Алианите палят свещи и вярват в силата на числото 7
Българи, турци и роми се събират на Хидерлез в Родопите
Всяка година в нощта срещу 6 май (Гергьовден) към местността Дамбалъ в Източните Родопи се стичат хиляди мюсюлмани и християни от цялата страна. Според поверието бликащият там извор веднъж в годината става лековит и цери парализи, екземи, безсъние, рани, заболявания на очите, мигрена, заекване и още куп телесни страдания. "Водата добива вълшебна сила, защото в тази свята за нас нощ е големият празник на Хъдърлез, нашият светец и баща", твърдят казълбашите. От прастари времена стъкленици с "живата вода" се изпращали чак в Родосто, Цариград, Анадола и Бурса за лек на отдавна изселили се турци.
Дамбалъ се радва на особена почит сред родните алиани. Известни са също като алевии, казълбаши и живеят в Добруджа, Лудогорието, Тракия и Източните Родопи - Кърджалийско и Момчилградско. Представляват мюсюлманска общност, свързана със суфиткото и шиитското направление в исляма. Наброяват между 50 000 и 90 000 души. При своите ритуали те палят свещи и поднасят дарове. Те нямат джамии, но в редица техни селища имат молитвени домове. Имат развит култ към огъня и камъка, почитат своите мъртви, за тях числото 7 е магично.
"В определени дни от годината водени от вътрешния духовен зов на сърцето се събират в своите светилища - мъже и жени, бедни и богати в пълно равноправие, за да отдадат своята почит пред Силата, която ги е създала", разказа пред "Стандарт" Мухарем Алиосман - имам и писател, представител на общността от кърджалийското село Звиница. По думите му така те осъществят връзка между небето и земята и се срещнат със своите светци. Езическите времена отминали, дошло християнството, но хората не са спрели своите прастари традиции. С идването на османците на Балканския полуостров дошли и групи от хора посветени в ислямския мистицизъм (суфизма)-дервишите. Те нарекли Източните Родопи - Танръ даг, което ще рече Божията планина.
"Почитали древните храмове и изграждали до тях своите скални обкови на вярата - тюрбета и теккета. Тези дервиши все още поддържат жива тази древната традиция и всяка година 7 дена преди 22 март почват да изпълняват своите свещени и мистични церемонии", споделя още Мухарем и уточнява, че Елмалъ баба теке край момчилградското село Биволяне бил духовен център-манастир за мюсюлмани мистици от ордена Бекташия още от XV в.
В село Бащино близо до Кърджали алианите всяка есен почитат паметта на светеца Хасан баба край гроба му /текето/ в селото. Традицията датира от XV век насам. Според преданието Хасан е брат на Отман баба, друг голям мюсюлмански светец. Неговата гробница /тюрбе/ се намира край хасковското село Тракиец, също е свещено място. Арабски надпис гласи, че той е водил джамаат (последователи) от бедни овчари. Бил приятел с "рум миллети" - така турците наричали християните. Двамата братя по едно и също време градили текетата, за да помагат и от отвъдното на следовниците си.
Хасан баба е един от 40-те светци, тачени от местните алиани. И днес болни деца спят край могилата на Хасан баба, за да оздравеят. Дервишът имал 12 помощници. Двама от тях са погребани в двора. Близка до него била и Къз баба. Нейният гроб е най-таченият в некропола, обграждащ текето на Хасан баба.
Така от векове през пролетта (май-юни) и есента (септември-октомври) почват маетата /религиозни церемонии/ на алианите.
През тези дни те отдават почит на светците закрилници на селищата и се надяват на тяхното застъпничество пред Господ да ги дари със здраве и берекет през годината.
Друг важен духовен център в миналото бил Осман боба текке край хасковското село Тракиец. Там може да се видят и днес дърветата на желанията, където поклонниците връзват панделки с пожелания. Над комплекса се намират мегалити от траките, които алевиите почитат. Един тях е наречен "камъкът на желанията". В него има вдлъбнатина и се събира вода.
"Хората отиват там да си измият очите и да изрекат желанието си над водата", обяснява Мухарем Алиосман.
Той уточнява, че ритуалният танц "сема" при алианите се смята за вид молитва към Бога. "Танците са свещени, играят се само при религиозни събрания и единствено пред представители на братството. При нашите танци и жените участват наравно с мъжете в ритуалите. Те са няколко вида, най-свещен е посветения на "кърклар", който е сходен с паневритмията на Петър Дънов изпълняван на рилските езера", казва имамът от Звиница.
Всяка пролет се провеждат религиозни събори т. нар. маета, посветени на светеца закрилник на селото. На 1 май над 2500 души се включиха в традиционния празник в кърджалийското село Горна Крепост.
Возят с джипове от Момчилград болни деца
Община Момчилград ще осигури и тази година високопроходими автомобили за извозването на болни деца и техните придружители до изворите на митичния връх Дамбалъ. Заради все по-големия поток от гости е ремонтиран басейнът край двуетажната чешма. Тази пролет изкачването на Дамбалъ е включено в организирания от общината и сдружение "Толерантност" и евродепутата Неджми Али фестивал под наслов "Със споделени традиции към споделено бъдеще". Днес от 21 часа на централния площад в Момчилград ще пее Софи Маринова. Самодейни групи и представители на различни етноси от Момчилград, Кирково, Кърджали и Хасково ще радват жители и гости на града с песни и танци.
Хазър баба бди над Горна крепост
В тюрбето в кърджалийското село Горна крепост е погребан Хазър баба, почитан от алианите светец. Гробницата се намира на голяма поляна, оградена с дъб и габър. До 1912 г. гробът е бил с правоъгълна, дървена ограда, след което тя е подменена с каменна. През 1939 г. трима майстори от Смолян построяват осемстенна гробница с вход, който гледа на изток. Покривът също е осмостенен, покрит с керемиди. Гробът е с необичайно големи размери - дължина 5.25 м и ширина 1.85 м. Върху него има могила, покрита с мазилка. Алевиите отдават голямо значение и на 6 май, когато се обединявали силите на земята Хъзър и водата Иляз /пророк Илия/ - Хъдърлез. И точно на този ден се разкривала тайната на живата вода, даряваща безсмъртие.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
