Легенди твърдят, че холандското лале тръгнало от Златарица
Благороден като злато. Така определят хората, родени под щастлива звезда. Те имат приятели, на които могат да вярват, винаги са усмихнати и готови да помогнат на всеки. Такива хора в България, ще кажете, са останали малко или въобще ги няма. Но не е така. Има едно градче недалеч от старата столица, което е съхранило малко от тези хора, които носят човешкото в себе си и се радват на златото, което носи в името си техният град.
В Златарица може и да няма истинско злато, но хората са благородни като най-скъпия метал. Златарица си е поставила за цел да се превърне в привлекателно място за живот не само на местните хора, но и да развива туризъм. През градчето тече река, за която се твърди, че някога е била златоносна. Но всъщност туристи предпочитат градчето заради студените зими с дебел сняг и прохладното лято с градините, пълни със зеленчуци и цветя. И заради прочутата златаришка градинарска чорба. Тайната й е, че
се приготвя без мазнина
Тя съдържа картофи, бамя, чушки, морков, домат, малко лук и подправки. Според кмета Пенчо Чанев чорбата е известна още и като "Горанчовска манджа". Навремето златарчанин от фамилията Горанчев, слязъл в градината и каквото видял, го откъснал и го сготвил. Затова и до днес всеки слага в златаришката чорба каквото намери в градината. Някои прибавят и тиквичка или пък кочан царевица, други пък слагат патладжан, грах или зелен боб. Чорбата върви с хубава златаришка сливова или гроздова ракия или пък с бира, казват местните хора. Златарица се слави и с уникалните си туршии за зимата. Домакините могат да консервират и мариноват какво ли не и то да стане от вкусно по-вкусно. Най-нетрадиционна е туршията от гулия - земна ябълка. Наредена в буркани и подправена с хрян и оцет, тя може да се намери в избите на всяка къща. Тази година през септември в градчето бяха направили два тона супа за Празника на градинарската чорба в Златарица. Организаторите сложиха 16 казана с вместимост между 10 и 40 литра. Допълнително в огромен казан Ути Бъчваров сготви над 2000 чорби. Тази година Пенчо Чанев отправи специално предизвикателство към кандидат-депутатите. Те се надпреварват в бързо белене на картофи и бързо рязане на лук. Златарчани и гостите на града имаха възможност да видят и традиционната възставновка на посрещане и изпращане на градинари.
Градоначалникът Пенчо Чанев полага големи усилия чрез проекти за възраждането на родната Златарица. Той се е захванал да създаде условия за развитието на младите в общината. Кметът кандидатства за европари и търси начини да привлича инвестиции от чужбина със съвместни проекти от взаимен интерес с
потомците на онези руски войници и офицери от Перм
Якутск, които са дали живота си за свободата на България в боевете при Златарица през Руско-турската война 1877-1878 г. Паметта за тях и днес е жива в архиви, спомени и предания, в паметници и надгробия. В момента се подготвя златаришко-пермски проект за изграждане на нов паметник, с който градът ще стане още по-привлекателно поклонническо свято място за потомците на загиналите и оцелелите, разказва археологът Виолета Нешева, която е една от движещите сили за развитието на Златарица като по-привлекателно място за живот и туризъм. Археолозите са категорични, че в градчето, а и около него, може да се работи със същия успех, с който се проучват църкви и манастири край Велико Търново. Досега учените са разкрили три могили близо до Златарица. Те са били вдигнати през средния неолит и са продължили съществуването си през ранния и средния халколит. В тях са намерени дребни оръдия на труда. Има много надгробни тракийски могили, които туристите с интерес обикалят. Точно датиране на всички учените не могат да направят. Причината е, че в много от тях липсват предмети, по които да се определи кога са били построени. От проучванията е установено, че могилите са насипвани през три основни периода. Най-старите са били изградени през ХIV-ХII в. пр. Хр., други са също от Стария свят - VII в. пр. Хр., третите - VII-ХIV в.
Край китното градче са открити останки от крепости от ранновизантийската епоха, които са били разрушени още преди векове. Край Златарица обаче археолозите разкрили средновековна църква (ХIII - ХIV в.). Тя е в землището на с. Горско Ново село и е в процес на проучване.
Името на Златарица е свързано с
добиването на златоносен пясък от реката
Този занаят е усвоен от рударите, които са се установили в района след потушаването на Чипровското въстание. Според фермана на султан Селим през 1791 г. Златарица е имала 440 къщи. Вероятно не малка част от тях са изкарвали прехраната си именно на реката, добивайки злато от нея. Веднага след Освобождението на България от турско робство Златарица съществува като самостоятелна административна единица. Сто години по-късно с указ на правителството от 1978 г. градът отново се обособява като община в бившия Великотърновски окръг.
Една от атракциите в града е църквата "Св. Николай". Храмът е обявен за паметник на културата. Нашенци и чужденци се дивят на уникалните му стенописи, икони и архитектурен стил.
Хората в града се гордеят с именитите си съграждани. Златарица е родно място на народния учител Никола Златарски, синовете му проф. д-р Васил Златарски (1866 - 1936) - историк, и проф. Георги Златарски (1854 - 1909) - професор по геология, и на литературните критици Иван Мешеков и Иван Радославов. В града се е родил и друг прочут народен лечител - Димитър Стоянков (бай Митьо). Посмъртно той е удостоен със званието "почетен гражданин" на Златарица.
Градът е един от най-големите центрове в България на т. нар. гурбетчийско градинарство, разказват местните. Те твърдят, че бумът на тази професия бил през XIX - началото на XX в. Златаришките гурбетчии са работили по зеленчукови и овощни градини в Румъния и Молдова, Сърбия, Австрия, Чехия, където пренасяли многовековния опит и култури, усвоени от предците. Правели и цветни градини. Според легендите именно в Златарица били произведени лалета, които градинарите изнесли за Холандия. Така северната европейска държава започнала да произвежда цветята и днес да се кичи с името "страната на лалетата". Учените обаче все още не могат да намерят доказателства в подкрепа на легендата. Това обаче не спира нашенци и чужденци да пристигат в Златарица, за да се наслаждават на красотите и гозбите й.
(Със съдействието на археолог Виолета Нешева)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
