Легенда за змейова невеста е свързана с близката пещера
Русокастрон или Русокастро е историческо селище на територията на днешното бургаско село Русокастро. В началото на IХ век едноименната крепост е била възстановена от българите при строителството на граничен окоп Еркесия, свързващ бургаския залив с река Марица. За първи път името на Русокастро се споменава в XII век от арабския географ Ел Идриси в неговата "География на света" - като голям и многолюден град.
През 1332 година цар Иван Александър в битката при Русокастро побеждава византийския император Андроник III. Това е последната българска победа преди падането ни под османско господство. Тя е от голямо значение за нашата история, защото вдъхновени от победата, някои български градове като Хемус и Месемврия прогонват византийците, намиращи се в тях, и стават отново българско притежание. В тези условия пратеничеството за мир на Иван Александър е прието благосклонно от византийския император Андроник III. По силата на подписания договор България отново прибира земите между Ямбол и Черно море. Българите на свой ред се задължават да освободят пленените византийци, а за да бъде скрепен договора, както често се прави в такива случаи, е уговорен и династичен брак. Мария, дъщерята на императора, е сгодена за сина на царя - Михаил Асен. Значимостта на тази победа за българите е толкова голяма, че кара неизвестен български книжовник да напише "Похвала на цар Иван Александър" от 1337 година.
Сред многобройните находки, открити при проучванията на крепостта Русокастро, се откроява особено ценна реликва - оловна ампула за миро от Солун. Тя е намерена в района на средновековната църква с некропол. Голяма част от крепостта е разрушена по време на проведеното тук през 1982 година международно учение "Щит".
Близо до крепостта се намира пещерата Русина дупка. За нея се разказва интересна легенда, в която се говори за змей и красивата мома Руса. Вихрушка отнесла личната девойка от хората и тя изчезнала. След време овчар намерил отрязаната й плитка на скала близо до пещерата. Това било знак, че Руса е станала жена на змея, като е спазила традицията да си отреже косата след женитбата.
До пещерата се стига лесно - тя се намира на около километър от Русокастро. На входа й има едва забележим извор. От него на капки се процежда вода. Местните казват, че това са сълзите на мома Руса, която и до ден днешен плаче в пещерата. На мястото продължават да текат мащабни археологически проучвания, които трябва да установят връзката на пещерата с крепостта.
Маркели пазела проходите между Стара планина и морето
Маркели е средновековна византийска крепост, която се намира на 7,5 км от Карнобат - изключително стратегическо положение. От възвишението, върху което е разположена, могат да се наблюдават проходите през Стара планина - Мокренски, Върбишки и Ришки, както и да се поддържа пряк зрителен контакт с редица укрепени селища в подножието на източните части на Средна гора и Стара планина.
Общата площ на Маркели е 460 декара, а дължината на крепостните стени е 530 метра. Защитните ровове и валове, които са обграждали крепостта, могат да се видят и днес. Край Маркели са се разиграли редица сражения между Византия и младата българска държава. През 756 година хан Винех губи сражение с император Константин V. По късно, през 792 година според писанията на Теофан Изповедник, българският хан Кардам печели битка срещу император Константин VI. А през 811 година император Никифор I използва Маркели за изходна точка за злополучния си поход срещу България. След като ограбил и опожарил българската столица Плиска, Никифор потеглил обратно към Константинопол като победител, но попаднал в засада в планинските теснини на Върбишкия проход, където е напълно разбит от войските на хан Крум и загубва живота си.
Очите на времето се взират от скалите край Провадия
Очите на времето. Всеки, който погледне през кръглите отвори на скалния манастир в местността "Шашкъните" край Провадия, изпитва усещането, че наднича към вечността. Манастирът се намира на километър североизточно от града. До обекта има изграден еко маршрут, който преминава и през другата голяма забележителност на Провадия - средновековната крепост Овеч.
Манастирът се състои от десет килии, изсечени на височина от около 30 метра в скалния масив. На влизане се виждат три свързани помещения, следват две самостоятелни и след това още пет килии. Между тях има малки проходи, като три от тях са на едно ниво, а четвъртата и петата са разположени по-високо в скалата. Петата килия пък представлява малка гробница с каменен гроб. На стената е изсечен кръст. Манастирът е бил обитаван през XII-XIII век и тогава е бил трудно достъпен. Сега до него се стига по стоманен мост, който води директно до килиите.
На скалния издатък в местността "Градище", на около 1,5 км от Провадия, се намира и друг манастир от шест килии. До тях се стига през Али бей дере, както и от скалната килия "Свети Георги". На по-високо ниво в самата килия е разположена гробница. Върху стените има две ниши, а на пода - вдълбана яма. Пред самата килия има малка площадка, а вляво от входа - надпис на гръцки език "Свети Георги".
До нея се е стигало по стръмни каменни стълби, които са добре запазени. В подножието на гробницата са съхранени останки от параклис. В най-западния край на скалата, върху която е разположен манастирския комплекс има две килии, които са проходими една в друга и са на различни нива. Скалите и тук са ерозирали и в каменните помещения личат само големи вдълбавания за "капаците", които са затваряли килиите. Интерес предизвикват надписи на старогрузинско писмо. Те гласят: "Господи Исусе Христе, Боже наш, помилуй нас, амин."
"Това са светите апостоли" и "Споменете в молитвите си мене грешния Микаел Грузинеца", разказват авторите на пътеписи Валентина Кирова и Пламен Михайлов.
Скален манастир, наречен "Кара пещера" има и в околностите на село Манастир, община Провадия. Той разполага с девет килии - пет на повърхността, а четири под нивото на скалата. Местните хора го наричат "манастира с четиридесетте одаи". Вероятно най-голямата пещера, както и другите помещения, са били преградени на много повече килии и при опасност местните и обитателите на манастира са се криели в подземните.
В цялата околност все още могат да се открият вкаменелости на морски охлюви и корали, тъй като някога тук е било дъно на море.
Беглик Таш сбъдва желания
Всички, които са запленени от тайните на древните траки и техните жреци, задължително трябва да видят чудото Беглик Таш край Приморско. До магическото място се стига само пеша, защото е в непристъпна местност. То представлява внушителни мегалити, чийто произход и предназначение не са неразгадани до днес. Едно от предположенията е, че скалният комплекс е древна обсерватория. В плоските скали са изсечени кръгове, вани и стъпки, които са маркирали пътя на жреците до свещеното пространство. Целият мегалитен ансамбъл представлява астрономически часовник.
В средата е жертвеникът с форма на легло. "Спалнята" е обградена от камъни с издълбани улеи, използвани при обредите за жертвоприношения. Тук отбран кръг от посветени извършвали тайнствени обреди и вероятно гадаели бъдещето.
Загадъчното светилище отмерва времето и фокусира лъчи към ядрото на планетата. Местни ентусиасти установили, че около лятното слънцестоене скалите сякаш оживяват. Няколко дни подред всяка заран слънчев лъч прониква през един от каменните отвори и попада в едно от шестте деления, издълбани по скалите. Това се случва около 22 юни.
На Беглик Таш хората, които са потърсили духовното, имат определени преживявания и усещания. Някои вярват, че желанията, изказани на скалите, се сбъдват. Загадъчният комплекс е открит за науката едва през 2003 година. Намира се на кръстопът между устието на река Ропотамо и древния град Ранули.
Дионис и Свети Пантелеймон пази магично село
Тракийският бог Дионис и християнският светец Пантелеймон закрилят магичното село Бръшлян. То се е сгушило в гънките на Странджа сред дъбови и букови гори, между поляни обрасли със зеленика - на 14 км от Малко Търново и 64 км от Бургас. Най-таченият празник там е 9 август - денят на Свети Пантелеймон, патрон на селото. Под старата църква "Свети Димитър" обаче се е намирало тракийско светилище, посветено на бога на плодородието и виното Дионис. В амвона на храна е вграден мраморен жертвеник на Зевс-Дионис с посветителен надпис на старогръцки език: "На Зевс-Дионис жертвеник тука направих, аз, Ликомед, син на Хреста и жрец на Великия Бакх, зарад високата чест, по жребий получена, и за децата ми, и за моите мисти. Спаси ги, блажен Дионисе!".
В селото има килийно училище, архитектурен паметник. В стогодишната сграда на етнографския музей на Бръшлян пък могат да се видят вещи от бита на хората от Възраждането. Експонатите разказват за занаятите по онова време. На автентичен стан всеки посетител може да пробва сръчността си. Балювата къща също е архитектурен и исторически паметник. През 1903 г. там загиват първите преображенци - войводата Пано Ангелов и четникът Никола Равашола. В Селскостопанския музей на традиционното земеделие пазят стари инструменти - диканя, каменна мелница за жито, сърпове и паламарки. Има дори и малък пчелин.
Към Бръшлян през лятото се стичат не само любопитни туристи. Селото е известно със своите лековити извори. На около километър пътешествениците ще открият параклиса "Свети Пантелеймон". Аязмото към него е много известно, защото хората вярват, че водата му цери различни болежки. Не по-малко известно е и аязмото при параклиса "Света Петка". Там лековита е не толкова водата му, колкото жълтата кал около него. Тя бори екземи и всякакви кожни заболявания. Преди да се намаже болното място, трябва да се спази древен ритуал - болният връзва конец от дрехата си или кърпичка на дряново дърво. Може и да хвърли монета, за да откупи здравето си. Покровител на аязмото е малък златен смок.
Третият параклис "Света Марина" се намира в източния край на Бръшлян. Светицата е много тачена в Странджа. Параклисите, посветени на нея обикновено се строят до пещери или скални ниши, но този излиза от традицията. Историята му е свързана с ритуала по основаването на селището. Двама близнаци трябвало да изорат кръг с два вола близнаци и в него да се построят първите къщи на селото. Те обаче не успели да го завършат преди първи петли, затова издигнали параклис на мястото и го нарекли "Света Лефтера", защото Света Марина е лефтера, тоест мома.
Уникални мозайки в Джанавара
Оприличават раннохристиянската църква с тайнствения храм Ереруйк в Армения
Една от най-интересните раннохристиянски църкви в България е открита в местността Джанавара край Варна. Тя е проучвана още в началото на миналия век от братята Херман и Карел Шкорпил. Храмът се намира на 4 километра югозападно от Варна, на североизточния склон на възвишението Джанавара, недалеч от южния бряг на Варненското езеро. Сградата има уникален за българските земи план. Арихитектурата на базиликата се различава от другите открити раннохристиянски църкви у нас. При разкопките на братя Шкорпил е била открита основата на мраморен амвон, а под нея е разкопана зидана тухлена гробница, в която е бил погребан възрастен мъж. До него е имало мощи на неизвестен светец, увити в сърмена тъкан и поставени в малко дървено ковчеже. Пред олтара в специално иззидано под пода скривалище са открити три мощехранителници - мраморна, сребърна и златна, украсена със скъпоценни камъни и гранати. Намерени са поставени една в друга, разказва археологът Александър Минчев, който е публикувал свое проучване за базиликата.
Най-ценните експонати са мозайките от пода, от които са запазени близо 100 кв.м. Базиликата е интересна с това, че няма нищо общо с архитектурата на Константинополската школа, нито с архитектурата, позната в Гърция и Мала Азия. Плановата композиция е типична за ранносредновековните храмове в Сирия и особено в Армения - като за пример се дава базиликата в Ереруйк. Все още никой не е сравнявал арменските или сирийските базилики със "Света София", най-старата християнска, трикорабна базилика в България, която също се отнася към V век, пише още Минчев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
