Ако сте на френската Ривиера и ви е омръзнало да се борите с ужасяващия през лятото сухоземен трафик от и за Сен Тропе, можете да се насладите на прекрасните селища по невисоките, но в рицарските времена добре укрепени хълмове. Там тълпата не е чак толкова досадна като край брега, въпреки че все пак е доста населено с познавачи на действителните ценности на Юга. Особено многолюдни и активни в своята туристическа дейност са азиатците, но пък те са и най-възпитани - винаги вървят от правилната страна на тесните улички за разлика от европейците и руснаците, повечето от които се бутат, както им падне - все едно че са на стъргалото и трябва да покажат на всички как се правят най-ефектните селфита. И най-важното - на високото не се допускат автомобили. Навсякъде има паркинги, които за българския стандарт никак не са евтини, но това е положението - който е тръгнал с предварително уточнен бюджет и иска да види и да се потопи в атмосферата, ще трябва да се лиши от поне едно посещение в някои от повече или по-малко нашумелите местни ресторанти. Дори най-бързо и пресметливо сядане за вкусен, но в никакъв случай не и разточителен обяд за трима, е поне 60 евро. Ако тръгнете да си поръчвате вино, свършено е с бюджета ви. Затова можете да се ограничите с доста прилични сандвичи по 4-6 евро. Бирата, естествено, е скъпичка - от 6 евро нагоре.
Ез - по пътя на Ницше
Ез е 15 минути преди Монако, ако идвате от Ница - на един от хълмовете, от които се разкрива цялата прелест на Ривиерата - морето, цветните къщи, яхтените пристанища на Вилфранш сюр мер и Кап фера... Достатъчно е да се разходите на 400 метра надморска височина, за да поемете глътка различен въздух. Много е приятно в екзотичната градина, а ако имате пари за харчене, можете да си направите кефа в някое от многобройните магазинчета, където доста от красивите неща са ръчна изработка. Няма нищо по-безгрижно от разходка из стръмните алеи, украсени с пъстри китки и сред пасажите, където занаятчиите продължават да майсторят артефакта си пред туристите. Ез е любимото селище на самия Фридрих Ницше. Неслучайно тук има път, който носи името на човека, написал "Тъй рече Заратустра".
В замъка "Шевр д'ор", превърнат в хотел, няма как да влезете, освен ако не сте клиент - неговите страхотни тераси обаче се виждат от по-горе. Там има още един хотел за тузари - в сграда на 4 века, актуализирана в началото на миналия век от принц Вилхелм Шведски.
Сен Пол дьо Ванс - свърталището на Пикасо и компания
Сен Пол дьо Ванс - може би най-прекрасното селище над морето. По средновековните калдъръми на север от Кан и Антиб се чуват поне десетина езика от март до ноември. Градчето предлага най-зрелищната експозиция на открито. Живописните платна са изнесени пред арт помещенията. Скулптури, пластики и керамики на младоци и корифеи красят пейзажа. По малките площадчета са аранжирани оригинали и копия.
Защото тук е любимото свърталище на Пикасо и компания. Ако сте ценители, веднага ще се прехласнете по експонатите с етикетите на галерия "Маг" - Джакомети, Миро, Калдер, Брак, Матис, Кандински... Всички те са се събирали в местната кръчма - "Златният гълъб". И често са плащали с рисунки и бронзови фигури. Неслучайно оригинали на Шагал, Пикасо и Лежер красят стените на ресторанта. Неговият собственик от онази епоха Пол Руо се "преквалифицира" не само в един от най-печените арт дилъри, но се оказва и особено предприемчив и бързо действащ. Неговите наследници са от най-богатите в района. Най-вече с произведения на изкуството - а те са безценни. Вино в "Гълъба" са пили още обичайните заподозрени по Ривиерата - Бриджит Бардо, София Лорен, Жан-Пол Сартър и Симон дьо Бовоар, Жан Габен и Симон Синьоре... В местното гробище е погребан самия Шагал.
Няма проблем и вие да влезете в "Златният гълъб", но нали се досещате, че цените са страховити. Отпред винаги има ламборджини, поршета, ягуари и беемвета последни модели, чиито собственици подават ключовете на момчетата, които паркират.
Сен Пол възникна някъде около 8 век, когато жителите на брега се изтощават да се бранят от набезите на сарацините и се изтеглят в планината. Там се появяват така наречените "каменни гнезди". През 1538 година по заповед на краля градчето е било опасано с внушителна стена, чиито руини могат да се видят и днес.
Гурдон - флиртът на Грейс Кели и принц Рение
Гурдон, каменното селище над Монако, е мястото, където Грейс Кели снима с Кари Грант в "Да хванеш крадеца" на Алфред Хичкок. Тя слиза в Монако, където е представена на принц Рение - бъдещия си съпруг. Според местните легенди, той я посещавал няколко пъти на терена, но не бил очарован от екшъна. Предпочитал да общуват сред разкоша на княжеството.
Гурдон е на 758 метра над морското равнище - едно от най-красивите селца във Франция. Тук е замъкът, строен от Луи Ломбардски през VIII век. Реставриран е през ХVII век, а през 1950 г. е отворен за посещения. До преди няколко години е музей за оръжия, доспехи, картини, включително и Рембранд. Но през 2011-а собствениците влизат в спор с местните власти и разпродават колекциите на търгове на "Кристис". Сега може да се разходите само из терасите. Гурдон е един от съперниците на Грас, който се намира на около час път. И на двете места парфюмерията е издигната в култ. Днес Гурдон има не повече от 500 жители. Толкова, а може би и по-малко, има и в съседния Пейон. Оставяте автомобила под площада и се катерите - кристален въздух, пълна тишина и каменни настилки. В църквата на върха има картини от средновековието и дървена статуя на Христос. В местната капела има френски от 15 век, но не пускат често туристи в нея.
Ванс - мозайките на Шагал
Във Ванс също е сравнително високо и традиционно прекрасно. На площада е църквата от 4 век, наречена на Света Богородица. Вътре има мозайки на Марк Шагал. Срещу нея пък има готина кръчма със сносни цени. В местното гробище има художници и артисти.
Сен Реми дьо Прованс - родния град на Нострадамус
По близо до Арл е Сен Реми дьо Прованс - изумително място. Има разкопки от римския период, които са доста зрелищни. Градчето е известно като родното място на Мишел дьо Нострадамус. Но къщата му не е запазена - само една фасада е останала от нея. Затова пък пророчествата му са вечни.
Ле бо де Прованс - стълбите на келтите
Доста стълби трябва да изкачите, за да стигнете до Ло бо де Прованс. Но всеки дъх си заслужава. Много е средновековно и рицарско. Било е средище на келти. А сега сред зидовете правят страхотни фотографски изложби. Местните казват, че само с физиономии на знаменитости. Селището било подарено на династията Грималди за вярност към френския грал.
Сен Тропе - без паметник на Луи дьо Фюнес
Бриджит Бардо е навсякъде из Сен Тропе - въпреки че щастливците сред туристите, видели я на живо, надали са толкова много. Постери с нейното лице от най-сексапилните й години са под път и над път. Едва ли актрисата, която отдавна се оттегли от киното и суетата, би дала съгласието си за подобно тиражиране. Въпреки че живее недалеч от центъра. Из цялото село, до което най-бързо можете да се доберете по въздух и вода, има постери с физиономии и разголени или по-облечени тела на кинозвезди. Но няма паметник на великия комик и драматик Луи дьо Фюнес, който всъщност превръща рибарското селище в световна дестинация с комедиите си, посветени на "Полицаите от Сен Тропе". Само изкушените се снимат пред участъка, който също не е твърде почетен. До него пък неотдавна се издигна хотел.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
