Созопол. Строят ли се в XXI век замъци? Да! Пътувайки към Южното Черноморие, вдясно от главния път след Созопол, до Равадиново, дълго обръщаш глава (ако не си шофьор), привлечен от високите кули на средновековен замък. Хората от селото разправят, че на мястото, където се издига, се събират всички ветрища и затова в най-голямата жега тук е свежо и леко се диша. Не знам дали точно това е имал предвид господарят (собственикът) на замъка, кръщавайки го "Влюбен във вятъра". Би било твърде опростенческо. По-скоро е нещо като сън, като романтично копнение по едни други времена.
Прекрачиш ли тежките порти срещу 8 лв. такса, забравяш, че си решил да се отбиеш за десетина минути. Искрено възкликваш: "Ама той е истински!" Вече 16-а година го гради Георги Тумпалов, чиято белоснежна статуя в цял ръст и с меч в ръка се извисява току до входа. Издълбаните върху камъка думи дават отговор на основния въпрос, който тук е на върха на езика на всеки любопитко: "Носих те дълго моя мечта/и изграждах те камък по камък./Виждам те вече, пред мен си сега,/влюбен във вятъра приказен замък".
Някой прекалено строг естет би заклеймил еклектичния му стил като кичозен, но няма да е прав. "Дисниленд" да не би да е шедьовър на изкуството? На такива места хората отиват за отмора и развлечение. Замъкът "Влюбен във вятъра" спечели през декември м. г. специален приз на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация за най-динамично развиващ се атракционен туристически обект на 2012-а.
С хиляди тонове странджански камък е строен замъкът (още не всичко по него е привършено), параклисът "Св. Георги Победоносец", изящната арка, копие на Адриановата в Истанбул, солидната ограда, красивите сводове, мостчетата над водните басейни... Научаваме, че камъкът е уникален, защото мени цвета си в зависимост от светлината и на вечерно осветление ставало приказно. Огромно количество медна ламарина обшива гредите, паркетът в залите е дъбов, там са и величествените тронове, резбовани изкусно от родни майстори. Всички прозорци ще бъдат с многоцветни витражи.
Тук времето тече по различен начин. Навсякъде звучи тиха, сякаш магическа музика. Бръшлянът, боднат още при първата копка през 1997 г., е плъзнал по високите стени. Паркът не е като във френските дворци например, а дивна градина, пълна с живот и птичи песни, с много цветя, храсти и дървета, с фонтани, статуи, русалки, чудновати животни от камък... От време на време се чуват стряскащите крясъци на пауните, бели лебеди и един много важен черен се носят из голямото изкуствено езеро, а туристите се побъркват да ги снимат. Впечатляваща е избата, изкопана дълбоко под земята и облицована с аметист и златен варак. Безкрайно дълга е поставената тук тежка дъбова маса. Няма ги само виночерпците. Покрай нея са наредени репродукции на прочути картини от Ренесанса с уникални по изработката си резбовани рамки. Засега стоят в тъмното, но мястото им ще бъде в залите на замъка. В параклиса ни чака още една изненада - олтар, направен от желязна дантела. Явно още не му е рязана лентата, защото вътре работник отлива в калъпи гигантски жаби от гипс. Ще ги обработят по специална технология, за да хванат "патината на времето", и ще ги поставят на страж край езерото.
В Равадиновския замък е и "Къщата на приказките" от Борисовата градина в София, или по-точно това, което е останало от нея. Местен резбар доброволно се е захванал да я възстановява.
Говори се, че идвали хора с огромни пари да купят замъка "Влюбен във вятъра", но собственикът не искал и да чуе. Казвал: "Все едно да продадеш детето си".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
