Господарският двор бил убежище на воеводите на Влахия
Проф. дин Николай Овчаров
Влизайки от Букурещ в Търговище, една от средновековните столици на Влахия, човек първо минава край самотна масивна кула порта. Някога тя се е намирала на несъществуващата днес стена, обграждала древния град. Както личи от името му, той е бил важен търговски център. Сега от старинните квартали е запазено малко, защото Търговище губи блясъка си преди повече от три века, когато столицата е преместена в Букурещ. През ХV-ХVII в. обаче той се развива като един от най-важните градове на Балканския полуостров.
Ето че и аз влизам в града по "Букурещката улица". Вървя покрай красиви сгради, спомен от миналото величие на Търговище. Малко по-късно на табелата е изписано, че вече съм на "Господарската улица". А след още няколко минути пред очите ми се издигат високи средновековни стени и кули, зидани от червена тухла. Това е Господарският двор - укрепеният дворец на великите воеводи на Влахия.
Преди да вляза през построената в ХVI в. Главна порта, чета за миналото на града. Първото селище на брега на река Яломница се появява още през II в., но средновековната история започва в ХIII в. Тогава по тези места от Трансилвания идват саксонски заселници и създават града. Документално е известно, че той е със строга организация, като немският и влашкият квартал са отделени. В края на столетието Търговище се разраства, а богатството на жителите расте. Доказателство са откритите съкровища, като
най-голямото е от 6284 сребърни монети
Повечето произхождат от саксонския квартал, който е и център на града.
По ирония на съдбата основаната от немци крепост става главна столица на Влахия през Средновековието. За пръв път е обозначена като такава от баварския рицар Ханс Шилтбергер през 1396 г. Тогава тя дели славата с по-ранната столица Куртя де Арджеш, като там живее великият воевода Мирчо Стари, докато синът и съвладетелят му Михаил I резидира в Търговище. Дан II е последният, предпочел Куртя и в 1431 г. при Александър I Алдя центърът се утвърждава край Яломница.
Често наричат Търговище града на 33 воеводи. Това е така, защото в несигурните векове на османското нашествие и на дворцови интриги тронът в Търговище често сменя собствениците си. Крепостта нееднократно е подлагана на обсади и превземана на няколко пъти. Още султан Баязид I през 1395 г. опожарява тогавашното укрепление след битката при Ровине. В 1462 г. Влад III успява да отблъсне турците чрез нощен излаз, но 14 години по-късно градът е завладян от полския крал Стефан Батори. Сражения край Търговище се водят по времето на Нягое I Басараб (1512-1521), а в 1597 г. там воеводата Михаил Храбрият печели решителната битка с османците.
Особена роля в историята на Търговище има Влад III Цепеш или Дракула. На три пъти той се добира до властта, а после е свалян. Прочува се със страшните си наказания, прилагани и към турци, и към свои. През 1457 г. Дракула избива в столицата предалите го боляри и сменя влашката аристокрация с верни на себе си хора. Даже турците се ужасяват пред вида на набитите на кол повече от 2000 души.
Влизайки през портата на Господарския двор, пред мен се извисява именно строената от Дракула главна кула Чиндия. Тя е цилиндрична и е издигната върху основите на много по-малкия замък от времето на Мирчо Стари. Изкачвам безбройните стъпала на витата стълба и пътьом разглеждам по етажите експозицията за жестокостите на влашкия княз. Кулата е висока 27 м с диаметър 9 м, но по времето на Дракула е била с 5 м по-ниска. Днешният си вид добива в средата на ХСХ в., когато е преустроена със средства на Валентин Бибеску.
От наблюдателната площадка се открива невероятна гледка към воеводската резиденция, обхващала през ХVС-ХVII в. цели 27 000 кв. м. Точно пред мен са двата княжески двореца, към които се насочвам минути по-късно. Ето ги палатите на Мирчо Стари от ХIV-ХV в., основно обновени при воеводата Петър Черчел (1583-1585). Той добавя и нов дворец, притежаващ много повече удобства. Истинско чудо за гостите били
красивите фонтани, захранвани чрез водопровод
от околностите на Търговище. В края на ХVII в. воеводата Константин Брънковяну завършва облика на дворците с нова реконструкция, продължила цели 7 години.
Може би най-красивата сграда в Господарския двор е Дворцовата църква, построена по нареждане на Петър III Черчел. Тя има кръстовиден план с широк притвор и портик, поддържан от 12 колони. Позлатеният дървен иконостас е истинско произведение на изкуството и, според надписа, е изпълнен в 1693 г. Но най-впечатляващи са чудесно запазените стенописи. В притвора е оцеляла цяла галерия от портрети на влашките воеводи, сред които са Нягое Матей Басараб, Петър Черчел, Константин Брънковяну и др. Там са и гробниците на някои от тях.
В рамките на резиденцията има още един християнски храм. Това е църквата "Св. Петка", построена в 1481 г. по нареждане на воеводата Влад IV Монаха и съпругата му Смаранда. Там също има гробници на видни аристократи, както и множество каменни кръстове с издълбани върху тях текстове.
Блясъкът на княжеската резиденция е загубен фатално в 1737 г., когато тя е изгорена при поредната турско-австрийска война. През ХIХ-ХХ в. са направени редица реставрации, а днешния си облик Господарският двор добива през 2010 г. след реализацията на мащабен европейски проект. Значението на Търговище обаче намалява значително още преди опожаряването. От 1465 г. наред с него като столица започва да се издига Букурещ, често предпочитан от воеводите по политически причини. След ХVI в. саксонците постепенно се връщат към Трансилвания или са асимилирани. Финалът е при управлението на Константин II Брънковеану (1688-1714), макар той да влага много средства в Господарския двор. Столицата окончателно е преместена в Букурещ и Търговище губи значението си.
Лобното място на Николае Чаушеску
При посещението си в Търговище непременно искам да видя открития през септември 2013 г. музей във военните казарми, където на 25 декември 1989 г. са разстреляни диктаторът Николае Чаушеску и съпругата му Елена. Това е важно за мен, защото по неволя участвах в румънската революция в Букурещ. С вълнение разглеждам семплите казармени помещения, в които е възстановен интериорът отпреди 25 години. Пред надупчената от куршуми стена са нарисувани с тебешир два силуета на паднали хора - последен спомен за някога всесилните диктатори.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
