Гигантски слънчев фалос опложда Земята майка през февруари
През последните години пещерата Утробата се превърна в един от най-посещаваните археологически обекти в Източните Родопи след Перперикон и Татул. Едно от най-големите тайнства за древните траки било оплождането на Земята майка от Слънчевия бог. Това е ставало в храм в скалите. Единствената по родните земи пещера утроба се намира до село Ненково, което е на 20 км от Кърджали. Това невероятно съоръжение от времето на траките е високо в планината над хижа "Боровица" в скалистата местност Тангардък кая /Гърмящата скала /.
До храма на Богинята майка има изградена екопътека с беседки и специално направен навес, където посетителите могат да приготвят храна.
Запаленият пещерняк, самоук етнограф и краевед Минчо Гумаров пръв описва Утробата. Освен преподавател по военно дело и ръководител на Алпийския спасителен отряд той е спелеолог повече от 30 години. През 1998 г. попада на древна пещера, изсечена между 2 скали край кърджалийското село Ненково /на около 20 км от Кърджали/. По-късно археолозите ще я определят като уникално тракийско светилище от началото на ранножелязната епоха /9-10 в. пр.Хр./. По думите на проф. Николай Овчаров, проучвал през 2001 г. за първи път мегалитния паметник, усещането е, че влизаш в утроба с космически размери. Храмът е оформен като вулва. Навътре се развива пещера, имаща дълбочина 22 м. Човешката ръка я е издялала във вид на женска утроба, по стените на която непрекъснато се стича вода. А във вътрешния южен край на пещерата е издълбан олтар, символизиращ матка. Над входа е оформен процеп, през който ежедневно прониква слънчев лъч. Неговата проекция на пода има очертания на фалос, а дължината му зависи от височината на слънцето. Мистичното оплождане на богинята майка от космическия слънчев фалос е почитано ежегодно в продължение на 2500 години, от края на бронзовата епоха до покръстването. За древните траки благодарение на този любовен акт животът на Земята се възраждал отново и отново по безспирния си кръговрат. Ритуалите са се изпълнявали през февруари, когато е ниско слънцето. Тогава
лъчът достига 22 метра и се проектира до олтара
за да оплоди Богинята майка. С това символично се е слагало начало на новата година, а празникът е придружаван с много танци и вино.
Спалеолозите обясняват, че пещерата е като огромна фуния, има ефекта на мегафон.
Ако вътре падне предмет, куче или друго животно се обади, звукът се чува много надалеч, някои казват, че до няколко километра.
Затова хората нарекли мястото Танкардък кая - Гърмящата скала или Ехтящия камък, защото имало "шум в камъка".
Според руските метафизици, изследвали неотдавна пещерата, от нея се излъчват електромагнитни вълни, които влияят на нервните възли и окончания в гръбначния стълб и по този начин създават в тялото нова енергия.
Те предполагат, че навярно заради енергийните вибрации древните траки са използвали пещерата за лечение.
След 2012 година в района на "Утробата" все по-често се споменава името на монаха Влад.Тези, които са го виждали и разговаряли с него, казват, че е руснак на около 41-42 години. Появявал се по няколко пъти в годината - обикновено през зимата и по време на лятното слънцестоене.
Мъжът престоявал по няколко часа в пещерата и медитирал. Предлагал и специални амулети, изработени от месинг и керамика. Според него тази пещера е една от аномалните зони в България. Тя фокусирала енергията от земните недра по особен начин,
създавайки лечебно елeктромагнитно поле
досущ като природен санаториум.
Руснакът споделял, че вече е довел няколко души и от родината си и със специалните ритуали, които усвоил навремето в Тибет, успял да активира силата на пещерата и да ги излекува. На въпрос как става чудото, той разяснявал, че в Утробата се формират енергийни вихри. По все още неустановен начин те взаимодействали с нервните окончания на човешкото тяло. Така се оказвало, че пещерата може да регулира чакрите. В крайна сметка човек се чувствал зареден със сили, а ако имал болежки, те отшумявали.
Според Влад енергията подпомага регенерирането на клетките в организма при напреднала възраст. Затова не било правилно в пещерата да се водят деца, защото те си имали достатъчно от тази енергия и ако постояли повече, можели да се предозират. По думите на монаха съвсем не е мит, че енергийните вихри и полета могат да изцелят безплодие. "Заради регулиращите потенциали вътре напълно възможно е да се сдобиете след това с рожба", твърдял той.
Кметът на Ненково Ергюн Мехмед обясни, че лично не е срещал легендарния монах, но пък е виждал спряна лека кола с руска регистрация.
И ако за лечебната сила на Утробата легендите са повече от фактите, то всеки, посетил феномена край Ненково, смята, че мястото е магично.
Две козарки показват входа на откривателя
Заниманията със спелеология запознават откривателя на Утробата Минчо Гумаров с големия траколог проф. Александър Фол. Това става през 80-те години, когато той е министър на образованието. Професорът бил на поредното си посещение в района, защото проучвал древните златни рудници край Стремци.
"Като ръководител на пещерния клуб трябваше да придружавам Фол. Съобщават ми спешно това и респектиран се чудих какво да облека. Накрая отворих гардероба, извадих черния сватбен костюм. Като ме видя така 360 м под земята, Фол помислил, че съм "напуснал" някакво важно тържество. Но като разбира истинската причина, падна голям смях", спомня си Гумаров.
През 1982-83 г. кърджалийските спелеолози проучват района около хижа "Боровица" и по- конкретно пещерата в крепостта Патмус. Местни жители му споделят, че по-нагоре, около махала Илийница, има и още пещери - една по-голяма и други по-малки. "Няколко години ги търсехме, правили сме различни експедиции в тази част и в един момент бяхме забравили. Имахме само бегла информация и една непълна карта на местността", връща лентата пещернякът. През 1993 г. Христо Бялков от Хасковски пещерен клуб му изпраща скромна скица. Сравнявайки я със своята, Минчо разбира, че става въпрос за една и съща пещера.
Първия път, когато тръгват да я търсят, се лутат близо два часа. Мястото е обрасло с трева и храсти. Помагат им две местни козарки. Така успяват да намерят входа. При качването използват алпийска техника, защото входът е високо над земята. "Около обяд вече бяхме успели да влезем вътре. Точно обядвахме, когато видях как един лъч "влезе" в моята раница и излезе, после се насочи към едно отворче в дъното на пещерата, стоя една минута и изчезна. Бях поразен. Явно бяхме станали свидетели на това светлинно чудо, което може да се види само веднъж в годината", спомня си Гумаров.
Първата мисъл на спелеолозите е, че може би са попаднали на древно светилище. Правят подробна карта, описание и снимки на пещерата. Изпращат всичко това във Федерация по спелеология, информират и Алексей Стоев от Обсерваторията в Стара Загора, който е един от най-добрите специалисти у нас по археологическа астрономия. Месеци по-късно се провежда нова експедиция, но вече под ръководството на известния археолог проф. Николай Овчаров. Започват и по-сериозни проучвания. Така се стига до откриването на орфически храм от 9-10 в. пр. Хр.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
