Днес столица на държавата Мянма или някогашната Бирма е неголемият град Нейпидо. Но до 2005 г. държавен център е Янгон, наричан преди от британските колониални власти Рангун. Това е огромен мегаполис, чието население заедно с предградията достига 6 млн души. Кварталите на Янгон са разхвърляни на голямо пространство, като компактен е само центърът, проектиран от англичаните през ХIХ в.
Археологическите проучвания показват, че още през V в.пр.Хр. на брега на река Янгон е съществувало селището Окала, чиито жители са риболовци. По-късно то изчезва, а вече в началото на ХI в. на неговото място възниква поселението на народа мони, Дагон. Жителите му също са рибари, но те са и пазачи на изградения в тези времена важен будистки храм Шведагон. В 1755 г. крал Алаюнпая от династията Конбаун завладява Дагон и го преименува на Янгон. Понеже този владетел обединява Мянма след дълги междуособици, той избира име, значещо "Краят на войната".
По време на Първата англо-мянмарска война Янгон минава от ръце в ръце, а в 1841 г. дървените сгради са унищожени от голям пожар. Ето защо, когато англичаните окончателно овладяват Мянма през 1886 г. и Янгон е избран за столица на владенията им, се налага създаването на изцяло ново селище. Градоустройствения план е възложен на армейския инженер лейтенант Александър Фрейзър. Той избира участъка, ограничен от изток от река Пазудонг Крик, а от юг и запад - от река Янгон. Там е изградена правилна мрежа от улици и квартали с множество паркове и изкуствени езера. Оригиналното съчетание между британската колониална архитектура и местната традиция на дървените къщи дава известност на Янгон като "Града-градина на Изтока".
В 1930 г. столицата е застигната от нещастия - мощно земетресение и опустошително цунами. През 1942 г. Янгон е окупиран от японските войски. Освободен е от съюзниците през май 1945 г., но понася сериозни щети от боевете и бомбардировките. Още след като става столица на независимия Бирмански съюз в 1948 г. започва смяна на английските наименования на улици и площади с названия на мянмарски език. Този процес е дълъг и завършва чак в 1989 г., когато държавата променя името си от Бирма на коренното Мянма, а столицата й - от Рангун на Янгон.
В ранното февруарско утро през 2016 г. моята екскурзоводка в Янгон, симпатичната Пуи, ме повежда по улиците на града. Разбира се, за Мянма, както и за целия Индокитай, февруарската температура рядко пада под 30 градуса. Това ме кара веднага да си купя характерната за този район мъжка пола, която се оказва изключително удобна и практична.
Няма как първата ни спирка да не е символа на Янгон - невероятната пагода Шведагон. Това е грандиозен будистки храм от типа "ступа", който се намира на изявения хълм Сингутара в центъра на града. Ступата е висока 98 м и блести от дебелия слой позлата. Самото название Шведагон идва от мянмарската дума за злато, съчетана със старото име на града - Дагон.
Според легендата първообраза на пагодата е издигнат преди 2500 години. Тогава двамата братя-търговци Табхуса и Бхалика срещат Сидхарта Гаутама, известен като четвъртия Буда. Те го гощават с меден сладкиш, а учителят се отблагодарява с осем свои косъма. По пътя си братята раздават четири от тях, но когато се връщат в Мянма виждат, че в кутийката пак има осем.
Космите правят много чудеса: слепи проглеждат, неми проговарят,
а сакати прохождат и тичат по света, за да съобщят новината.
В Мянма с радост ги приема крал Окалапа и им дава благословия да направят храм на хълма Сингутара. Там вече се пазят реликви от предишните трима Буда. Това са жезълът на Какусандха, водният филтър на Конагамана и парче от туниката на Касапа. Над светините една над друга са построени няколко пагоди, направени от различни строителни материали. Хълма се превръща в място за поклонничество, а първият посетил го владетел става великият индийски цар Ашока в 260 г.пр.Хр.
В продължение на векове за храма се грижат владетели и принцове. После обаче пагодата запада, за да се стигне до ХтV в., когато крал Биня У я реставрира и височината й достига 18 м. До ХVIII в. храмът придобива съвременната си височина, като едновременно непрекъснато е покриван със злато. Смята се, че днес върху ступата са натрупани около 55 тона от благородния метал. На върха на гигантската конструкция има своеобразен "чадър", на който са закачени 1065 златни и 420 сребърни звънци, издаващи приятни звуци при полъха на вятъра. Там е и сфера от чисто злато, инкрустирана с 4351 диаманта с обща стойност 1800 карата. Отдолу пък са монтирани 2483 рубини и изумруди, както и смарагд от 76 карата.
Шведагон далеч не е само централната ступа, а и множество по-малки храмове, оградили я отвсякъде. Там са и две от най-големите камбани в света - 42-тонната Маха Тисада и 23-тонната Сингумин. Разказват, че през 1608 г. войниците на португалския авантюрист Фелипе ди Бриту-е-Никоте
разграбват Шведагон и открадват 300-тонната камбана Дхамазеди,
инкрустирана със скъпоценни камъни. Натоварват я на кораб, който потъва от тежестта в река Иравади и досега светинята не е намерена.
След като Пуи ми е показала фантастичния Шведагон, ние се запътваме към другите красоти на Янгон. В централната част на града на улица Махабандула е пагодата Суле, която е висока "само" 48 м. Както повечето храмове в Мянма тя е с формата на камбановидна ступа, но тук особеността е, че е осемстранна. Предполага се, че този храм датира отпреди новата ера и в него са вградени косми на Буда. Дори името й на езика на моните е Чак Атхок, което означава "Пагодата със свещените коси". Според легендата в този храм крал Окалапа и търговците планирали проекта за построяването на Шведагон.
Следващата ни спирка е храма Чаутхачжа, където се намира едно от най-големите изображения на Буда в т. нар. "полегнала поза". Статуята е дълга 72 м и е богато украсена. Най-важната подробност е върху стъпалата на Буда, където са изписани 108-те особености на божеството. Те показват неговото отношение към живота и учението и служат за предсказване на бъдещето.
Една разходка из живописния Янгон непременно трябва да мине през прочутите му пазари. Там туристите могат да си закупят на сравнително ниски цени накити от полускъпоценни и скъпоценни камъни. Аз обаче се впечатлявам от предлаганите картини и си вземам за спомен един прекрасен пейзаж от Мянма.
Кралица Шинсобу първа покрива храма със злато
За първи път ступата е позлатена през ХV в. при управлението на кралица Шинсобу. Тя нарежда храма да бъде покрит със златен лист с обща тежест, колкото е нейното тегло - 40 кг. Рекордът обаче е надминат още при нейния зет и наследник Дхамазеди, положил върху пагодата злато, надвишаващо 4 пъти тежестта му.
Англичаните също крадата
През 1825 г. британците опитват да изнесат от главния храм тежащата 23 тона камбана Сингумин. Лодката потъва във водите на реката и те обещават на мянмярците да им я върнат, ако я извадят. Тогава местните хора прекарват отдолу кухи бамбукови стебла и тя изплува сама на повърхността.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
