Тур Хейердал доказва на дело световните миграции
Проф. дин Николай Овчаров
Преди няколко години бях на голямо пътуване с крюизер край бреговете на Норвегия. След като обиколихме северните фиорди, ние се насочихме към столицата Осло. Един спокоен и приятен град, пълен с музеи и изкуство. А заедно с корабите на древните викинги огромно впечатление ми направи музеят на големия пътешественик Тур Хейердал.
Прочутият норвежец е роден през 1914 г. в градчето Ларвик, намиращо се близо до столицата. През 1933 г. постъпва в зоологическия факултет на Университета в Осло, а три години по-късно извършва първата си експедиция на Маркизките острови. Изследванията му са прекратени от Втората световна война, в която Хейердал взема активно участие. Веднага след утихването на сраженията той се отдава на любимите пътешествия.
Макар да
не е археолог по професия
той е такъв по призвание. Главна цел в живота му е да докаже, че островите в Тихия океан са заселени не само от Азия, но и от Южна Америка. За тази задача той подготвя изумителен за времето експеримент. Заедно със съмишлениците си Хейердал строи в 1947 г. сала "Кон-Тики", чийто прототип са примитивните плавателни съдове на перуанските индианци. Цели 101 дни светът следи със затаен дъх опасното преодоляване на 8000 км между Южна Америка и Полинезия. То завършва успешно и норвежецът написва бестселъра "Пътешествие на "Кон-Тики".
Доказал възможните миграции от Новия свят към Тихия океан, през 1969-1970 г. Хейердал започва друго рисково начинание. Той
пресича с папирусовите лодки "Ра" и "Ра 2"
Атлантическия океан и показва, че древните египтяни са може би открили Америка много преди Колумб. В 1977 г. с корабчето "Тигрис" пък прекосява Персийския залив по дирите на библейските митове и после го изгаря в знак на протест срещу войните на Земята. Тур е изявен пацифист и над плавателните му съдове винаги се вее флага на ООН.
Едно от големите приключения на Хейердал е организирането на археологическа експедиция на остров Пасха или Рапануи, както го наричат туземците. Всички знаят за гигантските статуи моаи, будещи въпроси още при откриването на тази територия през 1722 г. от холандския адмирал Якоб Рогевен. В 1955 г. норвежецът се отправя натам заедно с Арне Шьолсволд, Карлайл Смит, Едвин Фердон и Уилям Малой. Те прекарват на парчето земя няколко месеца, провеждайки разкопки и картографирайки местността. Важна задача са експериментите по дялането на статуите, тяхното пренасяне и монтиране.
Въз основа на разкопките и на местните легенди Хейердал изгражда интересна теория за историята на острова. Според нея Пасха е
заселен преди хилядолетие от т. нар. дългоухи
дошли от Южна Америка и изобразени на статуите. В средата на ХVI в. идват "късоухите", които може би са докарани като работна ръка. Някъде през ХVIII в. те се вдигат на бунт срещу угнетителите си. "Дългоухите" се укрепяват зад защитен ров в източната част на острова и го запълват със запалими материали. "Късоухите" обаче ги изненадват в гръб и хвърлят всички, с изключение на двамина, в горящия огън. Радиовъглеродният метод наистина показва, че пожарът е станал преди около три века.
Тур Хейердал създава на Пасха предпоставките за археологически проучвания, продължаващи и до днес. Съвсем естествено неговите тези имат и доста противници. Първо е атакувана идеята му за преместването на гигантските статуи от кариерите под вулкана Рану Рараку в централната част на острова. Тези чудовищни творения са високи между 4 и 10 м, тежат най-малко 20 т, а
някои надхвърлят 90 тона.
Пренасянето им на километри разстояние определено е проблем, въпреки нагледните експерименти на Тур. През 1986 г. той се съгласява с чеха Павел, че моаи са въртяни в изправено положение, за да бъдат прекарани от точка А до точка Б. Движението се извършвало по запазени до днес специални пътеки за транспортиране, а много статуи са изоставени и захвърлени край тях.
Последните разкопки на Пасха показват, че редица от направените вероятно към ХI в. близо 900 моаи имат освен огромни глави, и тела, скрити днес дълбоко под земята. Заедно с характерните боядисани в червено шапки, увиснали брадички и дълги уши, по туловищата се открива пласт от червена боя и изрязани непонятни символи. Д-р Колинс Ричардс от Университета в Манчестър пък доказва, че статуите не са били захвърлени край пътеките, а са били съзнателно монтирани върху каменни постаменти (аху) там. Така се получавали свещени алеи, пазени от чудовищните статуи.
Изявите на Тур Хейердал като археолог не приключват на Пасха. През 1980 г. той се връща в Перу и
открива цяла долина с древни пирамиди
В 1993 г. посещава Канарите и намира уникални паметници, построени от гуанчо - древен народ, изтребен напълно от испанците. През пролетта на 2001 г. оглавява археологическа експедиция в Русия, за да докаже хипотезата си, че предците на норвежците идват от бреговете на Азовско море.
Тур Хейердал умира на 18 април 2002 г. Научавайки фаталната епикриза за рак на мозъка, той се отказва от лечение и се оттегля в дома си в Италия. А за нас остават думите му: "Ние, хората, трябва да се стремим към дружба, взаиморазбиране и сътрудничество, за да може човечеството да преживее на нашата малка планета, поправяйки това, което е развалило през вековете поради липса на знания и уважение към ближния!"
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
