След успешните преговори и откриването на Паметника на кирилицата в Монголия официалната визита на президента на Република България Росен Плевнелиев през май 2015 г. продължава към столицата на Република Корея, Сеул. На военното летище сме посрещнати от националните гвардейци, облечени в средновековни дрехи. Кортежът ни откарва към центъра на Сеул, обявен през 2014 г. за най-технологичния град в света. Гигантските небостъргачи и футуристичните сгради напълно потвърждават това.
Името на Сеул произлиза от корейската дума за "столичен град". Той се простира на около 600 кв. км с население повече от 10 млн. души. Мегаполисът е красиво разположен сред зелени хълмове, а точно през централната му част минава широката близо километър река Хан-ган. После тя продължава да тече на североизток, където след кратко разстояние се влива в Жълто море при Инчхън.
Визитата на президента е само два дни и програмата е много напрегната, като буквално летим от среща на среща. След прием при президента на Корея г-жа Пак Кън Хе веднага трябва да отидем в централата на Samsung, който заедно с LG и Hyundai-Kia е сред основните гиганти на азиатския икономически тигър. Приети сме от президента на Samsung, разглеждаме музея и веднага се отправяме към Университета "Сюнкункуан", където Росен Плевнелиев е избран за доктор хонорис кауза. Не пропускаме срещата с председателя на Парламента и се снимамe в заседателната зала, прочута с честите ръкопашни схватки между депутатите. Интересно е и посещението на Демилитаризираната зона между двете корейски държави, в която капитализмът граничи със сталинския комунизъм.
В забързаното посещение току минаваме край старинни ансамбли. Аз знам, че Сеул има богата история и много от паметниците му са в Световната листа на ЮНЕСКО. През 18 г. пр. Хр. е основана столицата Виресон на кралство Пекче и това е първото селище на територията на града. През следващите няколко столетия
три кралства водят борба за надмощие на Корейския полуостров
Градът е последователно в границите на държавите Когурьо и Шила, за да бъде завладян в 935 г. от войските на новото кралство Корьо.
Големият възход на Сеул започва през 1392 г., когато е извършен дворцов преврат и на власт идва династията Чосон, която ще управлява Корея до 1910 г. На 29 ноември 1394 г. града е обявен за столица с името Ханян. Започва строителство на храмове и крепостна стена, дълга 18 км. Днес са запазени портите Суннйемун и Дондаемун, чието отваряне през ХIV в. оповестявали с биене на камбани.
Столицата е разорена по време на японската инвазия от 1592 г. Четиридесет години по-късно пък тук идват манчжурите, след което Корея става васал на империята Цин. Едва при крал Чонджо (1724-1776) Ханян преживява нов възход, ставайки икономически център на полуострова. През последната четвърт на ХIХ в. Корея излиза от вековната си изолация към света. Откриват се посолства на редица държави, строят се железопътни и трамвайни линии, прокарва се телеграф.
И точно тогава отново се появяват старите врагове, японците. На 22 август 1910 г. Корея е присъединена към Японската империя като провинция Чосен. През следващите 35 години Сеул се нарича Кейджо. Наред с негативните страни окупацията има и положително значение за инфраструктурата на града. Строят се комуникации и нови сгради, променили значително неговия облик.
През Втората световна война японците водят политика на денационализация и експлоатация на местното население, което е характерно за цялото им присъствие в Източна Азия. При капитулацията на Империята на изгряващото слънце на 15 август 1945 г. Корейският полуостров е поделен между СССР и САЩ по 38-ия паралел. На 15 август 1948 г. на юг е създадена Република Корея със столица Сеул, а на север е Корейската народно-демократична република с център Пхенян.
На 25 юни 1950 г. севернокорейската армия минава границата и атакува Южна Корея в направлението Почхон-Ийджонбу-Сеул, както и към полуостровите Онджин и Чхунчон. Така започва драматичната Корейска война. Три дни по-късно Сеул е превзет, а южнокорейците са изтласкани чак до Пусан.
КНДР търпи първите си загуби едва след пристигането на войските на ООН
от чийто състав 90% са американци. В средата на септември същата година морската пехота прави десант край пристанището на южнокорейската столица Инчхън. Започва кръвопролитен щурм на Сеул, завършил с освобождаването му на 28 септември.
Месец по-късно войната ескалира след включването на Китай с 200 000 "доброволци" на страната на Северна Корея. В самото начало на 1951 г. Сеул е повторно окупиран. През март американците и техните съюзници все пак успяват да си върнат контрола над столицата, но при изтеглянето си севернокорейците напълно я разрушават. Журналистите сравняват опустошенията с тези в Берлин след щурма на съветските войски през май 1945 г.
Сега от тези разрушения не личи нищо. Както стана ясно, Сеул е ултрамодерен и високотехнологичен град. А многократно страдалите от човешката безразсъдност културни паметници са възстановени и изглеждат прекрасно. Корейската столица се слави като "град на дворците". И аз няма как да не отделя от малкото време, за да разгледам някои от тях.
Имдинската война променя историята на Азия
Една от най-големите драми в историята на Корея е т. нар. Имдинска война с Япония. Нейно начало слага замислената от обединителя на Империята на изгряващото слънце Тойотоми Хидейоши гигантска операция по завоюването на Корея, Китай и Индия. На 13 април 1592 г. огромна японска армия от 200 000 души прави десант около Пусан. Войната продължава 7 години и завършва едва на 19 ноември 1598 г., когато корейският флот под командването на талантливия мореплавател Ли Сун Син разгромява и тотално унищожава японските кораби.
Център на световния спорт
В последно време корейската столица се прочува като спортно средище. През 1988 г. там се провеждат ХХV летни олимпийски игри. През 2002 г. пък Сеул е един от градовете, където се играят мачовете от ХVII световно първенство по футбол. За тези събития днес напомнят Олимпийският стадион и градчето.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
