Преди година 10 археологически обекта по Южното Черноморие бяха определени да получат допълнителни средства за проучване, консервация и реставрация. По идея на финансовия министър Симеон Дянков най-големите и най-значими от археологическа гледна точка места бяха финансово подкрепени като част от проекта за оформяне на маршрут за културно-исторически туризъм. Проектът "Виа Понтика" беше официално обявен в Бургас. Пак в морския град ще бъде даден отчет за свършената работа и изразходваните средства от общините Царево, Созопол, Поморие, Приморско и Бургас. Според директора на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров за първи път заедно с разкопаването на пластовете се прави и паралелна консервация и реставрация на находките. Той е категоричен, че първата година на проекта е изключително успешна и може да бъде еталон за областите Велико Търново, Шумен, Видин и Смолян, където също се изработват подобни програми.
Античната гробница в Поморие
Античната куполна гробница в Поморие е единствена по рода си на Балканския полуостров. Тя се намира на запад от града, близо до пътя за Бургас. Датира от II-III в. сл. Хр. Една от хипотезите е, че е мавзолей на богата анхиалска фамилия, в който са се извършвали религиозни езически ритуали. Заради належащата нужда да бъде запазена и съхранена правителството я включи в Понтийския път. В момента се извършва първият етап от дейностите, който ще се финализира с издигането на защитна сграда, направена от съвременни материали. "Това ще бъде актуална интерпретация на предполагаемата входна част, покривала двете предни помещения", разказа директорът на музея в Поморие Антон Карабашев. Вторият етап от дейностите ще бъде в централната гробна камера на паметника. Там има пукнатини по свода и той трябва да се укрепи. Последното, трето ниво ще включва цялостната социализация на гробницата. Районът около древния мавзолей ще бъде благоустроен с ограда, осветление и информационен център, ще се оправи и пътят до античния обект.
Църква изплува в Сарафово
Морето поднесе най-големия археологически подарък за бургазлии. Февруарската буря през миналата година разкри основи на римска сграда край почивния дом в Сарафово. Морето буквално свлече земна маса и показа конструкциите на късноантичната църква. По-късно пък лековита вода бликна в основите на храма. Археолозите са убедени, че в миналото, аязмото е било тачено като чудодейно. Лековитият извор най-вероятно е накарал някогашните местни жители да вдигнат точно на това място църква. Според археолозите тя датира от IV-VI век и е била с необичайно богата украса. Открита е мозайка в пет цвята, ритуално вкопана пред апсидата на храма, както и останки от стенописи - изображения на светци и гръцки надписи, които в момента се реставрират. В параклиса са вградени дялани блокове, взети вероятно от представителна антична сграда. Запазена е олтарна маса. Открити са находки за извършени две погребения, което подсказва, че в миналото мястото е било много почитано. Според ръководителя на археологическата мисия доц. д-р Людмил Вагалински има данни, че през ХII век храмът е бил разрушен, а на негово място е построен малък параклис с аязмо, откъдето е извирала водата с лековити и чудодейни свойства. По време на разкопките излязоха и стени от голяма римска сграда от II-III век. Руините тепърва ще разкриват миналото на района.
Баните на императорите
Стъклен покрив ще покрива античния град Аква Калиде Термополис край Бургас. Покривното съоръжение трябва да бъде изработено тази година. Одобрен е и проектът за реставрация и консервация на археологическия обект. През лятото по време на проучването на топлите помещения край Бургас блеснаха златни монети и пръстени, които учените отнесоха към управлението на император Юстиниан II. За една от златните монети, наречена солид, учените са категорични, че е от периода на управление на византийския император Константин IV Погонат (668-685 г.), което съвпада с идването на българите, битката при Онгъла и основаването на държавата ни около делтата на Дунав. Тази година при проучването на лечебните бани бяха намерени и 32 оловни печата на владетели на българската и византийската администрации. Първите бани са изградени с идването на римляните, около средата на I век. По време на управлението на император Траян центърът на областта е Анхиало. Изграден е важният римски път Виа Понтика, който свързва Анхиало с Марцианапол (днешна Девня) и Адрианапол. А по пътя е оставена спирка - Аква Калиде. В продължение на 1800 години баните са се използвали по едно и също предназначение. След като бъде извършена консервацията, туристите ще могат да ги видят в цялата им красота и блясък. Баните на Сюлейман също се възстановяват и с финансовата подкрепа на турската фирма "Доуш Холдинг".
Светци и вампири в Созопол
Роднина по съдба на Дракула, един от най-популярните киногерои на нашето време, е погребан в Созопол. Родният вампир е чакал да бъде намерен в некропол до църквата "Свети Николай" в началото на града. Човекът е бил знатен, лекар или интелектуалец, и е прободен в гърдите с железен кол. Тази практика е използвана от хората, които са имали страхове от възкръснали мъртъвци. Лично директорът на НИМ Божидар Димитров огласи новината за вампира, допълни я шефът на музея в Созопол Димитър Недев. По-късно се разбра, че българският Дракула си има и съпруга, погребана до него. Скелетът на вампира от Созопол е включен в класацията на National Geographic за най-популярните новинарски снимки на 2012 година. Според редакторите на списанието откритието доказва, че страхът от вампири е много по-древен от романа на Брам Стоукър "Дракула". Вампирите сродиха Созопол с румънския град Сегешоара, който е известен с това, че е родният град на Дракула.
Още стойност към славата на Созопол добавиха и светите останки от Николай Чудотворец Мирликийски. Първоначално се смяташе, че в малкото гърненце има миро от свети Николай, но по-късно се установи, че става дума за три костици от покровителя на Созопол. През декември мощите на свети Николай официално се върнаха в Созопол и са изложени за поклонение на миряните. Те са в малката църква "Свети Георги", която приема богомолците през зимата.
Загадките на Акин
Цял античен квартал откриха археолози в морето край Черноморец. Останките изникнаха по време на разкопки на западния полуостров Акин. Оказа се, че руините на древните сгради вече са залети от морето. Но преди векове, когато са градени, със сигурност са били върху сушата. Морето обаче залива всяка година полуостров Акин и намалява територията му. Нивото на морската вода се покачва средно с 1,5 до 4 мм годишно. Така някогашният древен крайбрежен квартал в момента се е превърнал в подводна атракция. На находката се натъкна екипът на зам.-шефа на НИМ доц. д-р Иван Христов, който работи на нос Акин. Археолозите са разкрили още масивни крепостни стени с две бойни кули, разположени на 30 метра една от друга. Част от крепостната стена е в морето, но по-голямата е на сушата. Стените са с внушителна широчина от 2,60 см, по-масивни дори и от крепостната стена в Созопол. Според проф. Божидар Димитров руините най-вероятно са от ранновизантийската крепост Кримна, която е била разположена на това място. Твърдината е спомената в древните източници по повод срещата между българския владетел Михаил Шишман и византийския император Андроник II. Двамата се срещнали в крепостта Кримна, за да уточнят откъде ще минават границите между България и Византия. По време на разкопките на полуостров Акин са открити монети от времето на императорите Анастасий и Юстиниян и бронзови кандила. Предполага се, че крепостта е изградена около 500 година и вероятно разрушена след по-малко от век по време на аварските нашествия.
Урдовиза - морската крепост
Крепостта Урдовиза е една от най-значимите находки по Южното Черноморие. Тази година археолозите начело с доц. Кръстина Панайотова проучваха западната крепостна стена. Тя беше разкрита на височина 4-5 метра. Отбранителното съоръжение е с три бойни кули с четириъгълна форма. По стената са правени поне 3 ремонта през средновековната епоха, като тя е построена в началото на VI век и е просъществувала до XV век. Тя е укрепвана, удебелявана и между двете кули е построена нова стена, като се получила една кула порта. Извършено е много стабилно строителство, което говори, че мястото е било важно селище, което е трябвало да бъде защитавано. От двете страни на стената има каменни стълби, които са с по 13 стъпала. Няма друга крепост по Черноморието, която да има подобен градеж, убедени са археолозите.
Разгадаха тайната на Агатополис
Не османско нашествие, а земетресение е разрушило крепостта Агатополис. Откритието беше направено след старта на археологическите проучвания на късноантичната и средновековна крепост в Ахтопол. В изследването се включиха и геолозите, които доказаха, че твърдината не е била обект на посегателство от османските турци. Проучванията в рамките на "Виа Понтика" целят да бъдат проследени останките от античната и средновековна стена, която в периода VI-ХV в. е ограждала площ от около 6 дка в североизточната част на днешния Ахтопол. Според изследователите стената е допълнително удебелявана през Средновековието, така че общата й ширина е 3,5 м. Поради активното съвременно строителство много от руините се намират в частни парцели. Това създава затруднения на проучванията, защото находките са покрити от уличната инфраструктура или са на трудно достъпни участъци. Независимо от това, че крепостната стена е многократно събаряна, застроявана, заравнявана, нейната линия се проследява по цялата брегова линия на полуострова. Това е и една от основните задачи на археологическия екип. Проучваните сектори дори на този етап дават възможност да се направи една предварителна идейна реконструкция, обясниха специалистите.
Сребърно имане в Синеморец
Сребърно съкровище от 200 монети откри през октомври екипът на археоложката Даниела Агре в тракийската и средновековна българска крепост в Синеморец. Богатството е от III век преди Христа и е събирано в продължение на близо 40 години. Глиненият съд, покрит с олово, беше намерен пред крепостните стени на дома на тракийския вожд Кортодзунтос, разкри Даниела Агре, която пък е потомка на самата Райна Княгиня. Археологическият обект в Синеморец е последният, включен за финансиране в проекта "Виа Понтика". Крепостта е най-старата от всички набелязани за разкопки по Южното Черноморие. За да види съкровището, пристигна и вицепремиерът Симеон Дянков, който обеща през 2013 г. отпуснатите средства за разкопки и проучвания да стигнат до 10 млн. лева. Досега от обекта са изследвани част от укрепителната стена, кулата пред нея и стопанските помещения. През сезона продължи проучването на първия етаж на кулата на двореца, която е изключително интересна. В нея бяха открити голямо количество питоси, амфори и други битови съдове. Продължи и разкопаването на пещите, разположени в стопанските помещения. От по-късен период на обитаване на двореца са открити османски монети и керамика.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
