирана богато с изключително красива резба от гладък бял камък. Фасадата е украсена с фигури на лъвове, женски маски и сложни орнаменти. В интериора са съхранени стенописи от XIII, XVI и XVII век. В събора са погребани синовете на Юри Дългоръки, князете от рода Шуйски и др. Съборната камбанария е построена през XVII век. В края на XVII век към нея добавили часовник, който отчита всеки час и всеки 15 минути. Архиерейските палати са построени в края на XV век. В тях влизат стопански постройки, които се съединявали с тайни стълби. В западната част на Кремъл се намира дървената Николска църква, построена през 1766 година. Тя е преместена от село Глотово в Суздал. Паметник на дървената архитектура от средата на XVIII век - ярък пример на простия и древен тип дървени конструкции, без да е лишена от съразмерност и красота на формите.
Манастирите в Суздалския край са нещо обичайно и да се отседне в обител се счита за задължително. Един от значимите манастири в града е Спасо-Евфимиевият, разположен на левия бряг на река Каменка в северната част на Суздал. Основан е през 1352 година от княз Борис Константинович като крепост за защита на града от вътрешни и външни врагове. Името на манастира е в чест на първия негов игумен - свети Евфимий Суздалски. Издигането на грандиозните постройки е било възможно благодарение на огромните дарения на князете и болярите, на великия княз Василий III, на цар Иван Грозни, князете Пожарски и др. Архитектурният ансамбъл е изграден величествено, грандиозно, но с вкус. Територията на манастира е заобиколена от крепостни стени с мощни кули, бойници и амбразури. Входната кула е висока 22 метра, с две арки. На територията на Спасо-Евфимиевския манастир се намират няколко паметници на архитектурата. Главният храм на манастира - Спасо-Преображенският събор от края на XVI век, е построен в традициите на древната белокаменна архитектура на Суздал. Гордост на събора са фрески от XVI век и стенописи на известните майстори от седемнайстото столетие - Гурий Никитин и Сила Савин. Необикновена архитектура, с деветнадесет камбани, които звънят на всеки половин час. По разпореждане на Екатерина II през 1766 година в манастира е направен затвор. През 1829 година тук е умрял докараният до лудост декабрист Фьодор Шаховски. През 1923 -1939 в манастирския затвор има политизолатор. В него са били затворени митрополит Пьотър Крутицки, епископ Александър Боярски, икономистите Николай Кондратиев, Леонид Юровски, партийните и комсомолските дейци Владимир Невски, Мартемиян Рютин, Лазар Шацкин, Иван Смирнов. На 1 януари 1943 година манастирът става лагер за военнопленници, в който са затворени офицери и генерали на Вермахта, на италианската, румънската, унгарската и испанската (Синята дивизия) армия. В него е бил и фелдмаршал Фридрих Паулус. През 1968 година манастирът е превърнат в музей.
---
Сигурно ви затрупах с исторически факти, но без тях не бихме почувствали времето, в което се потопихме. Красотата говори сама по себе си, но фактите разкриват различните истории и личности, благодарение на които е създаден "Златният пръстен" на Русия. И това не е всичко. Нашата история за величествените храмове на Русия по маршрута "Златният пръстен" ще продължи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
