Вярата в Бог е опазила руснаците през войните - всъщност тя никога не ги е напускала. Дори когато е било забранено да се изповядва публично, винаги са я пазили в сърцата, в домовете си, в душата си. Тя е засвидетелствана в уникалните храмове, църкви и манастири по необятната им земя. Там храмовете са пълни не само по време на християнските празници, а всеки ден, особено в събота и в неделя. Идват истински вярващи, за да се помолят, а не просто да присъстват. Мъже, жени и деца, които почитат религията си, вярват в Бога и в Спасителя Исус Христос, съблюдават и почитат християнските традиции и поведение. Дори малките дечица знаят кръстния знак и се покланят три пъти до земята. По време на службите всички пеят. Знаят молитвите наизуст, църковните песнопения и ги изпълняват с много чувство.
Жените задължително влизат в църквите забрадени, а мъжете свалят шапките си - православен канон, който стриктно се спазва в Русия. Ако нямате кърпа, забрадка или шал, ще ви дадат на входа на църквата, а после ще я върнете. Може и да си купите красив аксесоар от църковната лавка. По канон още пред вратата на църквата всеки мирянин се прекръства три пъти и прави нисък поклон до земята.
Там свещениците не взимат пари за четене на индивидуални молитви - един от тях буквално се втрещи, когато му предложих - както се прави у нас.
Сибир е сложна плетеница с различни оттенъци. Земя на тегоби и експлоатация по време на войната. Но обитавана от невероятно добри, вежливи и вярващи хора, които предлагат подслон и храна на нуждаещия се. Земя, притежаваща онази сурова и тежка красота, която очарова всекиго. Там, в Сибир все още съществуват мистериозните шамани. Но те не влизат в пререкания с православното християнство. В този далечен и мразовит край има толкова все още неизяснени и впечатляващи неща. Границите на Сибир се простират в Северна Азия от Урал до руския Далечен изток. Според преданието, думата Сибир означава "спяща земя". Определението особено добре прилягало в миналото, заради безлюдието и сдържаните пейзажи - единствените цветови гами през зимата са от тъмносиво до бяло. За първи път Сибир се споменава от малкоизвестен древногръцки автор, когото Херодот нарича Аристей. Той успял през VI в. пр. н. е. да достигне могъщата планина Урал, плавайки по Черно море и реките Дон, Волга и Кама. Съвременната история на Сибир
започва с околосветското пътешествие
на Семьон Иванович Дежньов (ок. 1605 - 1673 г.). Неговата главна цел е била откриването на река Анадир, за която се знаело само от думите на местните жители якутите. Така русите откриват онази точка на Азия, от която на изток само един пролив разделя континента от Северна Америка и нейната крайна севрозападна територия, известна на света днес като Аляска. Едва през 1808 г. природоизследователят Григорий Иванович Лангсдроф (известен още и като Георг Хенрих фон Лангсдроф) се завръща в Петербург, преминавайки през Сибир. Първоначално той самият не осъзнава последствията от това свое "пътешествие", но не след дълго интересът към Сибир нараства и достига "критична точка". В периода 1820-1824 г. руският морски офицер и изследовател Пьотър Фьодорович Анжу става ръководител на експедиция за изследване крайбрежието на Сибир. При всички случаи Сибир е могъщ и уникален по своята аура. Вдъхва някаква необяснима сила и енергия. На какво се дължи това? На невероятната природа, на добродушните и гостоприемните хора или на вярата и храмовете, които присъстват и в най-отдалечените селца в тайгата. Тук има много мистерии.
Една от най-интересните е, че в този отдалечен край, където православието е изключително силно, има църкви със сини куполи. Невероятно красиви и се делят на два вида: дървени и каменни. Независимо какви, те са ярки, величествени, с невероятна енергия.
Тръгвам от любимия ми град Томск. Храмовете и манастирите в Сибир са в изобилие - с типичната руска църковна архитектура на капковидните куполи с люспи, оцветени в синьо, зелено, сребърно или златно. Повечето манастири са мъжки. За специална благословия се счита, ако гостът получи икона - подарък от манастирското настоятелство. За втори път се връщам от там с лика на Божията майка. Този път ми подариха копие на чудотворната икона "Света Богородица Тихвинская".
Уникалната икона е закрилница на пътешествениците
За мой късмет този път бях настанена в хотел точно пред най-красивата и древна църква в Томск - Богоявленския катедрален събор. Историята му започва от малката "Богоявление", която е била построена на това място през 1630 г. В 1666 г. след основаването на Томската богословска катедра точно този храм е получил статут на събор. Църквата неведнъж е била обект на опустошителни пожари, но всеки път се е възраждала като Феникс от пепелта - все по-голяма и все по-красива. През 1892 г. в Богоявленския събор е открил приют и стол за бедните. А през 1898 г. към храма се открива църковно училище. След дострояването до сегашните му размери, заработва и библиотека, в която има 400 редки тома книги.
На следващия ден от Томск се отправихме към тайгата - към дървенето имение на царската династия Романови. Посрещна ме сибирският атаман Володя. Преди гостът да прекрачи прага, трябва да влезе в дървената църквичка "Свети Николай Чудотврорец". Володя ми каза, че руският народ във всички времена се е отнасял с особена почит към Чудотвореца. Икона с неговия образ трябва да има във всеки християнски дом, тъй като той пази семейството, спасява от недоимък, пази благата, имуществото и добитъка. Свети Николай Чудотворец покровителства пътуващите и закриля незаслужено обидените и оскърбените хора. Много чудеса са ставали на това място с помощта на светеца, който се е появявал многократно на жителите в този район. От 1702 г. хората идват тук на поклонение. След време Романови решили да издигнат първо храм, сетне да построят хижа за почивка в тайгата. От този момент
това място се счита за свято.
Хората правили кръстен поход по цял Сибир. Започвали шествието от Алтайския край и Якутск и го завършвали на територията на Томската губерния, носейки иконата на "Свети Николай Чудотвроц". Населението на Томск и региона непрекъснато е било подложено на нашествие на киргиските племена. Защитавайки народа и територията си, руските воини винаги са тръгвали в битка с лика на Свети Николай Чудотворец. В малката уютна дървена църквичка на територията на имението на почетно място е иконата на казаците, която се нарича "Родовата икона". Тя е била
свята за казаците
символ на продължението на рода и се е притежавала от този, който е бил най-пазен по време на битките, за да продължи родът.
Много са интересните храмове пръснати по Сибир. Покровската църква, например, е разположена в центъра на Горно-Алтайск - красив с типичната си сибирска архитектура, превлекалетен за любителите на древнага история и паметниците на културата. Покровската църква се смята за паметник на сакралната архитектура и е най-голямата забележителност на това уютно градче. Храмът е разположен на мястото, където преди векове е била построена първата малка църквичка на Горно-Алтайск, осветена в чест на Всемилостивия Спас. Църквата е разрушена през 1946 г., след което е възстановена в този блестящ вид. В декора на интериора на храма се забелязват изключително интересните "рогати" орнаменти, които са характерни само за алтайските народи. Великолепието на този храм вдъхва невероятно спокойствие и предразположение към молитва и смирение.
Крестово-Въздвиженската църква в Иркутск от най-старинните храмове на града. Църквата се намира в исторически център и е ярък образец на култовата архитектура. Основите на храма са били положени през 1747 г. Строителството му продължило цели 11 години. Но главната особеност на тази обител не е оригиналната архитектура, а уникално сложният орнамент, който напълно покрива външните стени. Създава се усещането, че стените са обвити в килим. И още по-интересно е, че орнаментите са с абсолютно източни мотиви и стил. В историята никъде не пише кой е художникът на тези удивителни орнаменти. Неизвестният майстор е създал не просто красив, а изключително сложен декор. Учените са убедени, че в орнаментите е зашифрирано значение с мистично послание и тепърва предстои да бъде разгадано. Следващата великолепна обител в мразовития регион е Константино-Еленинската църква - една от най-новите и красиви забележителности на територията на Абакан в Сибир. Строителството й започнало през 1988-а и продължило девет години. Църквата изцяло е издигната с дарения на обикновените граждани. Всъщност първият дървен храм на това място е бил построен през 60-те години на XIX век. Имало е страноприемница и стол за бедните миряни. Камбанарията била в шатра. През 30-те години на ХХ век по време на новата вълна за борба с църковните настоятелства, храмът е бил затворен. Но през 1944-а той наново е отворен за вярващите, вдъхвайки сила и надежда на хората в трудните военни и следвоенни времена.
Покровският събор в Красноярск е най-старинното каменно съоръжение. Храмът е обявен за архитектурна забележителност на енисейската школа "барокко" в Сибир - паметник на културата от XVIII столетие. Няколко са били дървените му предшественици. Първият е бил построен още през средата на XVII столетие в стария град. Но след унищожителен пожар през 1773 година църквата изгаря до основи и се повдига въпроса за построяването на нова.
Според плана на новия град църквата е трябвало да бъде каменна. Но местните жители са се обърнали към тоболския архиепископ Варлаам с молба да им се построи малка дървена църквичка, с каквато са свикнали, а до нея да се построи новата каменна, за да се запази спомена. Молбата им била изпълнена. Прекрасните служби в тази обител изпълват душата с мир и покой.
Дори на отдалечения остров Олхон има църкви - и то какви! Там, на острова до сега има доста от представителите на сибирските шамани, но те в никакъв случай не противоборстват с процъвтявощото православие. И така, църквата "Божия Майка" в малкото селце Хужир е като бисер за това мистично и невероятно красиво място. Това е малък православен храм, който е основната забележителност на Острова. Китното селце Хужир - е най-населеното място на острова. Ежегодно Хужир се посещава от огромно количество туристи, които са омаяни и омагьосани задълго от удивителния и неповторим пейзаж на тази местност. Строителството на църквата е започнато през 2000 г. и продължило шест години. В днешни дни остров Олхон е място с процъфтяващ туризъм. Но когато се е строял харама, тук е нямало пътища, ток, течаща питейна вода. Първият електрически кабел на острова е прокаран едва през 2005 г. по дъното на залива "Олхонските порти" - и така лека-полека се издига не само този великолепен храм, но и самото селце се култивира.
Истинско райско кътче за медитация
Красивото здание на църквата "Иверската икона на Божията Майка" е в неоруски стил. Храмът е сравнително нов, построен през 2000-а в Кедровка, уникален по своята красота и аура. Поверието гласи, че "Иконата на Иверската Божия Майка" е чудотворна и местата, където са изградени храмове в нейна чест, обладават със специална изцелителна и умиротворителна енергия. Няколко са великолепните храмовете в чест на Иверската Божия Майка из Русия.
Църквата на "Абалацката Света Богородица" в Новосибирск е истински шедьовър. В най-суровите и студени зимни дни жителите се стичат в храма не само по празници, но и за сутрешните и следобедните литургии. Църквата на "Абалацката Света Богородица" е най-важното кътче за намиране на покой за душата. Храмът е красив, стегнат, нищо излишно и поразява с височината на куполите. Проектът на тази обител е по образец на типичните руски православни храмове от XVII столетие - с пет "капковидни" купола. Сияещите в сребристо, в съчетание с белоснежните стени напълно се слива със зимния пейзаж на Новосибирск. Храмът е известен с това, че в него се намират огромно количество православни светини - и няколко чудотворни икони с мощите на 10 светци.
В Иркутск се възвисява храмът "Вход Господен в Йерусалим". През септември на 1773 г. е започнало ограждането на гробищен парк. Средствата не достигали за голям храм. Построили малка белокаменна църквичка в средата на парка. Тогава известният по онова време иркутски търговец Михаил Василевич Сибиряков дал лични средства за построяването на голяма и представителна църква. Първата копка била направена през септември 1793 г. и през 1795-а храмът бил завършен и осветен като "Вход Господен в Йерусалим". От този момент паркът е наречен Йерусалимски, нищо че се намира в центъра на Сибир. Силно земетресение обаче частично го срутва и през 1817 г. е започнало строителството на новия.
През ноември 1931-а църквата е била затворена и предадена с всичките й ценности, скъпи икони и имущество на съветската власт. След което храмът е бил дълго време използван като склад на Източно-Сибирската милиция. Част от староприемницата била превърната на общежитие, ски-бази, а един от корпусите станал читалище. През февруари 1990-а църквата е напълно възстановена като православен храм.
Кое обединява всички тези прекрасни храмове - сините куполи, символизиращи близостта с небето. Синьото е цветът на мира и духовността, спокойствието и смирението. Колкото по-сини са куполите, толкова по-близък е контактът ни с Всевишния по време на молитва, смятат местните.
Красотата им е израз на вътрешното усещане за вяра, олицетворяваща чистия облик на душата.
Бог е любов!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
