Белград/София. Със сигурност им се е доплакало на сърбите, след като в нощта срещу понеделник хърватите издигнаха на границата си табела с обещаващото съкращение ЕС. Преди шест години подобни табели цъфнаха на границата с Румъния и България, а още три години по-рано Унгария сложи на входа си европейските звезди. Засега Белград гледа таблото "Заминаващи", а кога ще пристигне в Европа знае един Бог.
Европейската перспектива пред Сърбия бе очертана миналата седмица в Брюксел. Лидерите на 27-те дадоха зелена светлина за започване на преговори за членство, което е исторически момент след войната, довела до разпадането на бивша Югославия. Така процесът, който трябва да доведе до хармонизирането на сръбското законодателство с нормите на ЕС, ще започне през януари догодина. Сърбите бяха възнаградени за споразумението за нормализиране на отношенията с Косово, а премиерът им дори изрази амбиция Белград да приключи преговорите до 4-5, а не до 10 години. Политиците имаха повод за празник, а обикновеният сърбин се стресна, че страната му тръгна за Европа не кога да е, а на Видовден. В Сърбия се смята, че на този ден са се случили и ще се случват най-значимите за историята на страната събития. Видовден е натоварена с много символика, като се започне с битката на Косово поле през 1389 г., когато Сърбия пада под османско робство. "На Видовден решения не се взимат. Това е лоша поличба", смятат сърбите., а времето ще покаже дали имат право.
Псувните в Сърбия са като поздрави. Комшиите псуват на майка, на Бог, на неродено дете, на държава и на всичко, за което се сетите. Със сигурност реформите, които трябва да доближат Сърбия до Европа, ще доведат до редовното използване на псувнята по адрес на Европейския съюз. Интересното обаче е, че ругатня срещу бивша Югославия няма. Докато сръбските политици са вперили поглед в европейското бъдеще, обикновените сърби са обърнали глава към югославското минало. Белград, че и цяла Сърбия се тресат от югоносталгия, намираща израз по различен начин.
"Носталгия стои в основата на тази изложба". Така обясняват в един глас момичетата на входа, облечени в тениски с надписи на шестте републики, влизащи в състава на бившата федерация. "Изживейте духа на добрите стари времена" е призивът на входа на експозицията, намираща се на централната улица "Кнеза Михайлова", който приканва минувачите към пътуване назад в несъществуващата Титова Югославия.
Срещу 2,5 евро всеки желаещ може да разгледа три етажа с експонати, принадлежащи на време, за което сърбите пазят хубави спомени. Югославската гордост е на първия етаж. Всеки може да се снима с паркираната "Застава" и да си спомни за продукцията на обувната фабрика "Борово". "Това са гуменки от "Борово" и нямат нищо общо с китайската продукция", пише под спортните обувки. Специално място е отредено на червения югославски паспорт - наречен бащата на паспортите. Това е документът, за който са завиждали и руснаци, и американци. С него средностатистическият югославянин е можел да пътува без виза навсякъде по света с изключение на Гърция заради спора с името на Македония и Албания заради тогавашния диктатор Енвер Ходжа. Червеният паспорт на СФРЮ е плод на успеха на дипломацията от времето на Студената война, а цената му на черния пазара е стигала до 10 000 щатски долара.
Посетители на изложбата, посветена на живота на средностатистическия югославянин, са местни. Интересът е голям, а от изражението на лицата става ясно доколко са живи и спомените. 30-годишните се връщат в детството си, 50-годишните в младостта си, а по-младите добиват визуална представа за разказите на своите родители. "Роден съм на 9 май 1987 г. Не си спомням нищо, но много съм слушал за времето, когато сърби, хървати, босненци, черногорци, македонци и словенци за живели заедно като братя", казва Младжан Нягоевич, открил по случайност изложбата.
Вторият етаж от експозицията връща във времената на бригадирското движение. Отдадена е почит на югославската авиокомпания "ЯТ" и югославския автобусен транспорт. Посетителят може да види хранителни стоки от югославско време, типичният хол на средностатическото семейство, канцеларията на директора в тогавашните предприятия, спортни екипи, карта на югославското футболно първенство.
"С умиление си спомням за това време", споделя жена, наближаваща 60-те. "Това бяха сигурни времена. По цяло лято сме пътували на автостоп. Получавахме възнаграждение, което ни осигуряваше достоен живот", добавя тя. "Хората са живеели много добре. Имали са работа и пари и затова никой не е имал необходимост нито да краде, нито пък да убива. Не е имало просяци. Веднага се е помагало на хората, останали по някаква причина на улицата", казва още Младжан Нягоевич, който завършва сръбска филология.
Третият етаж на изложбата предлага забравените миризми от югославското време. През ключалка посетителят може да усети миризмата на българска роза, загоряла мляко или пък на югодъвка. В импровизирано кафене с типичните за времето си покривки може да се опита "Кокта" - югославския отговор на "Кока-Кола", "Юпи", наподобяващо "Фанта" и прословутата бира "BIP". От отсрещната страна пък посетителят попада в югославско училище, в класна стая с черна дъска и портрет на Тито и физкултурен салон с неизбежните соцуреди "кон", "коза" и шведска стена.
"Усещам някаква индиректна носталагия", казва Младжан на изхода на изложбата. Мъжът добавя обаче, че се чувства гражданин на света. "На 26 години съм, а съм живял в четири държави. Роден съм в Социалистическа федеративна република Югославия. После живях в Съюзна република Югославия. Бил съм гражданин на държавния съюз Сърбия и Черна гора, а днес живея в Сърбия", казва с усмивка той. След преживяната югославска емоция обаче той дори и не се замисля, кога ще може да се похвали и с европейско гражданство.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
