В забързаното темпо на посещението в Лаос едва на третия ден от престоя ми в старата кралска столица Луангпхабанг остава време да разгледам града. Той се намира в централната част на страната при вливането на притока Кхан в голямата река Меконг и отстои на 425 км от сегашната столица Виентян. Днес наброява едва 50 000 жители, но някога е бил център на цяла цивилизация.
Важността на Луангпхабанг се долавя в самото му име. На езика на лао то означава "кралския град на Златния Буда". Най-ранното му название е Мианг Суа и за пръв път се споменава, когато е превзет от тайския княз Кхун Ло в 698 г. В 709 г. обаче тези земи стават обект на агресия от голямата държава Нанчжао на територията на днешната китайска област Юнан и тайските крале са низвергнати.
В края на IХ в. при император Индраварман т (877-892) Мианг Суа влиза в границите на разширилата се Кхмерска империя. По-късно градът се озовава на фронтовата линия с друга голяма ранносредновековна държава - кралство Тямпа в днешен Южен Виетнам. В 1070 г. неговите войски заемат Южен Лаос и излизат там на река Меконг. Някъде по това време като лидер се издига Тянтхапханит и тогава името на града отново е сменено, този път с тайското Сенг-Донг Сенг-Тонг.
Кхмерите повторно завладяват града при великия император Джаваярман VII през 1185-1191 г. В ХIII в. той още няколко пъти сменя господарите си, за да стане през 1353 г. столица на първото обединено кралство на народа лао Лансанг. Тогава получава и името си Луангпхабанг. Център на държавата остава до 1707 г., когато Лансанг се разпада на три части. Луангпхабанг продължава да е столица вече на една от тях, носеща същото име. Това кралство
съумява да оцелее през целия ХVIII век
благодарение на подкрепата на Китай. През 1788 г. издигналият се по това време Сиам (Тайланд) все пак успява да анексира и трите лаоски княжества.
След продължителните виетнамо-френски войни през 60-80-те години на ХIХ в. европейците се утвърждават в Индокитай. С договора от 1893 г. днешната територия на Лаос е включена във владенията на французите. Формално Луангпхабанг продължава да е столица на едноименното кралство, но фактическата власт е в ръцете на френския комисар. Такава остава до 1946 г., когато е създадено кралство Лаос. До ликвидирането на монархията в 1975 г. Луангпхабанг има статута на кралска резиденция.
След закуска моят гид Као ме взема от хотела и тръгваме към основната забележителност на града, Кралския дворец. Минаваме по главния булевард, именуван на първия владетел на Кралство Лаос, Сисаванг Вонг. Ето го и неговия любим палат, пред който е статуята му, представяща го как поздравява народа си.
Двореца е построен в 1904 г. за интронизацията на крал Сисаванг Вонг на мястото на разрушената при войните от 1887 г. по-ранна сграда. Той е проектиран от френски архитекти и е
дар от Франция
Стилът е колониален, но е наблегнато и на лаоските традиции. В комплекса влизат и други сгради, както и личният храм на краля. След цялостна реставрация на Кралския дворец през 1995 г. той е превърнат в музей.
На входа ни посреща символът на кралската династия - триглав слон под свещения бял чадър. Влизаме в приемната зала покрай бюстовете на владетелите от същата династия. Стените на стаите в двореца са покрити с фрески със сюжети от живота на хората в Лаос, рисувани от френски художник през 1930 г. Всяка сцена е направена така, че да се разглежда в различно време на деня според проникващата през прозорците слънчева светлина.
В голямата зала са изложени най-ценните предмети и бижута от съкровищницата на краля. Сред тях блести високата 83 сантиметра и тежка 50 килограма статуя на Буда, излята от сплав на злато, сребро и бронз. Според легендата тя е направена още през I в. в Шри Ланка, а по-късно е притежание на императорите на кхмерите. В 1359 г. те пък я даряват на създателя на държавата Лансанг, крал Фа Нгум. През 1779 и 1827 г. скулптурата е отнасяна като плячка в Сиам, но в 1867 г. тайландският крал Монкут окончателно я връща на народа лао.
И все пак съществуват слухове, че това, което виждам в двореца е копие, а оригинала е отнесен във Виентян или Москва.
В Кралския дворец на Луангпхабанг разглеждам и други експонати като трона на Кралство Лансанг,
бродирани от самата кралица пана
награди от различни страни по света, връчени на владетелите на Лаос. Сред висящите по стените картини са портретите на последния крал Саванг Ватхана и неговото семейство, рисувани през 1967 г. от съветския художник Иля Глазунов. Као ми разкрива и секрета в портрета на краля - от какъвто ъгъл да се гледа, неговото лице и лявата обувка сочат към зрителя.
В по-далечните части са спалните и жилищните помещения. Те са запазени така, както са оставени в 1975 г., когато кралското семейство е изпратено в трудов лагер. Там е и трапезарията, както и зала, където се пазят кралските награди и печати.
Веднага след двореца Као ме повежда към главната светиня на Луангпхабанг - кралския манастир Ват Сиенг Тхонг или в превод "Храма на Златния град". Той е построен през 1559-1560 г. от крал Сетаритата, който избира удобното място при сливането на реките Меконг и Кхан. Као ми разказва, че Ват Сиенг Тхонг по чудо е спасен при нашествието на "черните знамена" в 1887 г., защото техният предводител Део Ван Трай като младеж бил там монах за известно време.
Този манастир е мястото, в което векове наред са коронясвани кралете. В специален павилион са погребалната каляска за владетелите и урните с праха им. Разглеждам и други забележителни постройки като "сим", където монасите се молят на Буда, "хо тай" или библиотеката с ръкописи, "хо конг" - кула-камбанария с огромен гонг, килиите на монасите ("кути") и няколко ступи с погребения на светци. В т.нар. Червен параклис виждам уникалната статуя на полегналия Буда, направена при строежа на обителта. Целият Ват Сиенг Тхонг блести в злато, дърворезби и стъклени мозайки.
Разходката ми из Луангпхабанг завършва на любимо за туристите място - хълма Пу Си. Догоре се изкачвам по близо 400 стъпала, спирайки за да се любувам на прекрасната гледка към града. А там край малкия храм Ват Чомси успявам да видя невероятния залез над обагрената в червено велика река Меконг.
Ват Май пази безценните релефи на Буда
Още един храм оцелява при нашествието на "черните знамена" в 1887 г. Това е Ват Май или "Новия манастир", основан в края на ХVIII в. В него са забележителни разположените под висок покрив позлатени барелефи със сцени от живота на Буда.
Злощастната съдба на последния крал
След като комунистите от Патет Лао вземат властта и свалят монархията, през март 1977 г. крал Саванг Ватхана и цялото му семейството са изпратени за "преобучение" в "самана" (лагер) № 1 Сам Ноа. В 1978 г. се появяват съобщения за кончината на краля, кралицата и наследника Вонг Саванг. Комунистите отричат и твърдят, че владетелят е починал от естествена смърт в 1984 г. на 77-годишна възраст. Така този въпрос и до днес остава загадка.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
