Ако попаднете в Монте Карло и останете неособено приятно изненадани от мащабното строителство срещу легендарното казино, можете да се спасите само на 15 километра от столицата на династията Грималди. Принц Албер е пуснал навсякъде бригадите и машинариите на вездесъщите руски инвеститори - включително и в задния двор на култовия хотел "Париж". Някога там имаше кино и спортна зала, а сега издигат жилищна сграда, в която вероятно ще се настанят най-вече фамилии от бившия Съветски съюз и Близкия изток. Пак за тях са и странните павилиони, в които продават суперлуксозни брандове. В този факт не би следвало да има и цент изненада - още повече че наоколо е пълно с бутици - ако въпросните магазини не са погълнали част от територията на фантастичния парк. Там, където допреди две години всеки ценител можеше да се наслаждава на спокойствие сред палми, екзотични дървета и цветя, вече потропват токчета на вечно незадоволени шопинг маниачки от джет сета. Мигранти - във вече европейския смисъл - почти няма. Полицаи сравнително често спират автомобили за проверка, та дори на тях да пише ЕU. И когато започват да разпитват шофьора как се казват баба му и дядо му и къде са родени, първо си мислиш, че се шегуват. Те обаче са си достатъчно сериозни. Та ако отложите коктейлите в любимия бар на Хъмфри Богарт и Хемингуей в хотел "Париж", можете да се качите на автобус 81 или на влака. Тренът ще ви спре на кокетна малка гара на прелестното Болио сюр мер. След 20-минутен пешеходен преход ще се озовете пред портите на летния дворец на Беатрис Ротшилд. А после - влизате директно във втория кръг от рая: уникалните градини, от чиито беседки не желаете да си тръгнете. Ако сте с автомобил - паркингът е безплатен и доста стръмен. Билетът струва 13,50 евро.
Елегантната сграда, кацнала върху най-високата част на нос Кап Фера, ви пренася в епохата и посланията на вечния разкош, който винаги остава извън времето. Беатрис, дъщеря на банкера Алфон де Ротшилд и съпруга на барон Морис Ефруси, се влюбва в късчето от рая, което изглежда недосегаемо - за досадния свят, за неприятностите, за плебса. И решава да построи своя оазис. Купува парцела от неговия собственик - белгийския крал. Акцията започва през 1905 година, дирижирана от архитекта Арон Месия. По това време Беатрис вече е разведена с евреина милиардер, роден в Одеса. Тя се разделя с него не толкова заради сериозната разлика във възрастта и своята туберкулоза, колкото заради пагубната му страст към хазарта. Архитектурният стил напомня за замъците във Флоренция и Венеция - с изискани щрихи от мавританската екзотика. Животът тук наистина изглежда в розово - от мраморния под до изискано изрисуваните гюлове по античните колони и дамаската на креслата. Дивани, порцелан, гоблени с митични сюжети и живопис са обединени в абсолютна хармония. Естетиката на Просвещението напира в декорациите - всеки детайл е лично одобрен от високообразованата Беатрис. Тя умира през 1934 година, завещавайки любимото си имение на Френския културен институт. Сега всеки може да се докосне до съвършения вкус на тази забележителна дама, чиято фамилия спонсорира някои от най-големите музеи в света.
Тя откровено е хвърлила ръкавицата на Версай и Мария Антоанета
въпреки че паркът над Средиземно море е направо миниатюрен, ако бъде сравнен с този на кралицата, предлагаща на народа си да яде пасти, вместо хляб. Но все пак ви трябва поне половин ден, за да обиколите деветте му територии, решени в различен ландшафт: от испански през провансалски и севърски до японски. Дизайнът е на огромен кораб - Беатрис е страстна пътешественичка. Неслучайно нейните служители, които се грижат за флоралната приказка, са били облечени като моряци. Край тях са тичали на воля маймуни и фламинго, летели са зелени папагали от Австралия. Днес под каменните арки, край фонтаните, статуите и палмите звучат езици от всички краища на света. Всъщност гостите на Беатрис говорят на един език - този на възхищението и респекта. Шедьоври от класиката звучат през топлите месеци сред тропическата растителност.
Още 20 минути пеш и ще стигнете до прочутата вила "Керилос" - тя е на самото море, съвсем близо до яхтеното пристанище. Входът й е на метри от местното казино, чиято архитектура е впечатляваща - Болио сюр мер е висока класа. Неслучайно точно в това градче, което е съвършено в своето изтънчено тузарство, преди малко повече от стотина години професорът археолог и запален нумизмат Теодор Райнах и неговата богата съпруга Фани Хан решават да се запишат в местната история с нещо различно - сграда в класически гръцки стил. С мисията се захваща архитектът от Ница Еманюел Петремоли, друг фанатик на тема "античност". Според информацията от гидовете, маестрото на чистите пропорции веднага решава - няма да прави самоцелни копия на сгради отпреди 20 века, а ще впише вилата в атмосферата на Ривиерата. Линиите са прости и изчистени, балконите са с една нота по-артистично оформени. Излезете ли на тях,
се озовавате между морето и небето
"Керилос" пък означава лястовица.
Интериорите са вдъхновени от формите и дизайна на Елада - каквито ги познаваме от учебниците и картинките по митологиите. Най-голямата зала е на първия етаж - с 12 колони от мрамор, донесен от Карара и Сиена. Стените са покрити с рисунки, чиито главни герои са богове и хора. Има респектираща библиотека и живописна трапезария. Всяко от помещенията е наречено с имена от Елада. В обширната стая "Андрон" мъжете се събирали да димят с пурите си. Между спалните има бани с води от местните минерални извори. Атмосферата е различна - всичко модерно е използвано, за да бъде възпята древността. На градините в "Керилос" има наречен дори парфюм.
От югоизточната страна на Монте Карло е Ментон, наричан Перлата на Франция, където обаче много се усеща съседна Италия. Преди векове градът е бил собственост на Генуезката република. По някое време е и част от Монако - всъщност това е по-малкият брат на Монте Карло. Английските и руските аристократи са се разписали преди началото на Първата световна война, а внуците им днес са изкупили всичко, до което са се добрали. Който търси хармония, я намира в Ментон - между природата, архитектурата, храмовете, доброто възпитание, великолепното море, прелестните градини... И понеже местните са наясно с тънкостите на туризма от векове, през февруари правят големия цитрусов фестивал - не че толкова са го закъсали за посетители, колкото да се забавляват с парада и скулптурите от лимони и мандарини.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
