Само за 6 месеца Петрич е посрещнал близо 20 000 гости
Македонци и гърци са сред редовните посетители на парка- музей над Петрич
29 юли 1014 г. е трагична дата в българската история. Тогава, точно преди 1000 години, византийците, предвождани от император Василий II, разбиват българските войски в Беласишката битка. Войниците на цар Самуил са пленени и ослепени, като на всеки 100 е оставен по един едноок водач.
Във вторник на Самуиловата крепост над Петрич свещеници ще отслужат панихида в памет на загиналите български воини и молебен за здраве и благоденствие на българския народ. Ще се направи и кратка възстановка на битката. В нея ще участват професионални актьори, както и самодейци от община Петрич. Очакват се гости не само от страната, но и от съседките ни Македония и Гърция. Директорът на Градския исторически музей Сотир Иванов разкри, че за 1000-годишнината от Беласишката битка ще бъде осигурен тираж от книгата на доцент Георги Митрев, която разказва за сблъсъка на двете войски и за последиците от него.
Своята почит към паметта на Самуиловите воини ще засвидетелстват и жители на петричкото село Скрът. Те ще се съберат край селището, в местността Вади очи, където се смята, че е извършен жестокият акт на ослепяване на хилядите български войници. Паметната мраморна плоча бе монтирана върху огромна скала преди 2 години по идея на известния кардиолог и патриот д-р Младен Григоров, който сам финансира изработването й.
Величествената Самуилова крепост се намира на десния бряг на река Струмешница над пътя от Петрич за българо-македонската граница. Скътана е в полите на планина Беласица. Историческата забележителност е сред най-отдалечените и усамотени в страната. Но не е така през последните години. Днес не само българи, но и гърци, и македонци са сред редовните посетители на Националния парк музей. Непрекъснато туристите се увеличават, от година на година те са все повече. Вече пристигат и от Западна Европа - французи, германци, скандинавци, англичани. За 2013 г. техният брой е над 17 000, което е рекордна посещаемост. Ръстът на гостите на комплекса в сравнение с 2012 г. е 20%, приходите пък са скочили с 25%. Почти наравно с българите са съседите ни от Гърция и Македония. Те проявяват голям интерес към историята и дейността на българския цар Самуил. Тук идват туристи чак от Варна и Бургас, а за гърците и македонците сме предпочитана дестинация, защото сме на пътя им. От началото на 2014 г. напливът е още по-голям, тъй като се навършват 1000 г. от битката на Самуил с византийския император Василий II. С европейския проект се поодобри цялата инфраструктура на историческата забележителност. Районът е облагороден. Направени са красиви алеи. Монтирано е осветление. Поставени са и 25 видеокамери, защото крепостта трябва да се пази от набезите на крадци и вандали. Готови са стълбите. Има и площадка за стрелба с лък. Вдигната е и открита сцена, която ще се ползва за концерти и други събития. Обучени са четирима аниматори, които ще предлагат на децата на туристите играта "Млад археолог". В специално изграден пясъчник ще са заровени различни древни предмети и фрагменти от глина и керамика, те няма да са оригинални, а реплики. Малчуганите ще ровят в пясъка в търсене на археологически находки. В залите ще се прожектират филми за живота и делото на цар Самуил.
През 1982 година Самуиловата крепост става част от Националните паркове музеи на България. Паметникът на Самуил и наблюдателницата са построени в типичен комунистически стил, който може да бъде видян в зданията и паметниците из цялата страна, строени в края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век. Обектът представлява малък, но просторен парк с хубави павирани пътеки и пейки. Над тях има дървени навеси, а пътеките водят до всички интересни части на крепостта. Внушителна е бронзовата фигура в цял ръст на цар Самуил. Няма турист, който да посети крепостта и да не се снима до изваяния паметник на българския владетел. Наблюдателницата е съградена от четири бетонни пилона, които се виждат отдалеч. До нея се намира малка постройка, която е отворена за посетители. Вътре може да видите част от разкопките на Самуиловата крепост. "Не само сме запазили Самуиловата крепост непокътната, но и с новия проект я превърнахме в истинска туристическа атракция. Убедени сме, че през следващите години ще привлече вниманието на туристи от цял свят", хвалят се петричани. А това ще помогне за развитието на туризма в региона и ще ни носи дивиденти, допълват те.
Жителите на южната община имат право. Защото най-посещаваните места от гостите на града са храмът на Ванга в Рупите, нейната къща музей в общинския център и Самуиловата крепост. Тези забележителности осигуряват финансови постъпления в целия регион. "Интересът към тези обекти е огромен. Заради строежа на автомагистрала "Струма" трафикът за Гърция минава през града ни. Поставили сме няколко информационни табели за културните и историческите ни забележителности. Само благодарение на тях за първите 6 месеца на тази година над 19 300 души са ги посетили, което е абсолютен рекорд. Но има какво още да се желае по отношение на рекламата, на мениджмънта, за да увеличим туристическия поток в нашата община", твърди директорът на Градския исторически музей в Петрич Сотир Иванов. Той вярва, че с обновената си визия Самуиловата крепост тепърва ще носи дивиденти на местното население, тъй като тук ще е пълно с туристи от цял свят.
Цитаделата вдигната година преди Беласишката битка
Най-вероятно в периода 1009-1013 година е вдигнато това забележително отбранително съоръжение. Така Ключката клисура е преградена с широка стена - дема. Цар Самуил използвал времето, в което византийският император Василий II трябвало да отстоява владенията си в Южна Италия, за да стабилизира българската защита. "Той [Самуил], пише Скилица-Кедрин, решил да укрепи тази теснина и да прегради достъпа нa императора". Решението за построяването нa демата нa това място се взело след неколкократното преминаване нa Василий II точно през тази долина.
Сега Самуиловата крепост е ремонтирана по европейски проект, но община Петрич на няколко пъти отлага официалното откриване заради ангажираността на доскорошните министри на регионалното развитие Десислава Терзиева и на културата Петър Стоянович. А днес след оставката на правителството в сряда, вече никой не може да даде точна дата. "Не сме наясно кога ще бъде официалното откриване. Времето минава, а кулминацията на честванията по повод 1000-годишнината от смъртта на цар Самуил ще е на 6 октомври тази година. Дотогава сме длъжни да го направим", казва зам.-кметът по хуманитарните дейности в община Петрич д-р Николай Георгиев. За официалната церемония ще бъдат поканени и гости от побратимените общини на южния град в Македония и Гърция.
Забележителната историческа находка се обнови с европейски пари по проект на Оперативна програма "Регионално развитие", стойността му бе 1 923 100,52 лева. Реставрирани, консервирани и експонирани са наблюдателната кула, защитният крепостен вал, покритите землянки, ремонтирани са двете музейни сгради. "С реализацията на този проект всеки българин, който посети това място, ще се чувства горд от историята и славното минало на страната ни. Националният парк музей е най-посещаваното място заедно с къщата музей на Ванга и с манастирския комплекс в Рупите на пророчицата", заяви кметът на община Петрич Вельо Илиев.
Царуването на Самуил белязано с обрати
Царуването нa Самуил (997-1014) е период, изпълнен с много динамизъм и превратности. Имало непрестанната опасност за съществуването на българската държава от страна нa Византия, която била много силна по това време. След смъртта нa император Йоан I Цимисхи (976 г.) източнобългарските земи били присъединени към Самуилова България. До обявяването и коронясването му за цар (997, след смъртта нa Роман), Самуил води редица сражения. През периода 979-985 българските войски нa юг достигнали до Епир, Тесалия и Пелопонес. На 17 август 986 г. българите разгромили ромейските войски при Траянови врата след неуспешния поход нa император Василий II до Средец. До битката при р. Сперхей (есента нa 996 г.) действията на Самуил довели до обединяването нa почти всички български земи в Македония, Мизия, Добруджа, Тракия, а нa юг - и Тесалия. В периода 997-1009 г. (битката при Крета) успешните действия нa българите били почти прекратени. Множеството крепости и територии, придобити през предишните години, били загубени. Стига се до 29 юли 1014 г., когато в Беласишката битка ромеите разбиват българите, в плен са взети 14 000 наши воини. По-късно те са ослепени по заповед на Василий. Цар Самуил получава сърдечен пристъп при вида им и на 6 октомври същата година умира. Така е поставено началото на края на Първото българско царство.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
