Пещера в "Кайлъка" предлага 7000 бутилки вино
Крали Марко разсича скала край река Чернелка
Всеки гост на Плевен задължително не трябва да предвиди по маршрута си Панорамата. Не защото трябва да очаква да бъде шокиран или потресен от видяното. По-скоро заради обстоятелството, че подобни панорами се броят на пръсти по света и всички те са свързани със събития, превърнали се в повратни точки в историята. Гостите на Плевен обаче трябва да бъдат предупредени, че това лято градът е твърде непривлекателен заради мащабните ремонти в централната част, където подменят изцяло настилката. Дори Мавзолеят от емблемата на града е закрит от палети със строителни материали. Затова разумният ход е да предпочете за отдих околностите, както впрочем правят и местните.
Спокойното място за нощувка и похапване наблизо е паркът "Кайлъка", който е само на 6 км южно от центъра. Това са 10 000 декара защитена територия, в която се срещат редки за България и Балканския полуостров растения и птици и животни. Много от тях са включени в Червената книга. Паркът е строен през 1946 година по инициатива на видния плевенчанин генерал Иван Винаров. Местност Кайлъка се намира в живописен каньон с езеро с лодки и водни колел, както и два язовира, подходящи за спортен риболов. Има кътове за отдих, тенис кортове, плувни басейни и зоологическа градина. Високите отвесни скали пък привличат алпинисти или просто любители на катеренето.
На територията на "Кайлъка"
се намират останките на късноантичната крепост "Сторгозия"
Античното селище възникнало първоначално в центъра на днешния Плевен като пътна станция в Римската империя. Заради варварски нашествия след 238 г. нататък, властите вземат мерки за защита на населението. Труднодостъпният терен на днешния парк "Кайлъка" се оказал подходящ за отбрана и там изграждат крепостни стени. "Сторгозия" е на площ от 31 декара с дебели до 2 метра каменни зидове.
При археологически разкопки са открити две крепостни порти, три подсилващи фортификационната линия кули, останки от жилищни постройки и раннохристиянска базилика с внушителни размери. Реставрирана е и укрепителната система.
В една от пещерите в парка любителите на изискани питиета могат да попаднат в своя рай, защото там е скрит музей на виното.
Той е край малкия язовир "Тотлебенов вал" и приема гости. Собствениците твърдят, че притежават една от най-богатите у нас колекции от различни видове вина - 7 хиляди бутилки. Твърдят още, че друг подобен музей в пещера на Балканите няма, а който пожелае, може да дегустира.
Отново извън града човек ще открие на 12 км друг прекрасен карстов каньон с екопътека. Намира се между селата Горталово и Къртожабене и продължава 6,5 км по протежение на малката река Чернелка. За старт всеки може сам да избере едно от споменатите села. Подстъпите към екопътеката са както откъм Горталово, така и откъм Къртожабене. И в двата случая туристите се натъкват на скален феномен - "разсечения" камък. Скалата сякаш наистина е разцепена с огромен нож. Легенда я свързва с Крали Марко, който
3 дни и 3 нощи се бил с Муса Кесаджия
На другия ден като се наспите, идете на Панорамата. Тя се вижда отдалеч и е на самото бойно поле в Скобелевия парк. Панорамата "Плевенска епопея 1877 г." е строена през 1977 г. по повод 100-годишнината от освобождението на града. Руският художник Николай Овечкин е автор на живописната част. Той ръководител колектив от 13 руски и български художници.
Сградата има форма на пресечен конус, носен от четири стилизирани щика. Състои от четири зали: уводна, панорама, диорама и заключителна. На платно от 2375 квадратни метра е пресъздадено с поразителна реалистичност най-мащабното и кръвопролитно сражение от Руско-турската война през септември 1877 г. Това е третият щурм. В панорамната зала посетителят се озовава в центъра на сраженията на най-високия хълм край града. Централно място е отредено на бойните действия на южния участък, водени от отряда на генерал Михаил Скобелев.
В диорамна зала живописно платно отразява последния бой за Плевен в долината на р. Вит на 10 декември 1877 г. След полудневен кръвопролитен бой гренадирският корпус на генерал Ганецкий разгромява и пленява 43-хилядна турска армия. Предава се маршал Осман паша, един от най-талантливите турски военачалници.
Мостът на Кольо Фичето възкръсва след пожар
Другото име на Ловеч е Градът на люляците. Покритият мост, строен от Кольо Фичето, е перлата в корона му от забележителности. Историците определят като дата за окончателното му завършване зимата на 1875-1876 г. Цялостното изграждане на моста става под вещото ръководство на известния майстор. Дървеният материал е докаран от Троянско, а каменният - от кариера в с. Радювене.
Общо мостът над Осъм е дълъг 84 метра и висок седем. На него били разположени десетки занаятчийски и търговски дюкянчета. Обслужвали нужди на ловчанлии и жителите на околните села. В тях стояли обущари, кундурджии, кожухари, сарачи, кафтанджии. В средата на моста навремето били разположени кафене и бръснарница. Днес съдържателите им продават сувенири. Мостът бил опожарен в една нощ на 1925 г. И досега си остава мистерия кой е посегнал на уникалното творение на Кольо Фичето. Впоследствие бил възстановен в по-различен вид, а в музеен кът са изложени като експонати малкото останки експонати от оригинала. Покритият мост е входна врата за квартал "Вароша". Старият квартал на Ловеч е обявен за архитектурно-исторически резерват през 1968 г. Той обхваща цялата стара част на града по десния бряг на река Осъм. Част от "Вароша" са и редица здания по левия бряг на реката в близост до Покрития мост и парка "Стратеш". Основната част от архитектурното наследство на квартала е свързано с възрожденското строителство предимно от началото до 70-те години на XIX в. Улиците са тесни, криволичещи, с високи зидове и тежки дъбови врати. Къщите са малки, дворовете - на няколко нива. Градени са в периода 1850 - 1870 г. За най-добрите представители на варошлийската архитектура е типично, че нямат дюкяни. Причината е, че цялата занаятчийска дейност е съсредоточена по търговската улица на града и Покрития мост.
На територията на "Вароша" се намират над 200 исторически и архитектурни паметници от местно и национално значение. Сред тях са музеят "Васил Левски", етнографският комплекс, ловешката средновековна крепост, църквите "Успение Богородично" и "Света Неделя", сградата на училище "Йосиф I", където е написана песента "Върви, народе възродени". Много места са свързани с дейността на Васил Левски. Повечето къщи във "Вароша" са обитаеми. В района работят хотели, заведения за хранене и развлечения. Това превръща стария квартал на Ловеч в привлекателно място за гостите и жителите на града.
Ако ви предстои посещение на Ловеч, редно е да се отбиете до Къкринското ханче.
То заема важно място в българската история - давало е подслон на български революционери и борци на свобода. Останало е в историята със злокобната дата 27 декември 1872 година, когато там е заловен Васил Левски. Ханът се намира в село Къкрина на 17 км от Ловеч. Сега е превърнат в музей, макар че дълго време след като Левски бил заловен, а по-късно обесен, ханчето е изоставено. Съратниците на Апостола повече не се завръщат там. В двора е вдигнат плет по подобие на този, който Левски се е опитал да прескочи при залавянето му.
Чудотворната Троеручица прославя Троянския манастир
Троянският манастир винаги е бил сред най-посещаваните у нас. Най-големият наплив е пред чудотворната икона "Пресвета Богородица Троеручица", заради която всъщност била построена и светата обител. Летопис от 1835 г. твърди, че "началото на Троянската обител бе подир много години, откакто падна българското царство. Яви се един монах, българин, неизвестен по име. Дойде неизвестно от кои земи, засели се в пустинята планинска заедно с единствения си ученик".
През 1600 г. при тях замръкнал друг атонски монах на път за Влашко. Той носел копие от чудотворната икона "Св. Богородица Троеручица". Случило се чудо. На няколко пъти монахът тръгвал, но конят му все се спъвал и падал. Най-после монахът разбрал божия знак и оставил иконата тук. Славата й се разнесла. Заприиждали поклонници. Така се появил манастирът, който се превърнал в един от най-важните духовни и просветителски центрове по българските земи. Тук бил създаден Троянският дамаскин, работили много известни книжовници като Спиридон, Рувим, Манасий, Калиник, Йосиф Соколски, даскал Тодор Пирдопски. Освен книжовници манастирът приютявал хайдути и революционери. През 1872 г. Левски основал тук таен революционен комитет, чийто пръв председател бил игуменът. По време на Априлското въстание в манастира бил организиран боен щаб на апостолите Панайот Волов, Георги Икономов и Тома Хитров.
През 1830 г. манастирът получил статут на ставропигиален - подчинен пряко на Цариградската патриаршия. Стенописите в църквата били рисувани от Захари Зограф между 1847 - 1849 г. Върху стената на жилищното крило на североизток от църквата са изографисани лъв и слон, символизиращи силата и търпението на българския народ.
Чудотворната икона "Пресвета Богородица Троеручица" получила своето име в далечния VIII век, когато в Сирия живял св. Йоан Дамаскин, ревностен християнин. Според преданието византийският император Лъв III го наклеветил пред халифа. Халифът заповядал да отсекат дясната ръка на светеца до китката. Йоан измолил да му дадат отсечената ръка, допрял я до китката си и паднал на колене пред иконата на Божията майка. Дълго се молил да излекува ръката му и задрямал. Когато се събудил, видял ръката си оздравяла. От благодарност поръчал да прикрепят към иконата на Божията майка сребърно изображение на отсечената ръка.
Зад чудотворната икона в Троянския манастир е погребан и патриарх Максим, който e бил послушник тук.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
