Тур от Рилския манастир до Атон

Общините от Югозападна България излизат с общи културни маршрути

Тур от Рилския манастир до Атон | StandartNews.com

София. Туристите вече не са това, което бяха. В дигиталния свят днешните приключенци търсят разнообразие, лично преживяване и свобода сами да избират маршрутите си. Затова кметовете на София, Перник, Кюстендил, Благоевград, Петрич и Сандански запретнаха ръкави да предложат нови маршрути за любопитните нашенци и чужденци. Столичната община вече направи популярен православния маршрут Софийската Света гора, който свързва два от обектите на световното културно наследство - Боянската църква и Рилския манастир с дузина манастири и параклиси около столицата. Това трасе е достъпно за софиянци с велосипеди и пешеходно. Предстои обаче създаването на още по-мащабен поклоннически път. Идеята е той да свързва Софийската Света гора с Атон, като се минава през манастири в района на Халкидики и Влатан. За много вярващи ще бъде интересно да усетят как истинската Света гора, изградена между XIV и XVII в., е пренесена по нашите земи. Защото по онова време много българи, връщайки се от поклонение в Атон, изграждат по подобие пръстена от манастири около София, включително и Рилската света обител.

Като допълнителна атракция към религиозния туризъм ще е пътят на християнската книжнина - още един нов маршрут, който се обмисля. Възникнали и развили се пак през XIV-XVII век тук са Самоковската зографска и литературна школа, както и Софийската, Банската и Кюстендилската книжовни школи. Идеята е не само туристите да видят музейни експонати, но и да се опитат да пишеш върху пергаменти на старобългарски език, да научат как се изписва името им. За тези, които имат афинитет към православното пеене, също ще бъдат организирани интересни преживявания.

Голям потенциал се залага и на маршрута на религиозните чудеса. Вярващи, пък и не само, с интерес биха посетили пещерата на Иван Рилски до Рилския манастир, където светецът прекарва 7 години в пост и молитви. Казват, че който мине през дупката в края на пещерата, е безгрешен. Молитвите в манастира "Свети Мина" пък са известни с лечебна сила при безплодие. В маршрута задължително ще бъде включена и софийската Руска църква, където над саркофага на Серафим се пишат желания за изцеряване. Сред чудесата е и аязмото в местността Светата вода до с. Раждавица. Този извор, благословен от свети Иван Рилски, се смята, че лекува слепота. Болести и епидемии цери и чудотворната икона "Богородица Осеновица" в Рилския манастир.

Тепърва започва популяризирането на всички тези места като по-цялостна картина за тези земи, казва Севдалина Войнова от Асоциация за развитие на София. Те ще имат и дигитален вариант.

Голямата сила на региона са много добре запазените и реставрирани останки от римската епоха. Идеята е този, който е дошъл в София, за да види Сердика, да посети и останките от други римски градове в региона - Никополис ад Нострум до с. Гърмен, Пауталия в Кюстендил, Траянови врата до Ихтиман, елинистичния град в Петрич. За целта се обмисля с организиран транспорт и общ билет да се правят турове из древните римски градове, които да бъдат представени различно един от друг с атракционни възстановки на епохата. Същото важи и за средновековните градове по тези земи - Самуиловата крепост в Петричко, Боянската църква, Рилския манастир, Хрельовата кула и манастирите от Софийската Света гора.

Идеята е всички общини от региона с обща платформа за културен туризъм да подкрепят кандидатурата на София за Културна столица на Европа през 2019 г. Новите маршрути са част от проекта "Чрез ефективно партньорство към устойчиво развитие на София", финансиран от европрограмата "Административен капацитет".

Стари заводи стават атракция

Как стара мина или порутена сграда от отдавна затворен завод може да се превърнат в туристическа атракция? По света вече има много примери и това се нарича индустриален туризъм. Общините в Югозападна България също обмислят подобни проекти. Най-ярък пример е Перник и близките селища Радомир и Ковачевица, възникнали покрай въгледобивните мини. Базата е единственият в България подземен Музей на мините в Перник. За да се привлече вниманието на туристите обаче, той трябва да предлага и куп възможности за преживяване. Например посетителите да изпробват каските и инструменти, с които са работили миньорите. Да се качат на асансьора, с който са слизали под земята. Да видят столовата, в която са се хранили. Да се срещнат с хора, работили някога в рудниците и да чуят автентични разкази. Дори да поговорят за безопасността на този тежък труд днес.

Стари заводи с малка трансформация, без да се превръщат в нещо тотално различно и лъскаво, са идеални сцени на различни съвременни изкуства. За подобна употреба е достатъчно просто да са безопасни. В София вече има планове Трамвайното депо на бул."Мария Луиза" и стара сграда на столичната "Топлофикация" да станат площадки за визуални изкуства. В Кюстендил пък художници могат да се настанят в незавършената сграда на художествената галерия. От тези постройки може да се печели добре и като среда за снимане на музикални клипове и филми. Затова общините от Югозападна България обмислят да ги опишат в каталог.

Туристи сушат билки след фотосафари

Фотосафари из планинските резервати, рафтинг и бране на билки. Това е част от друг проект, над който умуват кметовете.

35% от защитените зони в Натура 2000 на територията на България се намират в Югозападна България - Рила, Пирин и Витоша. Затова регионът е привлекателно място за всички любители на природата, твърдят експертите на проекта. Общините умуват за туристически маршрути, които да не застрашат планините. С местни водачи, силно запалени по природата. Идеята е гидовете да показват на туристите как да си направят селекция от билки за чай или да си изсушат билки за подправки. Разбира се, в сезона, когато е разрешено и с надзор. За любителите орнитолози пък има големи възможности за наблюдение на птиците. Трънското ждрело, Витоша, Беласица, националните паркове "Рила" и "Пирин" и 7-те рилски езера дават възможности и за спортен, дори екстремен туризъм като влизане в пещери, скално катерене, планинско колоездене. Много от тези дейности ще бъдат напълно безплатни за посетителите. Общините ще помагат с информационни материали, поддържане на сайтове с планинските маршрути и кои са гидовете.

Къде предлагат екстремен туризъм:

- Рафтинг по р. Струма в Кресненското дефиле; Рилска река
- Високопланинско катерене - 272 маршрута в Рила, Витоша - Резньовете, Златните мостове, Черни връх и Комините.
- Парапланеризъм - подходящ за стартиране терен Боровец, Безбог, Бистрица, Копитото.
- Офроуд в Рила - по "Кайзеров път", включително през защитена зона около язовир "Бели Искър" и Националния парк "Рила". Начална точка - гр. Самоков, крайна - гр. Якоруда.

Баби рекламират в нета манджите си

Фолклорните и кулинарните турове стават все по-популярни начини човек да прекара свободното си време. Особено ако знае къде да опита местните манджи и да види как се приготвят. Затова в Банско и Разлог ще промотират в нета бабите, които правят прочутата капама и бански старец. В Ихтиман доброволци ще въртят зелници, за които може да се научи и в местния етнографски музей. Столицата пък е известна със софийската си баница. За някои чуждестранни туристи сигурно ще бъде голямо забавление да влязат в софийска баничарница и да разточат корите. След което да опитат какво са приготвили. Има голям потенциал да се развият посещения в мандри в Рила и Пирин, където се приготвя и уникалното зелено сирене. Кулинарните маршрути може да бъдат комбинирани и с винени дегустации из избите в региона.

Не по-малко са почитателите на фолклора. Бистришките баби вече са признати за недвижимо световно наследство на ЮНЕСКО. Но фолклорният събор в Копривщица, двугласното високо пеене в Сатовча и кукерските игри Сурва в Перник не отстъпват по атракция. Туристите държат да се хванат на хорото, да запеят народна песен, да плетат и тъкат в напълно автентична среда.

Дават на бизнеса минерални извори

Минералните извори, които са безстопанствени, да се дават при облекчени процедури на туристическия бранш, за да се развива балнео- и спа браншът у нас. Това предлага ресорният зам.-министър на икономиката и енергетиката Бранимир Ботев. От 3 години общините могат да стопанисват изворите, които са държавна собственост, но местните власти нямат интерес и водата буквално се излива в земята.

С минералните извори е свързан и един от културните маршрути в Югозападна България.
В региона има близо милион термални води, които лекуват различни болести. Идеята обаче е балнеотуризмът да стане по-достъпен и разнообразен. Това може да стане с турове за един уикенд по места, където туристите да научат какви характеристики имат минералните извори и какви болести лекуват. Ако водата се пие, тя може да се дегустира и да се сравни с прехвалените марки като Ивиен.

Засега туристическите дирекции към икономическото министерство ще останат в Пловдив, заяви Ботев пред mediapool.bg. По думите му реформата е факт, проведени са конкурси, назначени са експерти и няма нужда от нови сътресения. Хотелиери, туроператори и ресторантьори ще помагат на министерството с анализи, според които да се изразходват държавните средства за реклама.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай