Две катедрали спорят за първенство в Дъблин
Денят на св. Патрик е най-таченият празник в Ирландия. Ето защо посветената на този светец катедрала е първия храм, който искам да посетя в столицата й Дъблин. Аз зная историята на този велик проповедник, покръстил езичниците на "Зеления остров". Роден в Британия някъде около 390 г., на 14-годишна възраст той е заловен от ирландци и откаран като роб в тяхната страна. По легендата на сън му се явява Господ и ме казва как да избяга. В 432 г. Патрик се връща в Ирландия, но вече като епископ, решил твърдо да покръсти езичниците.
В Дъблин вярват, че св. Патрик кръщава първите ирландци в извор, край който по-късно е построен великолепния храм, наречен на неговото име. Заедно с другата голяма църква, Христовата, той е една от двете епископски катедрали в ирландската столица. Още през 1300 г. архиепископ Ферингс приема компромисно решение, с което се определят функциите и се регламентират пълномощията на двете духовни средища. Според тези решения кръстът, митрата и пръстена на починалия архиепископ на Ирландия трябва да се съхраняват в Христовата църква, а тленните останки на архиереите да се погребват поредно в двете катедрали.
Храмът "Св. Патрик" е построен в ХII в., но от ранното строителство не е оцеляло почти нищо. В 1192 г. дъблинският архиепископ му дава статут на колегиална църква, а в началото на ХIII в. е признат за катедрала. Основната част от съществуващите днес сгради са от ХIII-ХIV в. и са изпълнени в стила на ранната английска готика. Преустройствата продължават цели столетия, а стените са допълнително укрепени. Проблемът е в това, че комплексът е периодично наводняван от намиращата се наблизо река Подъл и нейните ръкави. Често се е случвало нивото на водата да се вдига с два и повече метра. По тази причина липсват задължителните за такава катедрала подземни помещения и крипта.
Важен елемент на ансамбъла е кулата, добавена по заповед на архиепископ Майнот през 1370 г. Архитектурният облик на храма е завършен окончателно през 1769 г. с добавянето върху нея на заострен връх, с който височината й става 140 м. Вътрешността на катедралата впечатлява със своята монументалност.
Особено ефектни са цветните витражи и висящите от хоровете хералдически знамена
Там са изрисувани гербовете на рицарите от Ордена на св. Патрик, основан от крал Джордж III в 1783 г.
Главният катедрален храм в Дъблин е Христовата църква, наричана също "Св. Троица". Първият камък при нейното изграждане е поставен от вожда на викингите Ситриг Силкенберг, който желаел да построи катедрала за първия архиепископ на Дъблин, Донат. Всъщност той трудно можел да се нарича така, защото бил малка дървена сграда на върха на опасания със стени град. Съществуващата сега каменна църква е заложена от граф Ричард дьо Клерк в 1172 г. след завоюването на Дъблин от британските нормани. Това става в присъствието на крал Хенрих II, дошъл да огледа новите си земи. Строителството продължава и през ХIII в. и отчетливо може да се види архитектурния преход от ранния нормански към английския готически стил.
През 1487 г. тук е коронясан под името Едуард VI самозванеца Ламбърт Симнел, опитал се да вземе престола на английския крал Хенрих VII. Век по-късно се срутва покривът, в резултат на което е разрушен южният кораб на храма. Той е възстановен още през ХVII в., но мащабната реконструкция на църквата започва в 1871 г. Според днешните стойности тя струва 26 млн евро и изцяло е платена от едрия собственик на дестилационни фабрики за уиски Хенри Ру. Ремонтът съхранява конструкцията на ансамбъла, но премахва много от средновековния му облик. Главната фасада и интериорът са напълно преустроени във викториански стил, добавени са нови постройки и залата на синода.
Все пак от ранната архитектура е запазено достатъчно. Оцелял е прекрасният романски портал в централния трансепт, който при ремонта е пренесен от северната страна. На юг от него са експонирани руините на сграда от ХIII в. с богата каменна декорация. Оригинални са централният кораб със скулптирани капители на колоните и хора от ХIII в.
Във вътрешността на Христовата църква могат да се видят редки експонати. Забележителна е гробницата на вожда на превзелите Дъблин нормани, Стронгбоу, върху която се намира скулптурата му в рицарски доспехи. В северния кораб пък е скамейката, на която сядали кметът на града и членовете на местното самоуправление. Там е и направената със средства на сър Томас Дрю кръщелня, както и паметниците на видни люде като граф Килдър и сър Томас Чир. Като археолог ме впечатляват пренесените от околността келтски каменни стели.
От изток е параклисът на св. Лоурънс ОТТул от ХII в., в който се намира железен реликварий с неговото сърце. Разходката свършва в
подземията под църквата, където се пазят съкровищата на Христовия храм -
ръкописи, мощи и църковна утвар. Най-много ме впечатляват статуите на кралете от династията на Стюартите - Чарлс I и Чарлс II. Както е известно, първият е бил ревностен католик и е екзекутиран от предводителя на протестантите Оливър Кромуел.
Разходката из църквите на Дъблин завършва в една от най-старите запазени сгради - храма "Св. Оуен". Той е построен през ХII в. и е наречен на светец, живял през VII в. и смятан за покровител на Нормандия. През ХV в. църквата е била притежание на гилдията на св. Анна - най-влиятелната католическа организация по това време. Към нейния двор се влиза през единствената запазена градска порта на средновековния Дъблин от ХIII в.
Паметникът на Джонатан Суифт
През ХVIII в. настоятел на катедралата "Св. Патрик" е авторът на "Пътешествията на Гъливер", Джонатан Суифт. Днес там е направена малка експозиция за великия писател, в която е изложена и неговата посмъртна маска.
"Надгробната плоча" пази храма "Св. Оуен"
Главна забележителност в тази църква е прочута каменна стела от IХ в., известна като "Надгробната плоча". Вярва се, че тя е свръхестествена и пази от беди храма. Стелата няколко пъти е била отнасяна от сградата, но по чудотворен начин се е завръщала в нея.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
