Днес повече от всякога са ни нужни визионери, казва Полина Карастоянова
* Обединение на БНТ и БНР не може да бъде самоцел
* Нужни са ни превантивни мерки за опазване на сградите символи
* Фонд "Културно наследство" е разумна идея
Поли Карастоянова е родена в Пловдив. Завършила е икономика в УНСС и втора магистърска степен по масови комуникации в Нов български университет. Работила е като финансов консултант на български и международни компании. От 2003 година свързва работата си тясно с развитието на туризма в България, когато Българската организация за конгресен туризъм я кани за свой изпълнителен директор. През 2006 г. е сред учредителите на Националния борд по туризъм и е избрана за изпълнителен директор на организацията. На последните парламентарни избори е избрана за народен представител от листата на коалиция "Патриотичен фронт". Председател на Комисията по културата и медиите, зам.-председател на Комисията по икономическа политика и туризъм и Ръководител на делегацията в Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество (ПАЧИС) в 43-ото НС.
- Г-жо Карастоянова, какво се промени в света, Европа и България след атентатите в Брюксел?
- Светът е във война с тероризма, който е съвременното лице на злото. Европа е мишена и атентатите, които се случват в Париж или Брюксел, не са насочени единствено към завладяване на територии или капитали. Тази война е срещу нашата културна идентичност, срещу нашите ценности, срещу библейските добродетели, с които сме възпитани.
Фундаменталистите се опитват да променят начина ни на мислене, да подкопаят интелектуалната ни и емоционална устойчивост. България трябва да има висока степен на мобилизация за превенция срещу мигрантския поток и готовност за реакция при кризи. Днес повече от всякога имаме нужда от визионери в политиката, ценни са личностите, които са способни да предложат интелигентни и дългосрочни решения.
- Като председател на комисията по култура и медии в България къде виждате ролята на средствата за масова информация на фона на затварянето на вестници в Турция и налагането на правителствен контрол над обществените медии в Полша?
- Развитието на технологиите в сферата на комуникациите в последните години направи възможно всеки човек да се превърне в медия. Свидетели сме как за минути отделни случки или събития, изпратени чрез мобилно устройство, могат да обиколят света и да се превърнат в новина. Пред очите ни се променя и дневният ред на новинарските емисии и виждаме, че наред с позициите на политическите лидери се представят и мнения на отделни граждани, по-малки или по-големи групи от хора, които са обединени около дадена теза. За едни това е плурализъм на мненията, за други е загуба на време. Конкретно на въпроса Ви по отношение на примерите с Турция и Полша можем да определим тези решения като абсолютна отживелица.
- Наскоро дискусия в комисията по култура обсъждаше предложението за обединение на БНТ и БНР. Работеща формула ли е това?
- На 10 март по инициатива на Комисията по културата и медиите и Комисията по транспорт и съобщения организирахме в Народното събрание обществена дискусия, на която бяха посочени сериозен кръг от въпроси, които предполагат формулиране на предложения за промени. Предстоят промени в европейското законодателство, регламентиращи аудиовизуалните услуги. Продължават и разговорите относно предимствата и недостатъците на конвергенцията на регулаторните органи. Идеята за обединение на БНТ и БНР не може да бъде самоцел, а възможен инструмент за засилване на обществената функция, за създаване на механизъм за допълнително обществено финансиране, за разширяване на съдържанието, за по-висока конкурентоспособност на медията. Това са само част от важните въпроси, които ще търсят своите отговори в експертна група, която предстои да започне своята работа. Бих искала да подчертая, че за нас е важно предложенията за промени да бъдат професионални и консенсусни.
- У нас отдавна се надигна вълна от недоволство срещу възможността всеки анонимно да си отвори сайт и чрез него да тиражира откровени лъжи като по този начин срива авторитета на медиите в България. Може ли законодателно да се спре това?
- Част от изказванията по време на дискусията засегнаха тези въпроси и поставиха нови, относно регулиране на съдържанието в интернет.
Възможно ли е в съответствие с изискванията на пазара и приложимото европейско законодателство? Чухме опасения, че това би могло да означава налагане на свръхрегулация. Очаквам експертната група да отдели специално внимание на тази проблематика.
- Мнозина експерти както в България, така и в Европа се тревожат, че мигрантската вълна ще промени културните ценности на християнска Европа. Какво трябва да правим днес, за да защитим идентичността си?
- Екстремизмът разрушава паметниците на културата и по този начин се опитва да разруши нашата памет. Безумието, което виждаме в Палмира, има за цел да ни шокира, да ни накара да се чувстваме безпомощни. Културно-историческото наследство се намира в центъра на глобалната политика. Най-силният български глас на световната политическа сцена е на генералния директор на ЮНЕСКО г-жа Ирина Бокова и всички усилия в нейната работа трябва да бъдат подкрепени.
- Днес организирате още една голяма обществена дискусия по приетите на първо четене поправки в Закона за културното наследство, които предвиждат комисии към общините да вземат решения за съдбата на паметниците на културата от местно значение. Законът предизвика бурна дискусия в пленарната зала. Какви предложения постъпиха?
- Предстои сериозен разговор с участието на представители на местната власт, професионалната общност, експерти и неправителствени организации.
След първо гласуване на законопроекта в пленарна зала, постъпиха предложения от народни представители и становища от неправителствени организации, които са публикувани на интернет страницата на Комисията по културата и медиите. Общото между предложенията е, че се търси възможност за подобряване на работата на НИНКН, както и дейностите, свързани с опазване на паметниците на културата. Разликата е, че вносителите имат различни виждания за модела, който бихме могли да възприемем. Мнението на Министерството на културата е изключително важно в процеса на формиране на крайната позиция. Ще отделим колкото време е необходимо, за да сме сигурни, че чрез законодателните промени можем да постигнем устойчиви решения в защита на обществения интерес.
- Проектът въвежда принципа на "мълчаливото съгласие" - зелена светлина за реставрация или ремонтни действия, ако до два месеца по дадено искане няма решение. Какво смятате вие - това работеща формула ли е, или опозицията има основание, когато твърди, че този принцип отваря вратички за недобросъвестно отношение към паметниците на културата?
- Този елемент на предложението има своите защитници и своите противници. Нека не предпоставяме изхода от дискусията, а да дадем възможност да бъдат чути всички професионални позиции.
- Междувременно редица знакови паметници на културата - тютюневият склад в Пловдив, тютюневите складове в Благоевград, Мостът на Колю Фичето, Видинската синагога, също влязоха във фокуса на общественото мнение, защото се рушат. Какви са възможностите на държавата да спаси сградите символи?
- Институциите трябва да взимат предварително мерки за опазване и съхранение на множеството емблематични сгради в страната, а не да действат постфактум. Смятам, че всички трябва да бъдем съпричастни към този процес и заедно с гражданското общество, местната и централна власт да не се допускат посегателства върху културно-историческото наследство. Трябва да сме благодарни на медиите за бързата им реакция тогава, когато е налице злоупотреба с власт или случай на закононарушение.
- Подкрепяте ли идеята на министерство на културата, която се споделя и от кампанията "Чудесата на България" на в. "Стандарт", за създаване на фонд "Културно наследство", който да се попълва от символична такса за използването на паметници на културата за търговски и комерсиални цели - сувенири, вино, етикети, а средствата от него да отиват за съхранението именно на знакови обекти?
- Да, аз съм убедена, че това е една много разумна идея. Необходимо е чрез този фонд да създадем реална възможност за осигуряване на допълнителни средства, които да бъдат използвани целево за съхранение и развитие на природни, културно-исторически и археологически паметници и за превръщането им в туристическа атракция. Това изисква наличие на инфраструктура, интелигентен маркетинг и реклама. Наред с Италия и Гърция сме наследници на третото по значимост за Европа културно богатство, но не сме съумели досега да покажем на света българските чудеса съизмерими с Колизеума или Акропола.
"Чудесата на България" е не само прекрасна кампания на в. "Стандарт", но и напълно професионална платформа, която би могла да бъде успешна програма за работата на Министерството на туризма.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
