Тукашните грънчари били известни в Османската империя
Един от любимите ми български манастири е Троянският. До него може да се стигне по различни начини - през Ябланица и Тетевен, откъм Севлиево, дори от Южна България през живописния и опасен зимно време проход Беклемето. Но може би най-достъпна е обителта откъм областния център Ловеч при разклона от магистралата София-Варна. А там могат да се видят и уникални забележителности.
Само на десетина километра след завоя ни към Троян и на 12 км преди балканското градче край пътя се виждат кулите на римска крепост. Разкрити от археолозите, днес руините са възстановени на значителна височина. Това е укрепеният военен лагер Состра, страж на историческия път Виа Траяна. Древната комуникация съществува и преди идването на латинците, но именно те я изграждат по всички правила на пътното строителство. Застланата с каменни плочи магистрала свързва древния Филипопол (Пловдив) с важните крепости на границата на империята на Дунав като Ескус и Нове. А я наричат на император Улпий Траян,
завоювал непокорния народ на даките на север от голямата река
Според съставената през IV в. Певтингерова карта за отбрана на Виа Траяна в района на днешния Троян са изградени три укрепени пътни станции. Това са Ад Радицес, Монтемно на прохода Беклемето и Состра в землището на с. Ломец. Пак по този извор там в края на II - началото на III в. са разположени поне 500 легионери, половината от които - конници.
Дошлите италийци не правят важната си крепост на празно място. Тук във вековете преди новата ера живее тракийското племе кробизи. От това време са намерени монети и керамика, а най-ценният експонат е маска от V-IV в.пр.Хр. Античните поселения са пръснати из цялата долина с площ около 4 кв. км. Тракийско селище е съществувало дори на мястото, където е изградена и Состра.
Стратегическата позиция е подбрана внимателно, като трасето на Виа Траяна минава буквално пред главната порта. Пак по данните от Певтингеровата карта пътуващият от Филипопол на север странник минава през станцията Ад Радицес (в местността Попина лъка до с. Бели Осъм) и след 10 мили стига до Состра. Оттук към Дунав следва Мелта, намирала се северно от днешния Ловеч.
Първоначалният лагер на легионерите е бил дървено-землен. Строителството започва около 147 г., когато при управлението на император Антонин Пий тук е разквартирувана Втора Матиакска кохорта. През 249 г. укреплението и оформилото се наоколо селище са разорени и изгорени при нашествието на готите. Пет години по-късно по заповед на император Галиен на мястото на останките на Состра е дислоцирана Втора кохорта на възвръщенците. Войниците имат заповед да построят нова стена, този път от камък и редуващи се тухлени пояси. Това е т. нар. Източна стена, чието изграждане продължава цели три десетилетия. Именно тя е най-добре запазената част от твърдината и днес, като височината на места достига 10 м.
Особено ефектни на нея са двете кули, пазещи вътрешността на укрепения лагер.
Във втория период числеността на гарнизона достига до 1000 души
За тях са изградени жилищни сгради, склад за зърнени храни, улици и некропол. Археолозите намират и доста находки, илюстриращи живота на легионерите. Сред тях са официални надписи, изпълнени по нареждане на офицерите и войниците, надгробни и оброчни текстове, похлупаци от саркофази, постаменти за статуи, колони и др. Богати са и нумизматичните паметници, като най-много са колониалните монети от първата половина на III в., когато е извършена голямата реконструкция на крепостта. А през 1998 г. от иманяри е открито заровено в меден съд съкровище от 6400 денари от I в., свидетелстващо за голям ремонт на Виа Траяна, непосредствено предшествало издигането на твърдината.
Качвам се на колата си и продължавам към Троян, където пристигам след десетина минути. Селището възниква през ХV в. и също, както Состра, е свързано с охраната на важния проход през Стара планина. Създадено е от българи, дошли по тези места от Дунавската равнина, Чипровско, Берковско, Разложко и дори от далечен Охрид. Троян се отличава с развитото си занаятчийство и особено с грънчарството, създало в началото на ХIХ в. прочутата Троянска керамична школа. Заради богатствата си около 1800 г. селището на три пъти е ограбвано от ордите на кърджалиите, а много от жителите му са избити.
През 1868 г. Троян официално е обявен за град. Важна част от историята му е основаването през 1871 г. от Васил Левски на революционен комитет. Именно по тази причина аз бързам да посетя старата църква "Св. Параскева", построена 1835 г. Защото местните хора още разказват за епизода, когато Дякона посещава храма и лично взема участие в богослужението, огласяйки го с чудния си глас.
"Св. Параскева" е построена на мястото на стар параклис, който също носел името на св. Петка. По време на Освободителната война през 1877 г. сградата е опожарена от турците, но после е възстановена още по-красива с волни пожертвования на гражданите и помощи от Троянския манастир. С храма чудесно се съчетават запазените възрожденски къщи от архитектурния резерват Нунки.
Може би най-голямото достойнство в околностите на града е прекрасната природа. В непосредствена близост са резерватите Козя стена, Стенето и Северен Джендем. Те са част от Националния парк "Централен Балкан", известен с уникалната си природа и редки животни. Само там се намират около 30 водопада с височина над 20 м. В горното течение на река Черни Осъм пък са оригинални многобройните пещери и скалните образувания с различни фантастични форми.
Иска ми да остана още сред прекрасните исторически и природни чудеса на Троян, дишайки кристалния планински въздух. Трябва обаче да тръгвам, защото няколко километра нататък ме очакват портите на светата Троянска обител.
Каре
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
