Бизнесменът Живко Литов възстанови "Св. Петка", обителта отваря врати догодина
През Средновековието славата на Мелник се носела из цяла Европа. Градът е намирал място във всички енциклопедии от XVI век насам.
Няма друго място в България, където култът към св. Никола да е бил така силно изразен, както в Мелник. Градчето е митрополитска резиденция още от VI век, от когато датират първите му църкви. Те са били толкова много, че в миналото наричали Мелник града на 100-те църкви, независимо че според историческата истина те са били около 70 плюс 4 манастира. Затова и сръбският крал Стефан Урош нарича в грамота от 1356 г. Мелник "Богозидания град". През ХIV век в официалните документи Мелник е наричан още Богоспасен град - епитет, с който по това време са били определяни само 6 града - Мелник, Константинопол, Солун, старопрестолният Търновград, Ловеч и Прилеп. Не случайно деспот Алексий Слав избира за столица на своето царство именно Мелник. Днес обаче всичко това е спомен. Църквите се нуждаят от реставрация, улиците от ремонт и калдъръм, площта около уникалните къщи - от озеленяване.
Рестарт на Мелник даде "Стандарт" в понеделник. На 3 ноември вестникът ни организира в най-малкия български град дискусия "Чудесата на България". На нея бе създаден туристически маршрут "Земя на чудесата", в центъра на който е Мелник. От Богозидания град бе даден стартът на третия етап от националния електронен вот за чудо номер 1 на 2014 г. В момента Мелник е на 4-о място.
Мелник е крепост на вярата от векове. Искам славата му да се върне и не щадя нито силите си, нито средствата си, нито труда си, за да постигнем заедно тази голяма цел, твърди бизнесменът Живко Литов. От 10 години собственикът на "Литова къща" възстановява от основи най-старата черква в Мелник. Вярва, че най-малкият ни град може пак да стане религиозен център не само на Пиринския край, но и на цяла България. Негова кауза е да помага за възстановяването на старите църкви, които са изследвани от археолозите от 70-те години на миналия век до днес. Не обича да говори много за себе си. "Изпитвам уважение и страх, когато се засегне тази тема - за църквите. Защото те не са атракция, а молитвени домове. Всичко, което правим за Бог, е малко. Истината е, че го правим и за себе си, за нашето спасение, че без вяра сме за никъде и сме обречени", споделя дарителят. Благодарение на него възстановената по проект в автентичния си вид 15-вековна църква "Света Параскева - Петка" се очаква догодина да отвори врати. Всички ремонтни дейности са съгласувани с Неврокопска митрополия и са направени с нейното одобрение. Митрополит Серафим често идва в Мелник, за да инспектира работата и да се увери, че нещата се правят по канон. Храмът е проучен за първи път през 2004 г. Установихме два строителни периода - построена е още през VI век по времето на император Юстиниан I Велики, по-късно преживява ренесанс при управлението на цар Иван Асен II, обяснява археологът Виолета Нешева. Местните хора искат да се заговори пак за Мелник като за Малкия Йерусалим, както го наричали през Средновековието.
Храмът "Света Параскева - Петка" е почти готов, таванът е изографисан, на него е изписана Господнята молитва. Остават стените.
Храмът вече има уникален владишки трон и иконостас - ръчна дърворезба, изцяло в традициите на легендарната през XVIII и XIX век Дебърска школа. Правени са по поръчка в Охрид.
7 камбани от Русия купува Литов за храма. Те са произведени в Урал, имат няколко вида мелодии, които се пускат чрез компютър. Около църквата и на самата кула са монтирани огромни каменни кръстове.
"Поразяващ ефект върху миряните ще има тази църква. Прецедент е частно лице да е в основата на възстановяването на храм. Дано и други последват примера на Живко Литов, който го прави от сърце и душа. Спазва законите, проектът е одобрен от Националния институт за недвижимо културно наследство", уточнява проф. Нешева. Храмът е с площ от 64 квадратни метра. "Надявам се, че следващата година ще бъде осветен и отворен за посетители. Миряни вътре ще палят свещи и ще се молят за здраве и благоденствие. Точната дата на освещаването знае само света Петка, казва Литов. Важното е, че църквата е реставрирана и изписана с богоугодни ревностни усилия на дарители, с благодарност към бога, за прослава на Христовата невеста света Параскева - Петка, допълва той.
Eдна от най-древните църкви в Мелник е с богата история. Изградена е през VI век, била е разрушавана и възстановявана при три земетресения - през IV десетилетие на ХIII век, в края на ХVI - началото на ХVII век, и през втората половина на ХVIII - началото на ХIХ век. Функционирала е до Крупнишко-Кресненското земетресение в 1904 г., когато е разрушена за последен път. До началото на III хилядолетие е в руини. По план е била еднокорабна и едноапсидна, с двускатен покрив, с открит портик с едноскатно покритие на запад. През Възраждането е била превърната в трикорабна псевдобазилика. Църквата е била енорийски център на мелнишкия квартал Мурдзу. През втората половина на ХVI век при нея е възникнал малък манастир под разпореждането на мелнишкия митрополит. Патронът й през първия й период не е известен. През втория период е променен и тя е посветена на светицата Преподобна Параскева - Петка Епиватска, Търновска и Българска застъпница и закрилница, чиито свещени мощи са тържествено пренесени през 1231 г. в средновековната българска столица Търново от цар Иван Асен II. Днес те се намират в румънския град Яш.
Архонт вдига 7 храма
Мелник има огромно културно наследство, тук са живели велики личности, затова трябва да се обединим и да върнем старата му слава. Това казва архонт Иван Кочев, който се е заел да възстанови цели 7 храма в най-малкия ни град. За целта ще инвестира собствени средства, не иска финансова помощ нито от община Сандански, нито от държавата, нито от Европа. "Но не искам и държавата да ми пречи, защото се опитвам да помогна да запазим вярата си. Опазването на религията е тънък процес, нужно е да се архивират и пазят всички документи и находки. Завършвам трета църква, а ми предстои да се заема със строителството на 7 църкви в Мелник", твърди архонтът. Той тръгнал да вади всички необходими книжа за първия храм, който ще възстанови - "Света Марина", когато се опитали да го откажат с аргумента, че земята е държавна собственост. Според него това не бива да е пречка. Защото става въпрос за възстановяване на църква, чиито останки днес са в пустееща земя. "Купувам земята, вдигам храмовете и после ги подарявам на Българската православна църква, защото мястото на молитвените домове е там", категоричен е Иван Кочев. Всички ремонтни дейности ще бъдат консултирани с представители на църковния клир. Убеден е, че първата копка на църквата "Света Марина" ще се направи най-късно през март догодина. До 2 години пък всички седем храма в Мелник ще са напълно възстановени. До момента е инвестирал 6 милиона лева в населеното място. Надява се да не срещне пречки и "подводни камъни".
6 неща, които не знаем: Червеното вино крие ензима на дълголетието
1. Ензимът на дълголетието се съдържа в мелнишкото червено вино
2. Славата на мелнишкото вино се носи още от времето на император Траян. Днес в брюкселския кралски музей на изящното изкуство се пази мраморна плоча от Мелник от 215 г., на която бог Дионис е изобразен като тракийски конник. Тя показва, че лозарството и винарството в Мелник са били добре развити, казва проф. Виолета Нешева.
3. Мелнишкото вино печели Първото международно изложение на виното в Париж. А собственикът на избата, която участва - Манолис Кордопулис, получава поръчки за доставка за 184 години напред. Отказва ги с аргумента, че ако трябва да задоволи търсенето и да увеличи производството, ще развали качеството.
4. Мелнишкото вино е било любимо на Уинсън Чърчил. Всяка година той си поръчвал по 500 литра.
5. Мелнишките изби са единствени в света. Те са естествени, издълбани в планинския скат. В тях температурата е постоянна. Разкопани са 2 в Болярската къща, две в манастира "Св. Богородица Пантанаса" и др. В тях освен вино през годините са се обработвали метал и стъкло
6. Музей на виното разказва историята на еликсира в Мелник. В него може да се види машинка, която е отделяла семките на гроздето, за да не се смачкват при ферментацията и танините да не влизат във виното.
Правят музей в турския конак
Проект по Норвежката програма връща блясъка на сградата
Мелник най-после ще има музей, ако проектът за реставрация на някогашния турски конак получи одобрение и финансиране по Норвежката програма. Историческата сградата е най-добре запазеният турски конак в България. Откроява се с изискания си и елегантен архитектурен стил, в който са съчетани местни традиции и мавритански декоративни мотиви. По неофициални данни конакът е изграден през 1821 г., а през 90-те години на ХХ в. сградата е изоставена и днес пустее. Във времето постройката е била и правителствено здание, и училище, и пансион. "Има изготвен проект по програма на Кралство Норвегия, който предвижда цялостна консервация, реставрация и социализация на конака, както и превръщането му в музей за историята на Мелник. Вече три години пробваме да осигурим финансиране по европейски програми, дано сега успеем. За да не допуснем да рухне цялата сграда, която в момента се руши. В един бъдещ музей има какво да се покаже. Сега много от експонатите са разхвърляни в различни къщи и не могат да се видят от гостите на града от страната и чужбина", разказва проф. Виолета Нешева. Необходимо е да се направят още проекти - за сайт на Мелник, за облагородяване и ремонт на инфраструктурата, смята тя. "Само тогава Мелник ще заеме полагащото му се място - да е на европейско и световно равнище. За мен този град трябва да е в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. А развитието му да е национален приоритет", убедена е проф. Нешева.
Французи питат за гроба на деспот Слав
Всеки камък в Мелник е история, казва изследователят на Мелник проф. Виолета Нешева. В продължение на десетилетия тя преоткрива древното миналото на столицата на деспот Слав. Най-значимите й открития са двете огромни бронзови камбани от старата митрополитска църква "Св. Никола" и гробът на деспот Алексий Слав.
Проф. Нешева повече от десетилетие е проучвала най-дълго функциониралата без основни промени църква в България (VI - ХХ в.) "Св. Никола". Построена е върху останки от антично светилище на Артемида и Августейон. Великолепните й стенописи от началото на ХIII в. днес са изложени в Археологическия музей и в Криптата на катедралата "Св. Александър Невски" в София. Камбаните, показани в експозицията на НИМ, пренесени и почистени със съдействието на проф. Божидар Димитров, са най-ранните образци с надписи, запазени до наши дни в цяла Европа. Двете са създадени в Мелник, но прецизната им изработка е по западноевропейски модел.
Гробът на славния деспот Алексий Слав от династията на Асеневци е в мелнишката църква "Св. Троица", разположена на 50-ина метра от манастира "Св. Богородица Пантанаса". Откритието проф. Нешева направи през 2012 г. след над 40-годишно проучване на най-малкия ни град. Сензационната находка е на малка площадка до храма "Св. Троица", там учените откриха 4 гроба, за които проф. Нешева смята, че са на деспота, втората му жена, детето им и сина на Слав от първия му брак. ДНК анализ в Снафорд, САЩ, ще докаже роднинските връзки и ще отговори на въпроса от какво са умрели. Находката вече привлича много туристи, които идват специално заради историята на Алексий Слав. Идват гости от Франция и Германия, питат специално за гроба на деспот Слав, хвалят се мелничани.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
