Могилите край Казанлък са отворени и на 31 декември
Златен венец спира дъха в музея, знатна дама грее на тавана на Оструша
Ако искате да си подарите пътешествие за празниците, което да съчетаете със СПА глезотии, вкусна храна и чист въздух - вашето място е Казанлък. Мястото е подходящо за разходки не само през май, когато навсякъде се носи ароматът на маслодайни рози, а и през дните около Коледа и Нова година. Благодарение на археолозите, Розовата долина вече е известна и като Долината на тракийските царе.
Ако маршрутът ви към Казанлък започва от София, трябва да тръгнете по магистрала "Тракия" и да внимавате за табелата към отбивката. Разстоянието е около 270 км, но заради аутобана се пътува сравнително бързо - при нормално шофиране взимате разстоянието за около 2,30 часа. Ако изберете да пътувате с автобус, ще ви отнеме около 4 часа и ще ви струва 17 лева в едната посока.
Усилията обаче си струват. Най-прочутата сред гробниците там е Казанлъшката. За съжаление обаче достъпът до нея е забранен, за да не се рушат стенописите. Затова пък туристите се радват на гробница-копие, построена в непосредствена близост до оригинала. Рисунките са повторени с абсолютна точност, включително и следите от времето върху тях. Към гробницата в парка "Тюлбе" има и минимузей с няколко експоната. Входът е 3 лева, колкото е и за всяка от останалите могили. Но ако искате да посетите и някоя от другите могили край Казанлък или музея "Искра", питайте за комбиниран билет. Уредниците са повече от любезни. За беседа цената е 5 лева, а на чужд език - 15 лева. Снимките на обектите под шапката на музея също се заплащат - 5 лева за фотоапарат и 15 лв. за камера. Работното време на Казанлъшката гробница и останалите тракийски могили е от 9 до 17 ч. Отворени са по празниците, почиват само на 1 януари. Така че спокойно някой от тези исторически обекти може да бъде запазен за разглеждане току преди празничната новогодишна вечеря.
И колкото и да е впечатляваща Казанлъшката гробница, другите тракийски могили сякаш са по-притегателни за търсачите на автентични преживявания - просто защо са оригинали. За посещение на някоя от могилите е добре да си запазите час през сайта на музея. Може да започнете от гробницата на Севт III в Голямата Косматка, на 1 км преди град Шипка. До там се стига и с градския транспорт, но добре проверете разписанията на рейсовете, за да не останете разочаровани. Пред Голямата Косматка е и своеобразният Свети Петър на комплекса, който държи и ключовете за не по-малко впечатляващата могила Оструша. Но всичко по реда си. Пред гробницата на тракийския владетел Севт III ви посреща бронзова глава, чийто оригинал е в музея "Искра" в Казанлък. В могилата има и възстановка на намерените съкровища там, които също се пазят в музея. сред най-ценните експонати са златната маска на Терес, златният венец с 210 дъбови листа и 65 жълъда, който много наподобява намерения в гроба на Филип II /бащата на Александър Македонски/ във Вергина /Гърция/, златни части от конска амуниция, сребърна мида и други предмети от времето на одрисите. На входа на гробницата има мраморна врата, на която са изсечени Горгона Медуза, вкаменяваща с поглед, и богът на Слънцето Хелиос. Те пазят вечния покой на владетеля. Ако имате късмет да посетите гробницата, докато е спрял токът и извървите няколкото десетки стъпки по тесните коридори на светлината на фенерче - със сигурност ще се почувствате като откривателя на могилата - покойния археолог Георги Китов. И до днес се разказват легенди как веднага щом били открити съкровищата в гробницата, на мястото веднага пристигнали мутрите от 2004 г. Благодарение на помощта на полицията и археолозите днес познаваме богатствата от гроба на Севт III.
И ако си мислите, е това е най-голямото богатство на региона, помолете пазача, който същевременно е и уредник, да ви отвори и могилата Оструша. Освен с необичайната си форма тя впечатлява и с рисунката на тракийска дама, запазила цветовете си през вековете върху тавана на гробницата. Според специалистите рисунката е безценна. А според обикновените туристи - на това място се крие някаква магия. И няколкото секунди, през които може да разгледате херметически изолираната камера със стенописите, като че ли вливат енергия в тялото.
Най-новата сред отворените за посетители могили - Шушманец, впечатлява с дорийската колона на входа и останалите колони във вътрешността. Според археолозите те повтарят знанието на тракийците за света. И без да имате понятие от този факт обаче, могилата е впечатляваща.
Изморени от толкова история за един ден, отскочете до язовир "Копринка", под който се крие едно от най-големите свидетелства за безумието на тоталитарния режим - погребаният при изграждането на съоръжението безценен тракийски град Севтополис. Според археолозите от него днес едва ли е останало нещо. Вместо да тъгувате заради нещата, които не може да промените, хапнете вкусна риба в хотелите и заведенията в близост до язовира.
След това апетитът към археологически находки и изкуство отново се отваря. Отбийте се до музей "Искра" в Казанлък. Освен находките от тракийските могили, там ще се насладите на творбите в галерията. В нея има картини на Дечко Узунов, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Владимир Димитров-Майстора и редица други родни автори, които няма да ви оставят безразлични.
За нощувка се доверете на някой от местните хотели или къщи за гости, където може да релаксирате със СПА процедури, тишина, уют и вкусни гозби.
Гюлова ракия вместо понички
Едно от първите неща, които подсъзнателно асоциираме с Казанлък, са прочутите понички. За изненада на посетителите, никъде в града не може да опитате такива. Макар казанлъшки понички да се предлагат в град Шипка, Пловдив и на почти всеки селски панаир, на мястото, дало името на сладкото изкушение, никъде не ги правят. Оказва се, че поничките от Казанлък се наричат така по една доста прозаична причина - в града всъщност се правят не тестените лакомства, а машините, които позволяват минипоничките да стават бързо и вкусни. Никой от местните не може да отговори на въпроса защо все пак никой не се е сетил, че е време да зарадва и казанлъчани с понички местно производство. За сметка на това тук може да опитате гюлова ракия. Но... пак изненада - ракията от рози всъщност се прави основно от грозде и аромати. Както и ликьорът от рози. Причината е, че цветовете не ферментират. И въпреки тези подробности - не пропускайте да опитате и двете местни питиета или да купите за подарък. Вкусът си заслужава, а глава няма да ви боли, обещаваме. Особено ако не прекалите с дегустацията. За сметка на това сладкото от рози е напълно автентично и от него ще си оближете пръстите. В Шипковата къща, която е една от задължителните туристически спирки в града, можете да пробвате и биосладолед от рози.
Розовата вода за копринена кожа
Казанлъшките моми не остаряват, твърдят ценителите. И ако не вярвате - загледайте се в местните момичета. Няма как да не ви направи впечатление гладката им и сияйна кожа. Според местните тайната се крие в розовата вода. Още веднага след прибиране на реколтата от маслодайните рози, момичетата и жените си купуват по няколко литра розова вода. Тя, противно на схващанията на непросветените, не е отпадък от розовото масло, а съвсем отделен продукт. Заради силните си антисептични свойства се използва както за почистване на кожата, така и за пиене. Вдишването на етеричните масла пък повишава настроението. А резултатът е отдавна търсеното съвършенство - здрав дух в здраво тяло. Розовото масло, произведено у нас, е най-доброто, което се добива на планетата, твърдят парфюмеристите. А цената му дори надвишава тази на златото. Много скъпи парфюми са на основата на родното розово масло. В Казанлък и близкото Карлово има няколко фирми, които произвеждат кремове, лосиони и парфюми на основата на безценното масло. Цените са прилични, а качеството - повече от добро. Единственото, за което трябва да внимавате, е за ментета, каквито в местните и фирмените магазини няма да намерите. Но все пак е добре да имате едно наум.
Кромлех и баби в Старо Железаре
На връщане към София се отбийте в село Старо Железаре, което напоследък стана известно с кампанията за спасяване на кромлеха край него. За да стигнете дотам, от Казанлък тръгвате към Калофер и Хисаря и малко след града на минералните бани /12 км/, ще се озовете в селцето. Кромлехът в близост до Старо Железаре е открит от археолога Георги Китов и според учените е на повече от 26 века. Той представлява кръгла площадка с диаметър 7 м, по чиято периферия са поставени вертикално 24 каменни плочи, високи от 0,8 до 1,8 м. Експертите твърдят, че става въпрос за сложно съоръжение за наблюдение на небесните тела, както и за определяне на времето през денонощието и през годината.
Не по-малка атракция се крие в самото село - Музеят на традициите. Лесен е за намиране, в центъра близо до църквата и общината. Входът е левче, срещу което може да разгледате етнографската експозиция. Ще се просълзите от приятни емоции, ако си поръчате демонстрация. Цените са по договаряне. Местните баби, които пеят, предат и тъкат, ви връщат в онези хубави години, когато най-сигурното място на света е в скута на баба. През зимата можете да се порадвате на домашна пита и автентичните песни и носии на почти всички баби. През лятото някои от тях са на полето. Заради традиционните ритуали мястото е избирано за сватби. Най-често тук идват да се женят родни булки, избрали мъже от други държави. В местния дюкян пък може да си купите ръчно направени от бабите дрехи, сувенири и плетени чорапи или пък картини на художници от региона.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
